Решение № 15541 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2011 г.

Решение № 15541 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Мариян Кирилов Мирчев от гр. Сливен, против решение № 6956/18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 11932/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № И-9063/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. Хитова, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Благой Иванов, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата на Мариян Кирилов Мирчев против заповед № И-9063/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила и на материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че е допуснато процесуално нарушение в хода а административното производство, доколкото в заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 ЗМВР е посочено деяние като нарушение на служебната дисциплина, което не съответства на деянията посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение, но е направил извода, че това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като виновно нарушение на етичните правила по т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и изразяващи се в това, че служителят е нарушил изискването да пази доброто име на институцията, която представлява и изискването да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. В мотивите на решението е посочено, че от събраните по делото доказателства и в частност - от показанията на свидетеля Никола Колев се установява, че последният срещу заплащане от Мирчев е поставил специално техническо устройство за въздействие върху електромер, отчитащ потребената ел. енергия от домовете на Мирчев и на негови роднини и познати. Въпреки оспорването на нарушението от страна на жалбоподателя не е проведено насрещно доказване. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. С оспорената пред съда заповед № И-9063/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерно въздействие върху уреди за измерване на ел. енергия за периода от м. август 2009 г. до 13.04.2010 г., деяние, извършено в съучастие, за което му е повдигнато обвинение по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и с което е нарушил т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Г" в МВР разузнавач в група 02 на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР гр. Сливен, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпилото предложение рег. № 4927/28.04.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Сливен до министъра на вътрешните работи, въз основа на писмо изх. № 485/10 от 27.04.2010 г. по описа на РП - гр. Сливен до директора на ОД на МВР - гр. Сливен, заведено с вх. № 4558/27.04.2010 г., като производството е образувано със заповед рег. № К-5409/12.05.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, изменена със заповед рег. № К-7078/18.06.2010 г. относно срока за разследване. За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег. № 7342/30.06.2010 г. и становище рег. № 7554/06.07.2010 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С издадената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че Мариян Кирилов Мирчев е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че от м. август 2009 г. до 13.04.2010 г. в гр. Сливен, на посочени адреси, в съучастие като съизвършител, с гражданско лице е осъществил неправомерно въздействие върху уреди за търговско измерване на електрическа енергия - електромери с посочени номера, и е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия в посочените апартаменти, за което с постановление от 17.06.2010 г. на ОП гр. Сливен е привлечен в качеството на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по сл. дело № 11/2010, пор. № 485/2010 г. на РП гр. Сливен, като постъпката му е станала достояние на служители от прокуратурата и граждани, с което е уронен авторитета на МВР пред обществеността и с това виновно е нарушил т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се в това, че не са обсъдени всички оплаквания и доводи на жалбоподателя. Съдът е преценил законосъобразността на заповедта с оглед на всички основания по чл. 146 АПК, макар и да не е изложил подробни съображения по някои от доводите на жалбоподателя. Правилни са изводите на съда във връзка с преценката за спазването на административно производствените правила при издаването на заповедта. Не е допуснато нарушение на изискването по чл. 229, ал. 1 ЗМВР и чл. 251, ал. 1 ППЗМВР, според което административнонаказващият орган следва да приеме писмените обяснения на служителя преди издаването на заповедта. В случая е процедирано именно по предвидения начин, като това се установява както от резолюцията с текста "запознат" с дата 29.07.2010 г. върху самите обяснения, така и от съдържанието на процесната заповед, в която е посочено, че административнонаказващият орган е приел обясненията преди издаването на заповедта. Оплакването на касатора, че в заповедта не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, е неоснователно. В заповедта има изрично позоваване на обобщената справка и становището, в които има подробно описание и анализ на събраните доказателства. Твърдението, че е нарушено правото му на защита, тъй като не било спазено изискването по чл. 243 ППЗМВР за разясняване на правата на служителя да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, е неоснователно. В заповедта за образуване на дисциплинарното производство рег. № К-5409/12.05.2010 г. накрая е изписан печатан текст, съдържащ указания за правата по чл. 230, ал. 4 ЗМВР и чл. 243 ППЗМВР. Заповедта е връчена на служителя, което е удостоверено с подписа му, положен под текста с указание за правата на служителя. В този смисъл неоснователно се поддържа в касационната жалба, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство не е връчена на служителя. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е направил необоснован извод за това, че жалбоподателят е извършил посоченото в заповедта деяние, определено като тежко дисциплинарно нарушение. От съвкупния анализ на доказателствата, събрани в административното производство се установява, че лицето Никола Колев срещу определено заплащане от страна на служителя Мариян Мирчев и по негово указание е поставил специално техническо устройство за въздействие върху електромери в няколко жилища /конкретно установени и посочени по адреси/ - собственост на служителя и на негови роднини и близки. Тези изводи са обосновани от обясненията на свидетеля Никола Колев, който има преки впечатления от извършените действия, доколкото той е лицето, което е поставяло специалните технически средства, от обясненията на свидетеля Атанас Гиндев, който има косвени впечатления, от обясненията на самия служител, както и от обективно установеното наличие на място на специалните технически средства. Твърдението в касационната жалба за пристрастност на св. Колев е необосновано, поради което не е налице основание за игнориране на обясненията на същия. Предвид изложеното, първоинстанционният състав на съда обосновано е приел за доказано извършването на деянието, определено като дисциплинарно нарушение. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния състав на съда във връзка с констатираното процесуално нарушение, изразяващо се в посочване на различна правна квалификация на деянието, за което е образувано наказателното производство по сл. дело № 11/2010 г., пор. № 485/10 г. Действително е налице нарушение, но то не е съществено, както правилно е прието в обжалваното решение. Всъщност съвкупния анализ на доказателствата по делото налага извода, че се касае за техническа грешка при изписването на номера на разпоредбата от НК, по която е квалифицирано деянието. Производството по сл. дело 11/2010 г. на РП гр. Сливен е образувано за престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК - за неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия. Не са налице изобщо данни за образуване на производство за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, който са отнася до продаване или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. В предложението от ОД на МВР до министъра на вътрешните работи е посочено, че следственото дело се води за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, а в писмото от РП гр. Сливен от 27.04.2010 г., въз основа на което е направено предложението е посочено, че разследването по същото сл. дело се води за престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК. Наред с това, писмените обяснения са изискани за извършване на действията, които са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение. В самата заповед за уволнение подробно са изписани както осъществените действия, така и правната им квалификация като дисциплинарно нарушение, освен това е посочено, че по сл. дело № 11/2010 г., пор. № 485/10 г. на РП гр. Сливен служителят е привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК, като е изписан и състава на това престъпление. В този смисъл, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния състав, че допуснатото нарушение не е довело до ограничаване на правото на защита на служителя, поради което не представлява основание за отмяна на заповедта. Неоснователно е възражението в касационната жалба за това че е допуснато нарушение на изискването по чл. 229, ал. 2 ЗМВР, според което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата и вината, и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От съдържанието на заповедта е видно, че тези обстоятелства са взети предвид. В чл. 230, ал. 1 ППЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Сред предвидените в тази разпоредба от закона хипотези по т. т. 1-10, е тази по т. 10 - "други тежки нарушения на служебната дисциплина". В чл. 230, ал. 2 ППЗМВР е дадено нормативно обяснение на това понятие, като е посочено, че други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброените в т. т. 1-5, като в т. 4 са визирани деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От съдържанието на цитираните разпоредба е видно, че нарушението на етичните правила за поведение, с което са уронва престижа на службата, е определено като тежко дисциплинарно нарушение, за което са налага наказание "уволнение". С извършените от служителя деяния се нарушават етичните правила по т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, които установяват, съответно, че полицейският служител пази доброто име на институцията, която представлява и че полицейският служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. С нарушението на тези етични правила е уронен престижа на службата, тъй като деянието е станало достояние на служители в прокуратурата и на граждански лица, а извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Наказанието не е наложено за осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което представлява отделно основание за уволнение, предвидено в по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Неоснователно е също възражението на касатора за това че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. В тази разпоредба е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 228, т. 1 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка - рег. № 7342/30.06.2010 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 30.07.2010 г., поради което е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, както правилно е приел и първоинстанционният състав на съда. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението, тъй като началната дата, на която са извършвани деяния е през м. август 2009 г. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия