Решение № 15908 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2019 г.

Решение № 15908 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Български пощи" ЕАД, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез процесуален представител срещу решение № 4242/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4025/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 158 от 18.03.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 209 от 2018 г., с което е установено, че дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - ПК [п. к. ], [населено място], с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и процесуланите правила се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, редовно призован не изразява становище. Ответникът - Б. Хюсеинов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4242/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4025/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Български пощи" ЕАД, против решение № 158 от 18.03.2019 г. на КЗД по преписка № 209/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - ПК [п. к. ], [населено място], с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да постанови този правен резултат и да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че решението на пети специализиран състав е издадено от компетентен орган при обсъждане на относимите факти и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Съдът е споделил изцяло изводите на състава на КЗД за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон, които е приел като обосновани и в съответствие със събраните в административното производство доказателства. Изложил е мотиви, че за касатора като доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение, което ползва за предоставянето на обществени услуги, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност, след като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, административния съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал такива, след като не е установил, че страна в административното производство пред КЗД и АССГ е следвало да се конституира и собственика на имота - Етажната собственост на блока е неоснователно. По делото няма спор за факти и от представените по делото и административната преписка писмени доказателства се установява, че съгласно договор за наем от 8.11.2016 г., сключен между Т. Батинов, в качеството му на представляващ Общото събрание на етажната собственост - наемодател и "Български пощи" ЕАД в качеството му на наемател на последния е предоставен за временно и възмездно ползване обект: помещение с обща площ 64 кв. м., находящо се на партер Юг - подблоково пространство на [улица] [населено място] за извършване на пощенски услуги. Следователно "Български пощи" ЕАД в качеството му на доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение е единствения адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Обществения характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като обществено и на него закона вменява задължението за осигуряване на достъпна среда. Етажната собственост в качеството й на собственик на имота не е страна в административното производство, тъй като няма качеството на доставчик на обществени услуги, имота се ползва от "Български пощи" ЕАД за извършване на тези услуги, ето защо както КЗД, така и съдът не са допуснали процесуални нарушения, неконституирайки ги като страна в административното, респективно съдебното производство. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при постановяване на решението. С оспореното пред АССГ решение № 158/18.03.2019 г. по преписка № 209/2019 г. по описа на КЗД, Комисията е установила наличие на пряка дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на "Български пощи" ЕАД, поради това че дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - ПК [п. к. ], [населено място], [улица]. По делото няма спор за фактите. Предмет на обжалване са правните изводи на административния съд за наличие на допуснато именно от "Български пощи" ЕАД нарушение, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. Твърденията в касационната жалба са, че "Български пощи" ЕАД не може да бъде адресат на изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., като наемател на обекта и няма законови правомощия да извърши в имота изискваните от комисията действия. Според касатора задължението за създаване на достъпна архитектурна среда е на Управителя на етажната собственост, който стопанисва имота. Тези виждания на касатора не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В настоящия случай не е спорно, че в обект - пощенска станция - ПК [п. к. ] с адрес [населено място], [улица] липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени с протокол от 18.04.2018 г., съставен от служители на КЗД при извършена проверка, видно от констатациите в който, сградата се намира на партерен етаж в жилищен блок. Състои се от едно помещение, в което се влиза от тротоарното пространство и има само един вход. Непосредствено пред входа има два прага с височина 10 см. - 20 см., а самият праг на вратата е висок около 3 см. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване тези факти не са оспорени, с оглед на което настоящата инстанция намира за безспорно установена липсата на достъпна архитектурна среда в процесния обект, която затруднява достъпа на хора с намалена подвижност, назависимо дали имат или нямат увреждания. Ето защо нарушението правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като пряка дискриминация по признак "уреждане", съобразно чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. По задължението за осигуряване на достъпна среда: Основното възражение на касатора досежно обекта на "Български пощи" ЕАД в гр. Пловдив е липсата на задължение за изграждане на достъпна среда. Касатора не спори, че сградата не е достъпна за хора с увреждания, но счита, че задължението за нейното привеждане в съответствие със законовите изисквания е на собственика, а не на наемателя на обекта. Като основание за това, сочи че като наемател на обекта няма законови права да извършва в имота изискваните от комисията действия и няма учредено право на строеж върху имота. Видно от чл. 1 на договора от 8.11.2016 г. обекта е предоставен на наемателя за извършване на пощенски услуги. Съгласно чл. 9 от същия договор, наемателя има право да извършва реконструкции, преустройство или подобрение на обекта, само след предварително писмено разрешение на наемодателя. Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са такива, свързани с експлоатацията на имота във връзка с предоставяните пощенски услуги. Тези изисквания са разписани в закон и касатора е наясно, че експлоатацията на обекта без изграждане на необходимите елементи за достъпна среда е закононарушение, а експлоатацията на обекта се осъществява от "Български пощи" ЕАД. Кому е задължението за издаване на необходимите разрешения за извършване на преустройство и задължението за осигуряване на финансови средства за това е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Съгласно чл. 10 от ЗЗД всички държавни органи, включително и "Български пощи" ЕАД, са длъжни, при осъществяване на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на Закона за защита от дискриминация. В обекта касатора осъществява именно правомощията си и неизпълнението на задължението им за равно третиране е нарушение на антидискриминационното законодателство. След като в договора за наем изрично е записано, че наемателят има право да извършва реконструкция и преустройство на имота, във връзка с ползването му по предназначение за извършване на пощенски услуги, то ремонтът и преустройството за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, респективно финансирането на тези дейности са в пределите на компетентност на съответното дружество, което упражнява правото на ползване на имота. В тази връзка наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни. Представените с касационната жалба нови писмени доказателства: фактура № 0300000698 от 9.05.2019 г. за заплатени от "Български пощи" ЕАД услуги за направа на рампа в ПС 19 в [населено място] и протокол № 34 от същата дата за установяване и заплащането на натурални видове СМР: а именно направа кофраж за рампи за инвалиди и полагане на армиран бетон В 20 за рампи за инвалиди, включително армировка не могат да опровергаят извода за допуснато нарушение от касатора изразяващо се в неизпълнение на изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна среда, към датата на извършване на проверката на КЗД - 18.04.2018 г. и постановяване на оспореното решение. Представените доказателства и обективираните с тях действия носят дата след извършване на проверката и постановяване на решението и не могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност. Същите водят до извода, че касатора е предприел действия в изпълнение на предписанието на КЗД да вземе необходимите мерки за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен достъп на лица, включително и с ограничена подвижност до сградата на Пощенска станция - ПК [п. к. ] в [населено място]. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответника по касация не е претендирал разноски, поради които такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение