Решение № 11163 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2018 г.

Решение № 11163 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Болярска против решение № 135 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 55/2018 г. на Административен съд – К.. В нея са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява позиция за основателност на същата и счита, че следва да се отмени оспореното решение на административния съд и се потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът – Д. С., чрез пълномощника си, в писмена молба поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – К. е отменил решение № 413 от 08.12.2017 г. по преписка № 24/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Д. С., в качеството й на директор на ЦДГ "З." гр. К. е извършила дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място по отношение на К. Болярска – медицински работник в ЦДГ "З." и е препоръчала на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на Д. С. да се въздържа от такива действия занапред. Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства и след подробен и обективен анализ на доказателствени материал по делото е достигнал до обосновани правни изводи. В обстоятелствената част на решение № 413 от 08.12.2017 г. по преписка № 24/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация е прието, че Д. С. - директор на детска градина "З." гр. К. е допуснала промяна в утвърденото от кмета на общината работно време, без съгласието на К. Болярска – медицински работник в детското заведение, което довело до силно влошаване на взаимоотношенията между тях и създало напрежение на работното място. Това обстоятелство е в основата на допуснатата дискриминация под формата на тормоз на работното място от страна на директорката, по отношение на К. Болярска. С промяната на работното време, която не била желана от служителката, директорката накърнила нейното достойнство, създала за нея враждебна и обидна среда на работното място, довело и до здравословен проблем и посещение в спешна помощ. Именно трудовата функция на К. Болярска като медицински работник е приета като причина за допуснатото дискриминационно отношение от директорката към нея, по признак "лично положение". Останалите оплаквания в жалбата на К. Болярска комисията е приела за недоказани. По делото е установено, че съгласно длъжностна характеристика на медицинска сестра в звено "Училищно и детско здравеопазване", длъжността, заемана от К. Болярска е пряко подчинена на кмета на общината, а директорът на детското заведение осъществява контрол за спазване на трудовата дисциплина. От изявленията на страните пред административния орган може да се изведе извод, че преди утвърждаване на цитирания график от директора на детското заведение, медицинската сестра е била с работна време от 7, 30 часа до 16, 00 часа с 30 минути почивка. Според утвърден от директорката на ЦДГ "З." график на работното време на педагогическия и непедагогически персонал, медицинският специалист е с установено работно време от 08, 00 часа до 17, 00 часа и с определена обедна почивка от 12, 00 – 13, 00 часа. Директорката на детската градина е мотивирала този график с необходимостта медицинската сестра да присъства на сутрешния прием на децата от 8, 00 до 8, 30 часа и при напускането им от 16, 30 часа до 17, 00 часа. Със заповед № 1286/04.12.2015 г. на кмета на община К. на медицинския работник в ЦДГ "З." е определено работно време от 7, 30 часа до 16, 00 часа с регламентирана почивка от 11, 30 часа – 12, 00 часа. Съдът правилно е констатирал, , че заповед № 1286/04.12.2015 г. на кмета на община К., с която е определено работното време на медицинските работници в детските заведения и училищата, е издадена след периода, в който е сезирана Комисията за защита от дискриминация – 02.11.2015 г. и в този смисъл е неотносима към спорния предмет, като друга предходна заповед за определяне на работното време на медицинските специалисти не е приложена по делото. От събраните гласни доказателства в административно производство е установено, че на 23.10.2015 г. между директорката Д. С. и медицинската сестра К. Болярска възникнал конфликт във връзка с ползването на обедната почивка от последната. Според К. Болярска това е причината за влошаване на здравословното й състояние в този ден, отразено и в представения по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение. Съдът, с оглед изложените фактически установявания правилно е приел, че директорката Д. С. не е извършила дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място спрямо К. Болярска, в качеството й на медицински работник. Тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, кумулативно следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на "тормоз" по чл. 5 ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл. 5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая комисията е приела, че дискриминационното поведение на директорката на детската градина е основано на признак "лично положение" на служителката и той се извежда от качеството й на медицински работник. Както съдът точно е посочил, признакът "лично положение" няма легална дефиниция и според трайната съдебната практика представлява качество, белег иманентно присъщ на личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно третиране. Законът предвижда защита от дискриминация на работното място и забранява неравно третиране на работниците и