Решение № 16561 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2013 г.

Решение № 16561 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Бисер Бойков Чернарев - управител на ЕТ "Бахчер - Бисер Чернарев", гр. Рудозем, срещу решение № 2323 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 521/2012 г. на Административен съд Пловдив с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломерски район / БДУВ - ИБР / с център Пловдив, чрез процесуалния си си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Бисер Бойков Чернарев - управител на ЕТ "Бахчер - Бисер Чернарев", гр. Рудозем, против Решение № РР - 1388 от 19.12.2011 г., издадено от началник отдел "Контрол, връзки с други институции и информиране на обществеността", упълномощен със Заповед № РД - 389 от 20.04.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 301697 от 04.12.2006 г. за ползване на повърхностен воден обект - р. Елховска, приток на р. Арда, в която е образуван участък за изземване на инертен материал, както следва: от км. 0+160 до км. 0+440 в землището на гр. Рудозем, обл. Смолян с цел на ползването "изземване на инертни материали". Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на относимите доказателства и изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано и законосъобразно е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Правилно е прието, че е спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ /, съгласно която срокът на действие на издадено разрешително се продължава от органа, който го е издал и това е ответникът по делото. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са налице кумулативно предвидените изискванията по чл. 78, ал. 2 от ЗВ за продължаване срока на действие на разрешителното. Молбата - заявление е подадена в срока по чл. 78, ал. 1 от ЗВ, но не е налице второто изискване "да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси". Това е така, защото в одобрения със заповед № РД - 292 от 22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район / ПУБР-ИБР / е записана мярка с код ВG ЗНМ10 - "Забрана за добив на инертни материали", която важи за участъци от р. Елховска в землището на гр. Рудозем и се прилага чл. 118з, т. 3 от ЗВ, според който не се определя място за изземване на наносни отложения в участък, където са въведени ограничения и забрани в ПУБР-ИБР, свързани с постигане на цели по чл. 156а от ЗВ. При преценка на искането, правилно е прието, че е несъвместимо със задължителните предвиждания в действуващия план, и на това основание административният орган е постановил законосъобразен отказ. Като е съобразил изложеното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение