Решение № 6712 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2014 г.

Решение № 6712 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД (дружеството), със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 4747 от 09.07.2014 г. по административно дело № 3784/2014 г. на Административен съд София-град (АССг). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от дружеството административен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) не взема становище по жалбата. Ответникът Радослав Стоянов Христов - оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е решение № Ж-459/17.03.2014 г. на КЗЛД. С него комисията е постановила, че уважа жалбата на Радослав Стоянов Христов, без конкретизира срещу кого и на какво основание е подадена същата и е наложила на касатора имуществена санкция в размер на 18 000 лв. за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработила такива Христов без наличие на правно основание, с което е нарушен чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и е обявила жалбата за неоснователна по отношение на "Кредитекспрес България" ООД. Съдът след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактите, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод. Не е спорно между страните, че между тях са съществували договорни отношения, въз основа на които Христов е получил от дружеството оборудване, което е бил длъжен да върне при прекратяването на договора. От съдържанието на приетото по делото копие от договора, сключен между страните (л. 30) на 28.05.2011 г. Христов се е задължил да върне предоставеното крайно устройство, като липсва конкретизация за вида на същото, както и от какви части се състои. В договора, който представлява бланка има предвидена декларация, с която потребителят на услуги на дружеството, може да декларира съгласието си по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД за предоставянето, събирането, обработването, използването и съдържанието на личните данни по реда на глава ХV от Закона за електронните съобщения и общите условия, но липсва отбелязване, при което не може да бъде споделен изводът в обжалваното решение, че Христов е дал съгласието си за такава обработка. Следователно в случая не са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, тъй като не се установява физическото лице да е дало изричното съгласие за обработка на личните му данни. Независимо от предвиденото в Общите условия на дружеството, действали към момента, в случая липсва такова, доколкото според разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД "Съгласие на физическото лице" е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани, като тази разпоредба кореспондира напълно с нормата на чл. 2, б. "з" от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване то на личните данни и за свободното движение на тези данни, чийто разпоредби са въведени със ЗЗЛД. Предвид така установената законодателна уредба дори да се приеме, че подписвайки договора Христов е декларирал съгласие, то не отговаря на изискванията на нормативните актове, посочени по-горе и съответно не може да се приеме, че е налице такова съгласие. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не се налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, а именно, че обработката е необходима за реализиране на законни интереси на администратора. При липсата на доказателства, какво конкретно оборудване е предоставено от касатора на Христов при сключването на договора, твърденията, че същия не е върнал част от същото при отразено в протокол от 04.12.2012 г. връщане на цифров приемник са неоснователни. При това не е доказан и факта на наличие на законни интереси на касатора, които да допускат извършената обработка на личните данни на Христов. С оглед на това обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая касаторът е допуснал нарушението, за което е санкциониран от административния орган. Неоснователни са наведените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на акт. При извършената такива не се установиха, но и в жалбата липсва конкретно посочване на такива нарушения. Решението е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил подробно и аргументирано изводите си. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение