Решение № 9369 от 7.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2017 г.

Решение № 9369 от 7.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2017 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по жалба на "ВП Брандс Интернешънъл" АД (с предходно наименование "ВИНПРОМ ПЕЩЕРА" АД), със седалище гр. Пловдив, срещу решение № 633/15.06.2017 г. по преписка № КЗК-148/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "Винпром Русе" АД.

С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на КЗК, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че същото толерира нелоялната конкуренция, предвид очевидната имитация на притежаваната от искателя търговска марка, ползваща се със закрила на територията на Република България. Посочва, че Комисията неправилно е приела, че липсва предлагане на стока или услуга на пазара, както и че извършеното представлява еднократна доставка на мостра. Сочи, че е без значение, че стоката е била предназначена за САЩ, защото терминът "предлагане" следва да се приравни на пускане в обръщение на дадена стока по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, при което тя преминава от етапа на производство или внос, към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняването й с цел продажба или дистрибуция. Намира, че нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК има за цел да установи кой първи е започнал реалното производство на даден продукт и предлагането му на пазара, както и да санкционира противоположното нелоялно поведение, а в случая КЗК дори не е направила опит да установи дали ответното конкурентно дружество притежава в складовете си имитиращия продукт. Твърди, че в случая се касае за производство, етикетиране и износ на продукт, чийто външен вид, опаковка, наименование, етикет, шрифт и цвят на буквите са разположени по идентичен начин на притежаваната от жалбоподателя търговска марка и то за обозначаване на идентичен продукт – водка. Счита, че неоснователно ответното дружество твърди, че продуктите са различни само на основание разликата в бутилките, тъй като законът изисква създаденият у потребителите цялостен ефект да води до заблуда, за което да не са необходими специални знания. В писмени бележки се сочи, че на база непълния анализ на относимите факти и непълните доказателства, събрани от административния орган, КЗК е постановила незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и преписката да се върне за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез редовно упълномощени процесуални представители, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – "Винпром Русе" АД, със седалище гр. Русе, чрез процесуалния си представител адвокат Файтонджиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ред. ДВ, бр. 56/2015 г.), от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-148/2017 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на "ВП Брандс Интернешънъл" АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Винпром Русе" АД, налагане на предвидените в закона санкции и постановяване прекратяване на нарушенията.

От фактическа страна по делото се установява следното:

"ВП Брандс Интернешънъл" АД осъществява стопанска дейност по производство и разпространение на спиртни напитки, на бели и червени вина, както на територията на страната, така и извън нея. Дружеството произвежда и разпространявана водка FLIRT от 2001 г. до момента, като в периода 2001-2016 г., продуктът се продава на територията на 32 държави, в т. ч. Сърбия, Белгия, Германия, Франция, САЩ, Испания, Италия, Гърция, Алжир, Израел и др. Видно от представените фактури за износ дружеството разпространява водка FLIRT на територията на САЩ, като първият е осъществен през 2006 г., а последният през 2016 г. Не е спорно, че на името на "ВП Брандс Интернешънъл" АД са регистрирани следните търговски марки: словна търговска марка с регистров номер 011866217, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 03.06.2013 г.; триизмерна ТМ FLIRT с регистров номер 011863461, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 01.06.2013 г, чиито регистрации имат действие на територията на всички държави, членки на Европейски съюз; триизмерна ТМ FLIRT VODKA, регистрирана в Патентно ведомство на Република България, с регистров номер 00083243 в класове ЗЗ и 32 от дата 11.12.2009 г.; триизмерна ТМ FLIRT, регистрирана в Патентно ведомство на Република България, с регистров номер 00060165 в класове 32, ЗЗ и 35 от дата 14.07.2004 г.; триизмерна ТМ FLIRT, регистрирана в Патентно ведомство на Република България, с регистров номер 00083242 в класове 32 и ЗЗ от дата 11.12.2009 г. и триизмерна ТМ FLIRT, регистрирана в Патентно ведомство на Република България, с регистров номер 00077931 в класове 32, ЗЗ и 35 от дата 09.11.2010 г.

"Винпром Русе" АД осъществява дейност по производство и разпространение на високоалкохолни напитки, нискоалкохолни винени напитки, винен, ябълков и балсамов оцет. Дружеството не притежава регистрирани марки и промишлени дизайни, свързани с производството на спиртни напитки, както и заявки за такива и не предлага в продуктовата си листа спиртна напитка под търговското наименование "водка FLIRT". "Винпром Русе" АД е произвело еднократно спиртна напитка под търговско наименование "водка FLIRT" във връзка с поръчка на посредническа фирма "Скандинавиан Консултинг" ЕООД. Установено е, че бутилките с надпис FLIRT са произведени и декорирани от "Екопринт Глас" ООД.

В резултат на извършеното проучване досежно осъществяваното разпространение от "Винпром Русе" АД на процесния продукт, Комисията е установила, че на 13.12.2016 г. "Гуд Фейт Шипинг" ООД е получило уведомление с изх. № 32-349248 от Министерство на финансите, Агенция Митници, Митница Аерогара София, че на основание чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент с разписка за задържане № 0092962 от 12.12.2016 г. са задържани 18 броя бутилки водка 0. 750 л., означени с търговска марка FLIRT, за които се предполага, че нарушават права на интелектуална собственост. На 14.12.2016 г. "Гуд Фейт Шипинг" ООД е получило писмо от "Винпром Русе" АД, като изпращач на стоките на горепосочената пратка от 18 бутилки водка, че дава съгласието си същите да бъдат унищожени.

От представените доказателства и от становището на "Винпром Русе" АД става ясно, че на 07.02.2016 г. е бил подписан ексклузивен договор между дружеството като производител и "Ландън Интернешънъл Инк", САЩ като вносител, което има права да използва търговска марка FLIRT на територията на САЩ. Комисията е посочила, че заради задържаните от Митница Аерогара София 18 бутилки водка, "ВП Брандс Интернешънъл" е адресирало сигнали до:

• Патентното ведомство на РБ относно извършено административно нарушение на права на интелектуална собственост от "Винпром Русе" АД, въз основа на който сигнал след проверка на ответното дружество е съставен акт за установяване на административно нарушение № 7/02.02.2017 г.;

• Районна прокуратура-Русе, като сигналът е бил изпратен по компетентност до Районна прокуратура-София и е образувана преписка № 302/2017 г. по описа на РП – София;

• искова молба за нарушените им права на интелектуална собственост до Софийски градски съд на основание чл. 73, вр. с чл. 76 от ЗМГО, по която е било образувано търговско дело № 9451/2016 г., VI-17 състав по описа на СГС.

При това фактическо установяване от правна страна КЗК е приела следното:

Във връзка с установяване наличието на кумулативно посочените в чл. 29 от ЗЗК елементи, Комисията е приела, че страните по преписката са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност. Приела е, че обект на анализ е твърдението за извършени нарушения от страна на "Винпром Русе" АД във връзка с производството и разпространението на водка с наименование FLIRT, която имитира собствения продукт на искателя с търговска марка FLIRT. С оглед на това, че в хода на производството не са представени доказателства за последващо производство и разпространение на спиртна напитка с търговска марка FLIRT, КЗК е приела, че процесният период по отношение на твърденията за имитация е от 07.02.2016 г. до 12.12.2016 г. – от датата на сключване на ексклузивния договор с американското дружество до датата на задържане на пратката от Митница Аерогара София.

Относно наличието на нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, Комисията е посочила, че за да е изпълнен фактическият й състав се изисква да е налице предлагане на стока или услуга, т. е. въпросният продукт да присъства реално на пазара. Приела е, че в настоящия случай произведените 18 бутилки водка FLIRT от "Винпром Русе" АД са били предназначени единствено за износ на територията на САЩ, но същите са били задържани от митническите органи на Аерогара София на 12.12.2016 г. Посочила е, че липсват доказателства за производство, респективно предлагане на тази напитка на територията на българския пазар, поради което приела че продуктът реално не е присъствал на българския пазар. По аналогичен начин Комисията е стигнала до извод за липсата на нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, тъй като приела, че използването на марката FLIRT от страна на ответното дружество не е увредило и не е създало опасност от увреждане интересите на конкурента, защото липсват данни процесният продукт с търговска марка FLIRT, да е достигнал реално до потребителите на българския и чуждестранния пазар (САЩ). Приела е, че не следва да анализира дали и доколко "Винпром Русе" АД е нарушило правата на маркопритежателя "ВП Брандс Интернешънъл" АД на територията на САЩ с оглед териториалния обхват на Закона за защита на конкуренцията – чл. 2, ал. 2 от ЗЗК.

По отношение на твърдението на искателя за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, Комисията е посочила, че за да се ангажира отговорност на предприятие по този ред е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение правни последици - прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Доколкото в производството не са установени доказателства за недобросъвестно поведение от страна на "Винпром Русе" АД, изразяващо се в имитация по смисъла на ЗЗК, е посочено, че е невъзможно да се установи и нелоялно привличане на клиенти, поради което счела, че не е налице и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 29 от ЗЗК.

С протоколно определение от 30.05.2018 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на жалбоподателя, че върху него лежи тежестта да установи обстоятелствата в жалбата с всички допустими от закона доказателствени средства, включително чрез изслушване на експертиза. С протоколно определение от 05.12.2018 г. и определение от 28.12.2018 г., съдът е допуснал до разпит един свидетел и изготвянето на съдебно-маркова (патентна) и счетоводна (икономическа) експертизи по въпроси, поставени от жалбоподателя и заинтересованата страна. В съдебно-марковата експертиза, вещото лице е заключило, че знаците на "ВП Брандс Интернешънъл" АД и "Винпром Русе" АД имат общ отличителен словен елемент "FLIRT", изписан в червено, което определя средна до висока степен на сходство. Посочени са и разликите – скосен профил на бутилката в горен сегмент, произведена от "ВП Брандс Интернешънъл" АД, различни изобразителни елементи – сърце в два цвята и позиционирано като фон на словните елементи за продукта на жалбоподателя и коктейлна чаша със сламка в бял/сив цвят като фон за продукта на "Винпром Русе" АД. Вещото лице е посочило, че е възможно потребителите да бъдат въведени в заблуждение чрез "свързване на икономически субекти", предлагащи процесните продукти в условията на глобален дигитален пазар, но и че не е възможна заблуда на конкретния географски пазар – територията на Република България, поради факта на отсъствие на пазарно предложение към българските потребители.

От основното и допълнително заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че относителният дял на продажбите в САЩ от продажбите в страната и трети страни, извършени от "ВП Брандс Интернешънъл" АД, е 0. 0001% за 2013 г., 0. 0002% за 2014 г., 0. 0010% за 2015 г., 0. 0124% за 2016 г. и 0. 0009% за 2017 г. Вещото лице е установило 6 износа на водка от заинтересованата по делото страна, пет от които са само изпращане на мостри, за които са издадени проформа на фактури. В съдебно заседание експертът е уточнил, че проформа-фактурите не са документи, които се осчетоводяват, не се включват в дневниците за продажба по ЗДДС и по тях не се начисляват приходи. В допълнителното заключение е посочено, че от складовите и счетоводните документи е установено, че "Винпром Русе" АД не е поръчвало разработка на дизайн и етикети, тъй като бутилките са били декорирани. За бутилирането на двата вида водка – водка Премиум и водка Миднайт (наименованията са взети от счетоводните документи), са ползвани обикновени тапи, кашони и капсули, които са изписани от наличности на склад, като са били закупени по-големи количества. Бутилките са получени/закупени от "Екопринт Глас" ООД по фактура от 12.08.2016 г. Настоящият състав приема и трите заключения за обективно и компетентно дадени по включените в задачата въпроси - както те са формулирани с оглед застъпените от страните защитни тези. Данните от тях ще бъдат ценени по-долу, едновременно с излагане на направените от съда изводи относно релевантните за преценката по съществото на спора обстоятелства.

В проведено съдебно заседание на 27.11.2019 г., съдът е разпитал Д. Панайотов, управител и собственик на "Панайотов Консулт" ЕООД. Свидетелят е посочил, че представляваното от него дружество има сключен договор за съвместна дейност с "Екопринт Глас" ООД и по-точно изработка на приложните дизайни, които "Екопринт Глас" ООД отпечатва. След представяне на снимков материал, свидетелят потвърждава, че дизайнът на бутилките е изработен от неговото дружество след получено задание от "Екопринт Глас" ООД. Твърди, че от информацията около заданието му е станало ясно, че клиентът е американска фирма, която го е поръчала, като окончателното одобрение е било от "Скандинавиан Кансалт или Кансалтинг" (по спомен на свидетеля), според положеният печат върху одобрението. Свидетелят посочва, че не е водена комуникация с "Винпром Русе" АД във връзка с графичния дизайн на 18-те бутилки, заданието е било визия за мостри, както и че заплащането за изработения дизайн се е извършило от "Екопринт Глас" ООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Върховният административен съд в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК приема, че оспореното решение е издадено от компетентния за това, независим специализиран държавен орган, в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същото е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона.

Забраната за имитация по чл. 35 от ЗЗК обхваща както обекти на интелектуалната собственост - фирма, марка или географско означение, така и характерни белези на предлаганите стоки или услуги - външен вид, опаковка, маркировка, наименование и т. н., които могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника на придобиване или използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. За да е налице нелоялно поведение, е необходимо търговецът да придаде на предлаганите от него стоки или услуги такъв външен вид или дизайн, който да наподобява други стоки или услуги, които са се утвърдили с определена известност на пазара. Разпоредбата на чл. 35 от ЗЗК цели защита на интересите на конкурентите, които могат да бъдат увредени, само ако за потребителите съществува обективна възможност за заблуда по отношение на характерни белези на продуктите или услугите или по отношение на обектите на интелектуалната собственост. В този смисъл, основен елемент от фактическият състав на нарушението е установяване на заблуда, респективно на възможност даден продукт или услуга да доведат до заблуждение потребителите относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. По делото е приобщен нотариално заверен констативен протокол с разпечатка на част от съдържанието на интернет страницата на www. tmdn. org, поддържана от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, който осигурява достъп до информация и база данни, поддържани от партньорските служби по интелектуална собственост, включително и Патентното ведомство на САЩ. Видно е, че на 29.02.2016 г. и на 07.03.2016 г. "Ландън Интернешънъл Инк" САЩ (с което "Винпром Русе" АД има сключен договор) е заявило за регистрация словните марки "Midnight Flirt" и "Hot Flirt" пред Патентното ведомство на САЩ, докато жалбоподателят е разполагал с регистрация в Америка само по отношение на продукти от клас ЗЗ – вино по квалификацията от Ница. "ВП Брандс Интернешънъл" АД е заявило за регистрация търговска марка "FLIRT" и по отношение на стоката "водка" едва на 29.03.2017 г. В тази връзка е заключението на вещото лице по съдебно-марковата експертиза, че жалбоподателят има регистрация в САЩ само за стоката "вино". От друга страна, правилно КЗК е счела, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗК определя териториалния обхват на Закона за защита на конкуренцията, а именно - законът не се прилага по отношение на действия, последствията от които ограничават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в друга държава, освен ако е предвидено друго с влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна. От данните по делото е установено, че "Винпром Русе" АД е произвело алкохолната напитка "водка" по сключен договор с "Ландън Интернешънъл Инк", САЩ, като дизайнът и етикирането на бутилките е извършено от "Екопринт Глас" ООД, което се потвърждава и от разпитания по делото свидетел. Не е спорно, че продуктът е бил предназначен за износ и реално не се предлага на българския пазар, което е установено и от вещото лице. В заключението по съдебно-марковата експертиза е посочено, че не е възможна заблуда на конкретния географски пазар – територията на Република България, поради факта на отсъствие на пазарно предложение към българските потребители. По делото не са налице доказателства за производство, респективно за предлагане на процесната напитка на територията на България, за да се приеме, че продуктът реално е присъствал на българския пазар. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: да е налице предлагане на стока или услуга на идентичен продуктов и географски пазар, и от друга страна, стоките или услугите да имат външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които да заблуждават или да могат до доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производството, източника на придобиване или използване, количеството, естеството, потребителските свойства или други съществени характеристики на стоката или услугата. В случая наличието на първата от горепосочените предпоставки не е налице, което не се отрича от страните. При липсата на един от елементите на фактическия състав на разпоредбата, не следва да се обсъжда втората предпоставка – видът на стоката с оглед изискването за кумулативност.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за наличие на имитация по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Цитираната разпоредба е специална по отношение на общата норма на ал. 1 на същия текст. С нея е наложена конкретна забрана за използване на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане на интересите на конкурентите. Описаните в законовия текст елементи са от естество, което води до възможността за отличаване на стоката на едно лице от тези на други лица. Според чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Както многократно е отбелязвал в практиката си ВАС, търговска марка е от съществено значение за икономическата активност на стопанските субекти, тъй като тя не само индивидуализира конкретен продукт, но влияе на пазарния дял, а от там и върху приходите, печалбата и жизнеспособността на предприятието. За потребителите, марката е гаранция за качество и им улеснява избора им на покупка. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че "Винпром Русе" АД е изпратило в САЩ пет пъти само мостри, които не са осчетоводени и не е получило приходи от това, като има само един износ, записан в счетоводните документи под наименованието водка "Миднайт" и водка "Премиум". От друга страна се установи, че процесният продукт – мостра на 18 бутилки водка не са достигнали реално до крайните потребители, тъй като са били задържани на Митница Аерогара София, поради което не може да се обоснове извод за увреждане интереса на конкурента – "ВП Брандс Интернешънъл" АД. Доколко има нарушение на правата на дружеството-жалбоподател на територията на САЩ е извън териториалния обхват на ЗЗК с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗК, поради което съдът не следва да обсъжда приликите и разликите в етикетите и бутилките на продукта и дали е използвана марка, идентична или близка до тази на "ВП Брандс Интернешънъл" АД.

Неоснователно е позоваването в писмените бележки от жалбоподателя на решение на Софийски градски съд, с което е установено извършено нарушение на интелектуалната собственост на притежаваните от "ВП Брандс Интернешънъл" АД търговски марки. Защитата на правата на индустриалната собственост по Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн е различна и не се конкурира със защитата от нелоялна конкуренция. КЗК е националният орган по конкуренцията, на който изрично е възложено да прилага Закона за защита на конкуренцията, да следи за извършването на нарушения по този закон и да налага предвидените в него санкции. В този смисъл независимо дали определено поведение влиза в противоречие със ЗМГО, КЗК е компетентна да изследва единствено дали е извършено нарушение на конкурентното законодателство. В случая определящо за приложното поле на ЗЗК е дали поведението на "Винпром Русе" АД съставлява нелоялна конкуренция, като Комисията е събрала всички относими доказателства, за да бъде изяснена в пълнота фактическата обстановка по преписката, като правилно е установила, че не е извършено нарушение.

Решението на КЗК е правилно и в частите му, в които е установено, че "Винпром Русе" АД не е извършило останалите твърдяни нарушения, а именно тези по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК въвежда забрана за осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст – нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатно, като следва да е налице пряка причинна връзка между поведението на конкурента и резултата, в случая несключване на договор за предоставяне на услугата. Правилно е прието от КЗК, че не се установяват признаците от състава на това нарушение в тяхната кумулативност. Изводите й са основани на всички събрани по делото доказателства, които потвърждават установената липса на една от кумулативно предвидените предпоставки – вследствие недобросъвестни действия на "Винпром Русе" АД са били прекратени, или нарушени договори на "ВП Брандс Интернешънъл" АД, или е било осуетено сключването на такива договори.

КЗК е разгледала и твърденията за нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Посочила е, че прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по Глава седма от ЗЗК е възможно, ако са налице изложени твърдения за такова действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В този контекст КЗК направила правилна преценка, че доколкото "ВП Брандс Интернешънъл" АД не е изложило твърдения за противоправно поведение от страна на заинтересованата страна, което да е различно от разгледаното по-горе и подведено под съответната норма, то следва да се приеме, че няма основания за ангажиране на отговорността на "Винпром Русе" АД по чл. 29 от ЗЗК.

По изложените съображения решението на КЗК е правилно и законосъобразно, а жалбата против него следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, основателни са исканията на ответника по жалбата КЗК и заинтересованата страна "Винпром Русе" АД за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Искането на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение според фактическата и правна сложност на спора и обема на процесуалното представителство, на КЗК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. "Винпром Русе" АД е претендирало разноски по приложен списък в размер на 580 лв., представляващи заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 80 лв. за призоваване на свидетел и предвид липсата на възражение за прекомерност, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати на "Винпром Русе" АД разноски в общ размер на 580 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение