Решение № 4031 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2016 г.

Решение № 4031 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. К. П. от [населено място], против решение № 61 от 27.05.2016 г., постановено по административно дело № 50/2016 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № Я95/11.02.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, потвърдена с решение № РД-07-0017/14.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. трето от АПК, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ямбол, на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане) с фактическо основание, че посочените от П. в молба-декларацията му обстоятелства нямат инцидентен характер и са налице доходи от пенсии, с които могат да бъдат задоволени възникналите потребности. При осъществения административен контрол от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол с решение № 07-0017/14.03.2016 г. последният е отхвърлил жалбата на П. срещу заповедта, като е възприел мотивите на долустоящия административен орган и е изложил допълнителни аргументи в същата насока. За да не уважи сезиралата го жалба на търсещия процесната социална помощ срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с жалбата административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база на правилно установените факти по спора съдът е обосновал теза, че П. е осигурен с постоянен доход от пенсия и интеграционни добавки в общ размер от 407. 56 лв. месечно, като процесният разход от 80 лв. за извършени стоматологични услуги е по-малко от една трета от ежемесечния му доход само от пенсия, а от друга страна, не се касае за инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, а и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на нормативната уредба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условията по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право!) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. Анализът на събрания по делото доказателствен материал с оглед установеният отпреди хронично влошен стоматологичен статус на жалбоподателя води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на П., защото не е налице инцидентно възникнала здравна потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. Както прецизно е посочено в мотивите на проверявания съдебен акт, преценката на административния орган досежно отказа да отпусне исканата социална помощ е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до самоиздръжката и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка са отчетени обстоятелствата, че П. е осигурен с постоянен доход от пенсия и ежемесечно получава интеграционни добавки по ЗИХУ (Закона за интеграция на хората с увреждания), част от които са предназначени именно за задоволяване на здравни потребности. Административният орган е съобразил при издаване на заповедта здравословното състояние на заявителя и битовите условия, при които живее. Макар и касаторът да живее при лоши битови условия, то разходът в размер на 80 лева за стоматологично лечение не е в резултат на инцидентно възникнала потребност, защото не се дължи на непредвидено или неочаквано събитие, а има предвидим характер, тъй като в конкретния случай се касае за обичайна здравна потребност на лицето. Освен това не е за пренебрегване, че този размер на разход представлява по-малко от една трета от ежемесечния доход на П. само от пенсии, а средномесечният му доход за преходните 12 месеца е бил в размер на 407, 56 лв., което налага извода, че касаторът без особени затруднения е могъл сам да заплати сумата от 80 лв. за стоматологично лечение. От друга страна, въпреки нелекото финансово положение на П., то не е настъпило изведнъж и само по себе си не е основание и предпоставка за отпускане на помощ по смисъла на разпоредбата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Извън горното, от социалния доклад и другите данни по делото явства, че касационният жалбоподател не е женен, живее сам в 3-стайно наследствено жилище, инвалидизиран е и с експертно решение № 0285 от 16.07.2015 г. на НЕЛК, специализиран състав по УНГ-болести, му е определена 100 % ТНР без чужда помощ (94 % общо заболяване и 60 % професионално заболяване). Според декларираните от молителя данни, той притежава идеални части от къща и земя в [населено място]. Освен това, през 2015 г. лицето е получило средномесечен доход в размер на 407. 56 лв. при гарантиран минимален месечен доход в размер на 65 лв. към обсъждания период и среден размер на пенсията за страната за 2015 г. от 317 лв. (според данни от НСИ) – т. е. П. има средномесечен доход, по-голям от средния размер на пенсията за страната, като същият разполага с недвижимо имущество и живее сам. Тези обстоятелства също не сочат необходимост от отпускане на търсената еднократна помощ. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Р. П. отпускане на процесната социална помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,