Решение № 13243 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2015 г.

Решение № 13243 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и от "Мес Груп 7" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2872 от 16.12.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 560/2014 г. Касаторът Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е отменен РА е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, поради което данъкът по тях е неправомерно начислен и за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Намира, че не е доказано транспортирането, складирането/получаването на стоките в склад, стопанисван от ревизираното или трето лице, респ. не е доказано прехвърлянето на стоката от доставчика на получателя. Сочи, че липсват доказателства, удостоверяващи произхода на внесените храни и суровини от животински произход, придружаващ ветеринарен сертификат по образец на ЕС, издаден от страната на произход, съгласно чл. 7, ал. 2, чл. 61, чл. 71, чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. Твърди, че дневникът за входящи суровини не съдържа необходимите реквизити, поради което ревизираното дружество не може да докаже, че е получило стоката и, че точно тя е вложена в производството на храни от животински произход. В тази връзка посочва, че не е доказана проследяемостта на преработката, поради което необоснован е изводът на съда, че стоката е вложена в дейността на дружеството. Представените актове за експертиза от Областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Велико Търново, които съдът е кредитирал, не са оригинални, а оригиналите въпреки направеното от страната искане, не са представени, поради което е следвало да бъдат изключени от доказателствения материал. Твърди, че същите са неистински и с невярно съдържание. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Мес Груп 7" ЕООД, гр. София в о. с. з., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Касаторът "Мес Груп 7" ЕООД, гр. София поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА досежно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ивеос" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Пламко Груп" ЕООД е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че по делото са представени необходимите доказателства, установяващи реалност на осъществените доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт в посочената част и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалвания РА и в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. В качеството си на ответник Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна не изразява становище по основателността на касационната жалба на търговското дружество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" и за неоснователност на касационната жалба на "Мес груп 7" ЕООД . Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 171300219/16.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, изменен в една част и потвърден в останалата с Решение № 616/27.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, с който за "Мес Груп 7" ЕООД, гр. София са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 232 341,53 лв. и лихви за забава в размер на 38 458,86 лв за д. периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2011 г. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е изведено след като от фактическа страна е установено, че фактурите, по които е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит, са издадени от "Ридълс" ЕООД, "Ивеос" ЕООД, "Пламко Груп" ЕООД и "Том Комерс 92" ЕООД и обективират доставки с предмет "охладено свинско месо". В хода на ревизията от страна на "Мес Груп 7" ЕООД са представени ЧМР, търговски документи, писмени обяснения от управителя на ревизираното лице, съгласно които: доставената стока е от вътреобщностни придобивания; месото се транспортира от доставчиците за тяхна сметка до складовата база /транжорна/ в с. Кесарево, община Стражица, област В. Търново, собственост на "ДЕНТУР" ЕООД - свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК; "МЕС ГРУП 7" ЕООД продава "месото" от същия търговски обект на основния си клиент "ВАЛТУР ГРУП" ООД, което изпълнява задълженията си за плащане на цената директно на предходните доставчици, съобразно подписани двустранни споразумения. В хода на ревизионното производство са представени още извлечения от главните книги на доставчиците по сметка 4532, сметка 304 и сметка 702 за процесните периоди, доказателства за осъществените ВОП /фактури, приемо-предавателни протоколи и Протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС/, писмени обяснения от управителя на "Ес Лимитед" ЕООД - вносител по ЧМР, договори за влог с търговски дружества - собственици на хладилни складове и камери за съхранение на охладено месо. Въз основа на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е прието, че счетоводството на ревизираното лице е редовно водено. Обсъдени са и представени от Областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Велико Търново документи - актове за експертиза за осъществени ветеринарномедицински проверки по чл. 80 от ЗВД за ревизирания период. Констатирано е, че за фактурите, издадени от "Ридълс" ЕООД е налице съответствие между вида и количеството на стоките по спорните фактури и издадените при вноса актове за експертиза, което ведно с представените търговски документи, фактури от производителя /COVAMEAT VN, Белгия/ към предходния доставчик "ЕС Лимитед" ЕООД обуславят извод, че спорните доставки са реално извършени. По отношение на доставките от "Ивеос" ЕООД, "Пламко Груп" ЕООД и "Том Комерс 92" ЕООД решаващият състав е възприел изцяло констатациите на ревизиращия екип. Направил е извод, че не е доказано фактическото предаване на стоките от доставчиците на жалбоподателя, в т. ч. чрез търговските документи към фактурите. Счел е, че липсват доказателства за транспортирането на стоките, а представените документи от страна на складодържателя "Дентур"ЕООД са ирелевантни, тъй като приходната администрация не оспорва обстоятелството, че в склада на "Дентур"ЕООД има постъпило съответно количество свинско трупно месо, което впоследствие е продадено на "Валтур груп"ООД. Посочил е още, че не е установена възможността на преките доставчици на "Мес груп 7"ЕООД да прехвърлят правото на собственост върху процесните стоки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна: Неоснователни са доводите на касатора, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки по фактури с № № 1186/25.12.2011 г., 1188/27.12.2011 г. и 1191/28.12.2011 г., издадени от "Ридълс" ЕООД. Процесните стоки са предмет на предходен ВОП, като за транспортирането им до територията на Република България са издадени международни товарителници, в които като получател е посочено дружеството "ЕС Лимитед" ЕООД. За прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик в склада на ревизираното лице в с. Кесарево по делото са представени Актове за експертиза на внесени суровини и храни от животински произход, съставени на основание чл. 80 ЗВД от длъжностни лица при Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново. Тези доказателства обосновано са ценени от първоинстанционния съд с оглед съответствието им с търговските документи, придружаващи месото и неопровергаването на доказателствената им стойност по реда на чл. 193 ГПК. Актовете съдържат данни за партидата, страната на произход, производителя, датата на пристигане на "месото" в складовата база в с. Кесарево, за начина на транспортирането му, идентификационни данни на товарните автомобили, както и констатация на длъжностното лице за съответствие между приетото и придружаващите документи. Съпоставката на данните, вписани в дневника за входяща суровина и количествата месо по спорните фактури е била предмет на задачата, поставена на вещото лице по допълнителната ССчЕ, заключението по която обосновано е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и е осъществил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до правилния извод за установеност както на разполагаемостта на доставчика със стоката, така и на транслирането й в патримониума на получателя. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ГПК поради непредставянето от ОБДХ на оригиналните актове за експертиза, тъй като визираната норма, тълкувана систематично с ал. 1 е относима само към страните по делото, но не и спрямо трети лица. Поради това неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в неприлагане на чл. 194, ал. 1 ГПК при липсата на изрично искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК. В изпратеното писмо от Директора на ОБДХ- Велико Търново изрично е разяснено, че нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ЗВМД не изисква при издаването на акт за експертиза да се съхранява копие от придружаващите пратката документи, с оглед на което аргументите на касатора в тази връзка не опровергават верността на удостоверените от длъжностно лице в кръга на службата му факти и обстоятелства. Непредставянето на търговските документи от трето лице не е основание първоинстанционният съд да не кредитира приложените към фактурите търговски документи при наличното съответствие между техните дати, посочените количества и данните, вписани в складовите разписки. В противоречие с представените по делото фактури за последващи доставки към "Валтур груп" ООД е доводът в жалбата за неустановеност на влагането на стоките в дейността на дружеството. Използването на стоките за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки се оспорва за пръв път пред настоящата инстанция, с оглед на което обсъждането на аргументите за проследяемост на преработката чрез изследване на съставките, пакетирането и датата на производство на готовите продукти, както и за необходимост от събиране на доказателства в тази връзка, би накърнило правото на защита на насрещната страна. Предмет на спора е реалността на преките доставки, а не на последващите такива, поради което издадените фактури към "Валтер груп" ООД са достатъчни, за да се приеме, че е осъществена предпоставката по чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Като е достигнал до извод за установеност на реалното осъществяване на спорните доставки и незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Мес Груп 7" ЕООД: Основателни са доводите на касатора, че в тази му част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Спрямо доставките, обективирани във фактурите, издадени от "ИВЕОС" ЕООД, "Пламко груп" ЕООД и "Том комерс 92" ЕООД съдът не е изложил никакви конкретни фактически и правни изводи, мотивирали заключението му, че не е установено тяхното реално извършване. При аналогична фактическа обстановка спрямо горепосочения доставчик необсъдени в тяхната взаимовръзка са останали представените ЧМР, търговски документи и складови разписки. От една страна е прието, че липсват актове за експертиза, а от друга, че са събрани 43 бр. такива актове, чието съдържание не е съпоставено с другите относими доказателства. Липсата на конкретни фактически изводи и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство препятстват осъществяването на дължимата проверка на материалната законосъобразност на постановения съдебен акт и налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Същият следва да обсъди конкретно събраните доказателства поотделно, включително да изследва относимостта на посочените 43 бр. актове за експертиза, като при необходимост служебно допусне ССчЕ с такава задача и след съвкупен анализ да формира обосновани фактически и правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение