Решение № 4916 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 800/2021 г.

Решение № 4916 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 800/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. – земеделски производител срещу решение № 1181/23.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1345/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-70/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас за налагане на принудителна административна мярка. Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 226 АПК, при повторно разглеждане на делото, след постановяване на решение № 8956/07.07.2020 г. по адм. дело № 7745/2019 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 325/21.02.2019 г. по адм. дело № 1387/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-70/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Релевираните в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормите на чл. 158, т. 3 и т. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и необоснованост на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Претендира са присъждане на съдебни разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, ведно със списък по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-70/18.05.2018 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, с която на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС е наложена принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на [населено място], върху имот с кадастрален № 000248, представлявано от С. С. – земеделски производител, посредством пломбиране и спиране достъпа до четиринадесет сгради. С оглед представените по делото наказателни постановления, с които са констатирани административни нарушения и не са отстранени до датата на проверката преди издаването на обжалваната заповед, първоинстанционният съд намира за доказано наличието на фактическите основания за прилагане на чл. 158, т. 4 от ЗООС. Развити са съображения, че независимо от констатираните нарушения, установени с влезли в сила наказателни постановления, същите не са преустановени, което обосновава правното основание на чл. 158, т. 4 от ЗООС и налагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната. По отношение на посочено правно основание по чл. 158, т. 3 ЗООС, въз основа на Констативен протокол № 011161-К- 76 от 07.12.2016 г. и констативен протокол № 013851/19-5 от 16.05.2018 г. е формиран извод, съобразно който независимо от дългия период от време от издаването на първата заповед през 2016 г. и последващата заповед, оспорена в настоящото производство, недостатъците при осъществяване на дейността не са отстранени, като в частност съоръжението "лагуна" продължава да не отговаря на изискванията. По изложените съображения, първоинстанционният съд формира решаващ мотив за законосъобразност на обжалваната заповед, поради което отхвърля оспорването. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Оспорената заповед № РД-70/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас е издадена, въз основа на резултатите обективирани в констативен протокол № 013851/19-5/16.05.2018 г., във връзка с последващ контрол по изпълнение на заповед № РД – 193/22.12.2016 г. на директора на РИОСВ – Бургас и предписание, дадено с констативен протокол 010811 / К-2-43 от 19.12.2016 г. По делото с административната преписка е представена заповед № РД-193/22.12.2016 г., издадена от директора на РИОСВ – Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност" на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на село Вълчин, върху имот с кадастрален № 000248, представлявано от С. С. – земеделски производител, чрез пломбиране и спиране достъпа до четиринадесет сгради. Страните не спорят, че тази заповед не е обжалвана от адресата. Към момента на издаване на процесната заповед от 18.05.2018 г. тя е влязла в сила и представлява стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. По делото е безспорно, че липсва издадена заповед за възобновяване дейността на фермата за отглеждане на животни (птицеферма) в съответствие с глава шеста от ЗООС. Предвид горното, при съпоставяне на двете заповеди за налагане на ПАМ, издадени от директора на РИОСВ – Бургас - заповед № РД-193/22.12.2016 г. и обжалваната в настоящото производство заповед № РД-70/18.05.2018 г. се установява пълен идентитет относно характера и съдържанието на наложената принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност", както по отношение на предмета, така и по отношение на страните, нормативното основание и разпоредените правни последици като резултат от властническото волеизявление. Следователно наличието на предходен акт, влязъл в сила, се явява пречка административният орган да постанови нов законосъобразен административен акт със същото съдържание. Неизпълнението на предходно издадена заповед на същото основание и страни не е основание за образуване на ново производство с идентичен предмет. Издаването на нова заповед идентична с предходен влязъл в сила административен акт застрашава правната сигурност и накърнява принципа на законност /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, тъй като ще доведе до отричането въобще на стабилитета на административния акт. Принудителната административна мярка е предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното (Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4/2017 г.). Осигуряване изпълнението на наложената ПАМ, със заповед № РД-193/22.12.2016 г. на директора на РИОСВ - Бургас, с оглед преустановяване на правонарушението и възстановяването на превратно измененото фактическо положение, следва да се осъществи по нормативно установения ред за изпълнение на административните актове, включително чрез ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а не чрез последващо издаване на заповед с идентично съдържание. По изложените съображения, настоящият състав намира, че горното съставлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Видно от оспорената заповед, материалноправните основания за налагане на процесната ПАМ са нормите на чл. 158, т. 3 и 4 ЗООС. Административният орган не разграничава и обосновава на кое от двете (или и на двете) основания налага процесната ПАМ. Не са изложени конкретни съображения по всяко едно от основанията. При преценка законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, съдът намира, че в констативен протокол № 010811 К-2-43/19.12.2016 г., обуславящ налагането на процесната ПАМ, в раздел "Почви" е установено, че на обекта съществува торохранилище "лагуна". Според информация на организатор – производство, лагуната е изградена с бетоново водонепропускливо дъно и стени. Към момента на проверката на 19.12.2016 г., лагуната е почти изцяло запълнена с течен торов отпадък. Изрично е изведено, че около нея няма повърхностни водни басейни и не създава опасности за замърсяване на почви или повърхностни води. В т. 3 от същия констативен протокол е дадено предписание, както следва: "Да се почисти и отремонтира, при необходимост лагуната". Към датата на последваща проверка на 16.05.2018 г., за която е съставен констативен протокол № 013851/19-5, при извършен оглед на лагуната се установява, че същата е разделена на три части. По данни на присъствали на проверката служители, разделянето й е извършено с цел отремонтиране. Една част от източния край на лагуната е почистена и засушена. Останалата част в западна посока не е почистена. Във връзка с горните констатации не са обсъдени възраженията на касатора, обосновани от представения Договор за наем от 26.03.2013 г., съобразно който имотът е отдаден под наем от "Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис" АД, а жалбоподателят е наемател на част от фермата - четиринадесет броя халета. Предвид характера на даденото предписание, изпълнението на което е обусловено от наличието на преценка за необходимост, предприетите мерки за почистване и отремонтиране на лагуната, при неяснота относно субекта, е налице необоснованост. Горното обуславя извод за наличие на касационни основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № РД – 70/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас за прилагане на принудителна административна мярка. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Същите следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт - Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие и фактура от 02.11.2020 г. за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева) и внесена държавна такса в размер на 70 лв. (седемдесет лева), респ. съдебни разноски, в съответствие с представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер от 1270 лв. (хиляда двеста и седемдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,