Решение № 62 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2007 г.

Решение № 62 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218и, ал. 1, вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. от гр. Ш., чрез пълномощника му адв. С от АК Ш., против въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 07.03.2007 г., постановено по в. гр. дело № 14/2007 г., с което е отменено решението от 25.10.2004 г. на Шуменския районен съд, постановено по гр. д. № 758/2004 г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 ЗЗД и с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и със същото решение исковете са уважени. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Ответникът по жалбата А. И. Н. от с. Р., Ш. област, чрез повереника си адв. Р от АК - Ш., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) я оспорва и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Останалите ответници, А. А. И. от гр. Ш., В. И. Н. от с. Р., Ш. област, Д. Я. Д. от гр. Щ. и Ж. Х. К. от гр. Ш., не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Предявени са от А. А. И., А. И. Н. и В. И. Н. обективно и субективно съединени искове срещу Д. Я. Д., Ж. Х. К. и Н. М. Н., с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 ЗЗД, за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка от 13.02.2002 г., извършена с пълномощно рег. № 1* от същата дата по описа на нотариус № 0* с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор от 14.06.2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 7, етаж 4, находящ се в сградата на ЖСК "Бреза", ул. "." № 3, гр. Ш., сключен с нотариален акт № 55, т. III, рег. № 5* д. № 334/2002 г. на нотариус № 0* между Д. Я. Д., действащ като пълномощник на продавачите А. И. Н. и В. И. Н., и Ж. Х. К., като купувач, и иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено, че Н. М. Н. не е собственик на процесния имот. С решение от 25.10.2004 г., постановено по гр. д. № 758/2004 г., Шуменският районен съд е отхвърлил исковете като е приел, че ищците не са доказали наличието на предварително постигнато съглашение между тях и кредитора за удовлетворяване на вземането му по начин, различен от този, предвиден в закона, както и наличието на уговорка между тях, той да стане собственик на имота при неизпълнение на задължението по договора за заем от страна на длъжниците. По жалба на ищците, с решение от 26.05.2005 г., постановено по гр. д. № 192/2005 г. Шуменският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е възприел доводите на ШРС. По жалба на ищците, с решение № 1* от 29.12.2006 г., постановено по гр. д. № 984/2005 г., ВКС, II г. о. е обезсилил въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на А. А. И., А. И. Н. и В. И. Н. по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено, че Н. Н. не е собственик на процесния имот, само по отношение на ответниците Д. Я. Д. и Ж. Х. К. и е прекратил производството в тази му част. Със същото решение е отменил въззивното решение в останалата му част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със съответните указания. При новото разглеждане на делото, при условията на чл. 218з ГПК (отм.), с решение от 07.03.2007 г., постановено по гр. д. № 14/2007 г., Шуменският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е прогласил нищожността на упълномощителната сделка, оформена с пълномощно рег. № 1* от 13.02.2002 г. на нотариус рег. № 0* обявил е за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран с нот. акт № 55, т. III, рег. № 5* д. № 334/02 г. на нотариус рег. № 024 и е признал за установено по отношение на ищците, че Н. М. Н. не е собственик на процесния имот. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че издаването на пълномощно от ищците в полза на техния кредитор съставлява уговорка за удовлетворяване на вземането му по начин, различен от предвидения в закона, поради което упълномощителната и прехвърлителната сделки са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 152 ЗЗД. В тази част въззивното решение е обосновано и законосъобразно. По делото е установено, че на 13.02.2002 г. А. А. И. е сключила с Д. Я. Д. договор за заем за сумата от 18 000 лв., като за обезпечението на това вземане А. Н. и В. Н. са учредили в полза на заемодателя Д. Д. договорна ипотека върху техния собствен имот /процесния/, подробно описан по-горе. Договорът за ипотека е оформен с нот. акт № 86, рег. № 1* д. № 80/2002 г. по описа на нотариус А. А. на 13.02.2002 г. Същият ден и пред същия нотариус ипотекарните длъжници са издали пълномощно в полза на своя кредитор за продажба на техния недвижим имот /процесния/, като в пълномощното изрично е отразено, че влиза в сила след 13.06.2002 г., дата съвпадаща с датата на падежа на заетата сума по договора за заем. С договор от 14.06.2002 г., материализиран с нот. акт № 55, т. III, рег. № 5* д. № 334/2002 г. по описа на нотариус С. С., Д. Д. като пълномощник на ипотекарните длъжници, продава процесния имот на Ж. Х. К. за сумата от 21 595,90 лв., който от своя страна го препродава на Н. М. Н., като последната продажба е оформена с нотариален акт № 1* т. IV, рег. № 7* д. № 568/2002 г. В производството пред въззивния съд по делото е приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че пазарната цена на процесния имот към момента на сделката по нот. акт № 55/2002 г., т. е. към 14.06.2002 г., възлиза на 33 000 лв. Разпитани са свидетели по обстоятелствата относно правните действия на страните досежно процесния имот. При така събраните доказателства настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че с факта на упълномощаването и използването на това пълномощно за продажба на процесния имот, е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 152 ЗЗД. Ответникът Д. се явява ипотекарен кредитор на ищците Н, поради което след неизпълнение на задължението ищцата И да престира задължението си по договора за заем, същият е бил в правото си да предприеме действия по удовлетворяване на вземането си, обезпечено с договорната ипотека. Той е следвало да насочи действията си за изнасяне на ипотекирания имот на публична продан, за да възстанови в патримониума си дължимата сума. Самият факт на издаване на пълномощно в полза на ипотекарния кредитор, по силата на което той да се разпорежда с ипотекирания имот, дава основание да се приеме категоричния извод за уговаряне на начин за удовлетворяване на вземането, различен от предвидения в закона. Правилен е изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че в случая е налице функционална връзка между договора за заем с дата 13.02.2002 г. и падеж 13.06.2002 г., упълномощителната сделка с дата 13.02.2002 г. и влизането й в сила от 13.06.2002 г. и прехвърлителната сделка с дата 14.06.2002 г., което уговаряне определя договора за покупко-продажба като средство за обезпечение на договора за заем, независимо, че последният е обезпечен с договорна ипотека върху процесния имот. В случая обективен факт е, че пълномощникът, извършил продажбата, се явява ипотекарен кредитор, както и обстоятелството, че по силата на това пълномощно, той получава изцяло продажната цена за себе си и не дължи на упълномощителите си отчетна сделка. Само този факт е достатъчен, за да се приеме, че е налице уговорка между страните за удовлетворяване на вземане, обезпечено с ипотека, по начин, различен от законоустановения такъв. При тези данни се явяван основателни твърденията на ищците, че тази уговорка следва да се приема за предварителна, доколкото тя предхожда във времето падежа на изпълнение на задължението по договора за заем. Поради това, правилен е изводът на въззивния съд, че тази уговорка, материализирана в пълномощното от 13.02.2002 г., е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 152 ЗЗД. От тук следва и нищожността на продажбата на недвижимия имот, извършена на 14.06.2002 г. и оформена с нот. акт № 55/2002 г. По тези съображения настоящата инстанция намира, че в тази част въззивното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, обсъдени при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Решението на въззивния съд, в частта му, с която се признава за установено, че Н. М. Н. не се явява собственик на процесния имот следва да се обезсили и производството по делото се прекрати в тази му част, на основание чл. 218ж, ал. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.). Това е така, тъй като ищците нямат правен интерес от воденето на отрицателно установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу последния приобретател на имота, което се явява абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му. В случая липсва интерес от установителния иск, тъй като спорното право може да бъде предявено с осъдителен или конститутивен иск. Защото и чрез тези искове ще се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. В случая интересът на ищците ще бъде защитен чрез предявяване на ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу последния приобретател на процесния имот Н. М. Н. По този ред, при уважаване на иска, ищците, ответници по касационната жалба, биха могли да се снабдят с изпълнителен лист, по силата на който да си възстановят владението върху процесния недвижим имот. При този изход на спора, разноските по делото за настоящата инстанция остават в тежест на страните, така както са ги направили. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,