служителите, основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Това означава, че при изпълнение на служебните си функции и задачи в качеството на медицински работник служителката се ползва от закрилата на антидискриминационното законодателство, което не допуска да бъде неблагоприятно третирана по някой от защитените признаци – пол, възраст, увреждане и пр., изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Длъжността и/или присъщите и функции и задачи не представляват защитен признак, обратно служителката изпълнява същите поради притежаваните от нея лични и професионални качества, въз основа на които именно законът забранява да бъде дискриминирана. Ето защо, съдът правилно е приел, че трудовата функция, т. е. длъжността, която се заема от лицето по съответното правоотношение не се субсумира в понятието "защитен признак", по който директорката на детското заведение би могла да прояви дискриминационно отношение. В. е изводът на съда, че не всеки конфликт на работното място представлява акт на дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След като възникналият спор между страните, по повод ползването на обедна почивка от касаторката, не е основан на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., съдът правилно е приел, че не е налице осъществен тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. на работното място от директорката на детското заведение спрямо медицинския служител. Отделно от изложеното, съдът правилно е приел, с оглед събраните в съдебното производство гласни доказателства, че работната атмосфера в детското заведение не е била конфликтна и затормозяваща за служителите. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства – наказателно постановление № 09-001256 от 27.11.2015 г., с което на основание чл. 415, ал. 5 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция на ЦДГ "З." за допуснати нарушения по чл. 151, ал. 1 КТ – поради неосигурена задължителна почивка от 30 минути на педагогическия и непедагогическия персонал, актове за установяване на административни нарушения и протокол за извършена проверка от 27.10.2015 г. от инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" гр. К., не налагат други изводи по отношение на спорния предмет – осъществена ли е дискриминация от директора на ЦДГ "З." спрямо медицинския специалист К. Болярска чрез промяна и ограничаване на обедната й почивка. Констатираните нарушения на трудовото законодателство, за което са съставени цитираните актове, не обективират дискриминационно поведение от работодателя спрямо служителите, основано на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Изложените в тази насока доводи в касационната жалба, свързани с превишаване на правомощията на директора на ЦДГ "З." са релевантни към въпроса за спазването на трудовото законодателство от нея при изпълнение на длъжностните й функции, но не са аргументи за осъществена дискриминация. Липсата на доказателства за защитен признак, на който жалбоподателката да е носител, е липса на елемент от фактическия състав на дискриминацията и обуславя законосъобразност на извода на съда за отсъствие на тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Тук трябва да се посочи, че от събрания доказателствен материал по делото не може да се изведе заключение, че предприетите организационни мерки от директорката на детската градина са имали за цел да създадат враждебна среда и накърнят достойнството на жалбоподателката. Аналогично е положението и с доводите за причинно-следствена връзка между вероятния конфликт за ползване на обедната почивка от касаторката и здравословния й проблем същия ден, които също не сочат на дискриминационен акт от ответната страна поради отсъствие на защитен признак като причина за обсъжданата ситуация. Субективните възприятия на касационната жалбоподателка за неравно третиране на работното място поради сравнение с медицинските работници в други детски заведения и училища при липсата на защитен признак не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Поради това съдът правилно е приел, че определянето на работно време, вкл. и промяната му за медицинската сестра от директорката на детското заведение не е мотивирано от нейното лично положение, произтичащо от заеманата длъжност. Не е доказана връзка на промяната на работно време със специално негативно отношение към касаторката, предизвикано от нейно конкретно, специфично качество, което я отличава от останалите служители, изпълняващи тази дейност и провокирало унизително отношение към нея и/или създаване на неблагоприятна работна среда. Съдът е обсъдил и правилно ценил събраните по делото гласни доказателства в тази насока. Правилно също е намерил, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДискр., която задължава работодателя, в случая – директорът на детското заведение като упражняващ пряк контрол по спазване на трудовите задължения, да осигурява еднакви условия на труд, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., предвид установените причини от организационен характер и отсъствието на защитен признак като елемент на фактическия състав на текста. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за разноски от ответника Д. С., с приложен списък по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно, касационният жалбоподател К. Болярска следва да й заплати направените разноски пред касационната инстанция в размер на 480 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,