Решение № 14036 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2018 г.

Решение № 14036 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, против решение № 252 от 12.02.2018 г. постановено по адм. дело № 1803/2017 г. на Административен съд Варна, с което по жалба на В. Скутунов, от [населено място], са отменени мълчалив отказ на началника на СГКК-Варна да измени КККР на гр. Варна за ПИ с идентификатор 10135.2567.154 и последвалия изричен отказ на същия орган изх. № 20-30784/8.06.2017 г., като незаконосъобразни. Решението се обжалва и в частта, с която СГКК-Варна е осъдена за разноски, в размер на 1 015 лева. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: В. Скутунов, чрез пълномощника му - адв. Орсов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. За да отмени мълчаливия, а след това и изрично постановения откази на началника на СГКК-Варна, по заявлението на В. Скутунов от 3.04.2017 г. за изменение на КККР на гр. Варна, засягащ ПИ с идентификатор 10135.2567.154, съдът е приел, че същите са незаконосъобразни, като постановени по недопустимо искане. Според съда органът не е съобразил, че заявлението на Скутунов е повторно, като по предходно такова с идентичен предмет и страни, от 2014 г. е налице произнасяне от съда /решение по адм. дело № 2225/2015 г. на АС-Варна/, който след отмяна на мълчаливия отказ, отнасящ се се и до последвалия изричен такъв, е върнал преписката на органа за ново произнасяне, която е висяща. Решението е правилно по отношение отменения от съда изричен отказ и недопустимо по отношение на отменения мълчалив отказ, по следните съображения: При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за недопустимост на заявлението от 3.04.2017 г. на Скутунов до началника на СГКК-Варна, са правилни. Установено е, че това заявление за изменение на КККР на гр. Варна, засягащо ПИ с идентификатор 10135.2567.154, съгласно приложената скица-проект за попълване на КК с проектен имот - 10135.2567.163, собственост на ответника Скутунов на основание влязло в сила решение № 93/24.04.2013 г. по гр. д. № 1535/2010 г. на ВКС, първо г. о., е второ по ред за същото искане и между същите страни. Преди него, със заявление от 28.07.2014 г., ответникът е инициирал административно производство за изменение на КККР на гр. Варна за същия ПИ 10135.2567.154 и на същото основание - влязлото в сила решение на ВКС. Това административно производство е приключено с мълчалив отказ, последван от изричен - заповед № 18-9883/15.12.2015 г. на началника на СГКК-Варна, която заповед е издадена преди влизане в сила на решението по адм. дело № 2225/2015 г. на АС-Варна /влязло в сила на 29.12.2015 г./, с което е отменен мълчаливия отказ по това искане. Със същото решение съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне в изпълнение на дадените указания При тези данни и на основание чл. 58, ал. 3 АПК, правилно е прието, че отмяната на мълчаливия отказ по заявлението от 2014 г. от съда, води до отмяна и на изричния отказ по същото заявление, като издаден преди влизане в сила на решението за отмяна. Правилни са и другите изводи на съда, че с оглед постановеното връщане на преписката на органа за ново произнасяне, процедурата по исканото изменение на КККР от 2014 г. не е приключила, а е висяща. При висящо административно производство пред началника на СГКК-Варна за изменение на КККР на гр. Варна, относно ПИ 10135.2567.154 поради наличие на влязло в сила решение на ВКС /описано по-горе/, повторно подаденото заявление на ответника Скутунов от 3.04.2017 г. до същия орган, със същия предмет и страни, се явява недопустимо, на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. При недопустимост на това искане, касаторът не е дължал произнасяне по същество, респ. не се формира мълчалив отказ като годен предмет на оспорване пред съда. Мълчалив отказ се формира по допустимо искане, след изтичане на съответен срок, в който органът дължи произнасяне по същество. Когато искането е недопустимо, както е в случая, органът не дължи произнасяне по същество, поради което и липсва мълчалив отказ. При липсата на мълчалив отказ, жалбата на Скутунов се явява процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено. Вместо това съдът се е произнесъл по същество, като е отменил мълчаливия отказ. Решението, в тази му част е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, поради което следва да бъде обезсилено, а производството-прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В останалата част, с която съдът е отменил изричен отказ на началника на СГКК-Варна от 8.06.2017 г., обжалваното решение е правилно. В тази част жалбата на ответника е допустима, тъй като органът, въпреки недопустимостта на искането, се е произнесъл изрично, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, обуславящи незаконосъобразност на оспорения изричен отказ. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че ответникът не е заинтересовано лице с право на жалба, с оглед прехвърлените по време на делото собственически права върху имота - н. акт № 67/2017 г. СВ-Варна. Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. По касационната жалба срещу решението, в частта на разноските, компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, тъй като представлява искане за изменение на решението, в частта на разноските. В тази част, делото следва да се изпрати на Административен съд-Варна, за произнасяне по направеното искане за изменение на решението, в частта за разноските. При този резултат, на ответника Скутунов се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 400 лева, представляващи половината от направените за тази инстанция разноски, пропорционално на отхвърлената част от касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение