Решение № 594 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2016 г.

Решение № 594 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Председателят на Държавната комисия по хазарта е подал касационна жалба срещу решение № 4553 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 4333/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което, по жалбата на "И." ЕООД със седалище и адрес на управление С., е отменен издадения от този орган акт за установяване на публично вземане № 003/23.03.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "И." ЕООД със седалище и адрес на управление С. е поискал отхвърляне на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на "И." ЕООД със седалище и адрес на управление С. против акт за установяване на публично държавно вземане № 003/23.03.2016 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, с който е установено, че дружеството има непогасено ликвидно и изискуемо публично задължение по чл. 10а от Закона за хазарта за 2015 г. в размер на 5000 лева, заедно със законната лихва за забава, считано от 31.03.2015 г. до заплащането му. Административният съд е установил, че с решение № 000030-5549/24.07.2014 г. на Държавната комисия по хазарта, на дружеството "И." ЕООД със седалище и адрес на управление С. е било издадено разрешение за извършване на промени в издаден лиценз по отношение на обект: курортен комплекс "Слънчев бряг", община Несебър, комплекс "Полюси", за 35 броя игрални автомати и 39 броя игрални места, със срок на действие на лиценза - 5 години. Въз основа на решението дружеството получило удостоверение за издаден лиценз № 000030-5751/28.07.2014 г. Със заявление № 7123/23.09.2014 г., на основание чл. 40 от Закона за хазарта, дружеството уведомило Държавната комисия по хазарта, че обектът на адрес: курортен комплекс "Слънчев бряг", община Несебър, комплекс "Полюси", ще преустанови дейността си поради неотложни ремонтни дейности за периода 30.09.2014 г. - 1.07.2015 г. "И." ЕООД предало на комисията оригиналите на удостоверението за издаден лиценз за организиране на хазартни игри и на приложението към удостоверението. Със съобщение № 000030-6319/30.06.2015 г., на основание чл. 27, ал. 1 ЗХ, председателят на Държавната комисия по хазарта уведомил управителя на "И." ЕООД, че на свое заседание, проведено на 29.06.2015 г. комисията е разгледала искането на дружеството от 18.06.2015 г. и с решение № 000030-6179/29.06.2015 г. е прекратила преди изтичането на срока действието на издадения лиценз № 000030-5751 от 28.07.2014 г. за организиране на хазартни игри в игрална зала в курортен комплекс "Слънчев бряг", комплекс "Полюси". С акт № 003/23.03.2016 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта, председателят на Държавната комисия по хазарта установил, че към 23.03.2016 г. "И." ЕООД има непогасено ликвидно и изискуемо задължение към Държавната комисия по хазарта, представляващо годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ, за 2015 г., в размер на 5000 лева, заедно със законната лихва до погасяване на задължението. От правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при издаването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка и липса на формирани мотиви относно заявлението на "И." ЕООД за временно спиране на дейността и приетото на заседание от 29.06.2015 г. на Държавната комисия по хазарта решение № 000030-6179/29.06.2015 г., с което комисията прекратила издадения на дружеството лиценз за организиране на хазартни игри преди изтичане на срока му. Административният съд посочил, че вноската за социално отговорно поведение по чл. 10а ЗХ не се дължи за календарна година, въпреки че законът я определя като годишна. Вноската била дължима само в рамките на периода на издадения лиценз. Тълкуването на материалноправните разпоредби в друг смисъл би довело до плащането на 6 годишни вноски, макар лицензът да се издавал за 5 години. Несъответствието между броя на годишните вноски и броя на годините, за които бил получен лиценз, представлявало несъответствие с целта на закона. Според първоинстанционният съд, задължаването на организатора на хазартни игри да заплати вноската за период, който реално е по-дълъг от периода на получения лиценз и упражняваната от него дейност, било непропорционално на целта на закона. Поради допуснатите от органа нарушения на процесуалния и материалния закон съдът отменил оспорения от "И." ЕООД акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 10а ЗХ организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение. Вноските се внасят в срок до 31 март на текущата година. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. Организатори на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта са търговски дружества, еднолични търговци или юридически лица с нестопанска цел, които притежават лиценз за организиране на хазартни игри. "И." ЕООД е получило такъв лиценз и в качеството си на организатор на хазартни игри дължи годишна вноска за социално отговорно поведение в размер на 5000 лева, на основание чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ. Обстоятелството, че от началото на 2015 г. до средата на 2015 г., когато е прекратен лицензът на дружеството, то не е извършвало дейност, не е основание за отпадане на задължението. Преустановяването на дейността е по искане на титуляра на лиценза, а самият лиценз е прекратен в края на юни 2015 г. Законът за хазарта не предвижда частична дължимост на вноската за социално отговорно поведение в зависимост от времето за извършване на дейността. При положение, че законът предвижда годишна вноска, тоест за календарната година, организаторите на хазартни игри следва да я заплатят в пълен размер, независимо че не са извършвали дейност, респективно, не са били титуляри на лиценз в течение на цялата година. Заключението за неделимост на публичното задължение се потвърждава и при тълкуването на чл. 10а, ал. 3 от Закона за хазарта, който задължава организаторите на хазартни игри, получили лиценз след 31 март на текущата година, също да заплатят вноската. След като получилите лиценз след датата 31 март заплащат тази вноска, макар реално да не осъществяват дейност в продължение на цяла една година, то размерът на задължението не се редуцира и за онези титуляри, чийто лицензия е била прекратена преди края на календарната година. Освен това, при правомерно поведение на "И." ЕООД, то би трябвало да е заплатило годишната вноска за социално отговорно поведение към момента на прекратяване на издадения лиценз за хазартна дейност, тъй като вноската се дължи до 31 март 2015 г., а лицензът на дружеството е бил прекратен по негово искане на 29 юни 2015 г. Касационната инстанция намира за погрешен извода на съда, че актът е издаден в нарушение на изискването на съразмерност по чл. 6 АПК. Председателят на Комисията по хазарта, който е компетентният административен орган по чл. 93, ал. 3, предл. 2 ЗХ, не е взел решение по усмотрение, в който случай се изисква преценка за съразмерност. Формирайки убеждението си, съдът не е отчел, че актът е издаден в условията на обвързана компетентност, при което органът е упражнил правомощията си съобразно предписаното от закона. Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не нарушава и административнопроизводствените правила. Задълженото лице е било уведомено за започването на производството и му е била дадена възможност да направи възражения. Актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, с което покрива изискването за излагане на мотиви. Не може да се приеме, както е приел административният съд, че актът е немотивиран, тъй като не били обсъдени възраженията на "И." ЕООД. Индивидуалният административен акт не е правораздавателен акт, поради което административният орган не дължи обсъждане на доводите на засегнатата страна. Той е длъжен да мотивира взетото от него решение. Поради допуснатото от административния съд противоречие с материалния закон постановеното решение е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "И." ЕООД срещу законосъобразно издадения акт № 003/23.03.2016 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта за установяване на публично държавно вземане. С оглед изхода на спора разноски на "И." ЕООД не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото, в полза на Държавната комисия по хазарта следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд