Решение № 3599 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. Мавродиева, чрез адв. Конедарев против решение 1265/18.04.2024 г., постановено по административно дело 1142/2022 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което e отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу решение 01/311/00596/3/01/04/02, изх. 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие (ДФЗ) за определяне на финансова корекция в размер на 391 130,97 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с прогласяване на нищожност на акта или неговата отмяна, както и за присъждане на направените в производството разноски за двете инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение за налагане на финансова корекция 01/311/00596/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/ 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007- 2013г. (по-нататък само Наредба 30/2008 г.) и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила Решение 4418/ 10.05.2022г. постановено по адм. дело 8689/ 2021г. по описа на Върховен административен съд, с което на основание т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/ е определена финансова корекция в размер на 391 130,97 лева от предоставената финансова помощ по Договор 01/311/00596/ 03.10.2014г. от ПРСР 2007- 2013 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът е анализирал представените по делото доказателства, разгледал е подробно всички възражения на жалбоподателя, и след като е съобразил действащите правни норми и константната съдебна практика, е отхвърлил оспорването. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес-плана приходи за три цели финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и не е изпълнил заложените в плана параметри на работни места за първите три прогнозни години по отношение на показателя устойчива заетост. Изложени са и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция по отношение на всяко едно от нарушенията съобразно Приложението към Правилата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от административния съд фактическа обстановка, жалбоподателят е сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор 01/311/00596/ 03.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г. с предмет Изграждане и обзавеждане на къща за гости в [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, по който е изплатена финансова помощ в размер на 391 130,97 лева. Едноличният търговец се е задължил да изпълни одобрената инвестиция изцяло и в срока на договора, в съответствие с одобрения бизнес план чл. 4. 12, който следва да изпълнява за срок от 5 години от сключването на договора т. 4. 18. Бизнес планът е част от одобрения проект съобразно договора. Аналогични са нормативните задължения на ползвателя на помощта, установени в чл. 16, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. След окончателното плащане по проекта е извършена на извънредна проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на договора по няколко направления. Установено е неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план. Според направените констатации, изпълнението на бизнес-плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) е в размер на 10,24 % от заложените приходи. Съобразно констатациите, за 2016 година са реализирани приходи от нощувки в размер на 7 473,27 лв., което съставлява 2,92% изпълнение на одобрения бизнес план. За 2017 година приходите възлизат на 40 142,03 лева или 15,68 % от заложените в бизнес-плана. За 2018 година приходите от нощувки са 31 012,02 лева, което се равнява на 12,11 % изпълнение на одобрения бизнес план. Заключението на вещото лице, изслушано и прието от съда, посочва същите стойности на заложени/реализирани приходи за посочените години, както и на процентното изпълнение относно приходите от дейността. Съгласно заключението на вещото лице, средноаритметичният процент на изпълнение на бизнес-плана за трите финансови години е в размер на 10,24 %, т.е. реализираните приходи, изчислени средноаритметично за всички проверявани години, са под 20% от предвидените приходи в одобрения бизнес-план, размерът на финансовата корекция правилно е определен като 100 % от предоставената по договора безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 130, 97 лева. Относно показателите за заетост е установено, че е предвидено разкриване и поддържане на 4 работни места, както следва: 1 бр. управленски; 3 бр. помощен персонал. След извършена проверка в регистрите на НАП е установено, че за календарната 2016 година няма назначени лица, а само управител; за календарната 2017 година средногодишната заетост е 1,83 лица; а за календарната 2018 година- 2,17 лица. Съдът е установил, че констатираното съществено неизпълнение на договора е било предмет и на производство, приключило с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с 01/311/00596/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8616 от 15.01.2020 г. С решение 483 от 17.03.2021 г., постановено по адм.дело 702/2020 г., Административен съд - Благоевград е отменил оспорения АУПДВ 01/311/00596/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8616 от 15.01.2020 г. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС, който с решение 4418 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело 8689/2021 г., е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Според решаващите мотиви на съда, при констатирането на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона. След отмяната на издадения АУПДВ, с писмо изх. 01-6500/8616#14 от 03.10.2022 г., ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че започва производство по налагане на финансова корекция, което е приключило с издаване на решението, предмет на настоящото производство. Въз основа на установените факти административният съд е обосновал извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Противно на изложеното в жалбата, съдът е разгледал наведените в жалбата на търговеца оплаквания във връзка с твърдяната незаконосъобразност на акта и е изложил подробни мотиви по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за процесуални нарушения на съда и неправилност на изводите му, касаещи материалната компетентност на органа, необсъждането на доказателствата по делото, реда за прилагането на материалните норми за налагане на финансова корекция и Правилата по чл.27, ал.9 от ЗПЗП, задължението за изпълнение на бизнес плана и давността за налагането на финансовата корекция. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са били наведени и в производството пред административния съд и са получили своя отговор в мотивите на постановеното решение, които се споделят изцяло и от касационната инстанция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от административен орган, действащ при надлежно упражняване на правомощията си, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. С оглед на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 1 (изм.) от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и 2014 2020 г. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а според чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, в случая Изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за нищожност на издаденото решение за налагане на финансова корекция поради липса на материална компетентност на административния орган. Първостепенният съд правилно е преценил, че обжалваният административен акт е издаден в писмена форма и съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК съдържа фактическите и правни основания за издаването му, а в производството по налагане на финансова корекция не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В константната съдебна практика се приема, че непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни/финансови параметри и такива за трудова заетост представлява нарушение на договорно задължение съобразно чл.46, ал.1 от Наредба 30/11.08.2008г., както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а оттам и вменяващо на ДФЗ, по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, задължението да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платената финансова помощ. Неоснователно е и възражението, че при издаване на оспорения административен акт не е спазено правилото на чл.72 от ЗУСЕФСУ и не са отчетени естеството и сериозността на нарушението и не е обоснован размерът на определената финансова корекция. Административният орган е преценил, че нарушенията са с голяма тежест, тъй като засягат условията, при които проектът е бил одобрен на финансиране и осуетяват постигането на целите на предоставеното подпомагане по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности, определени в чл.2 от Наредба 30/11.08.2008г. а именно насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. В тази връзка както административния орган, така и първоинстанционния съд вече са изложили и мотиви относно приложението на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Всички доводи на касатора са получили своя отговор в мотивите на решение 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. 14154/2019 г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г. на 5-членен състав на ВАС, с което оспорването на процесните Правила е отхвърлено. Неоснователни са и възраженията, че с решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя и не разгледал всички доказателства, което според касатора е основание за отмяна на съдебното решение. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. Със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Изграждането и обзавеждането на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на неговото стопанство. Средно аритметично за трите финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. / изпълнението на бизнес плана и неизпълнение на бизнес плана в частта относно показателя за устойчива заетост е в размер на 10,24 %, т.е. реализираните приходи, изчислени средноаритметично за всички проверявани години, са под 20% от предвидените приходи в одобрения бизнес-план, размерът на финансовата корекция правилно е определен като 100 % от предоставената по договора безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 130, 97 лева /установено и от вещото лице/. В случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Неоснователно е и застъпеното в касационната жалба оплакване, че бизнес-планът е индикативен, а не представлява задължителна финансова или друга рамка. Това становище е в пряко противоречие с легалното определение, дадено в §1, т.19 от ДР на Наредба 30/2008г. във връзка с чл.16, ал.2 от Наредбата, които определят бизнес-плана като един от задължителните реквизити към заявлението, който трябва да е изготвен от кандидата и да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. именно с оглед на предвижданията в този план се извършва преценката за икономическа жизнеспособност и създаване на устойчива заетост - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. С касационната жалба се твърди, че от проверките на място не е констатирано неизпълнение. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за доказана констатацията на органа от извършена проверка на място, резултатите от която са обективирани в Контролен лист /на л. 122 л. 138 от делото/, както и въз основа на предоставени от търговеца допълнителни документи, е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т. 30 от Правилата, като в настоящият случай органът правилно е приложил чл. 3, ал. 1 от Правилата и е определил размера на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора 391 130,97 лева, като мотивите на съда в този смисъл се споделят от настоящата инстанция. Във връзка възраженията на жалбоподателя, че производството по налагане на финансова корекция е открито след изтичане на 5-годишния мониторингов период, съдът е изложил аргументи, в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Следователно четиригодишният давностен срок започва да тече от 06.10.2019 г., след изтичане на пет години от сключване на договора. Административното производство по налагане на финансова корекция в конкретния случай е открито с писмо изх. писмо изх. 01-6500/8616#14 от 03.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие /л. 407 л. 412/, т.е. в рамките на давностния срок. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Посоченото писмо, с което е открито производството по налагане на финансова корекция, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на обжалваното решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - 08.08.2022 г. предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/ 95 не е изтекъл. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 24 от НЗПП съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,