Решение № 12473 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2009 г.

Решение № 12473 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Русе, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Гергана Мутафова срещу решение № 3/7.04.2009 г. по адм. дело № 494/2007 г., на VI състав на Административен съд - гр. Русе, с което е отменено решение № К 47 - 0027/17.08.2007 г. за смяна на тарифен номер и досъбиране на държавни вземания на зам. началника на Митница Русе и потвърдено с решение № У-44-23-0326/15.09.2007 г. на Директора на РМД Русе. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Кристал химия трейдинг" ООД, чрез управителя си в съдебно заседание, счита че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК, но е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат Русенският административен съд е приел съдебна физикохимична експертиза, чиито заключения - основно и допълнително са приети в две съдебни заседания. Съдът е приел, че от основното заключение се установява, че анализираните контролни проби са съхранявани правилно, в тъмно складово помещение и под строг контрол, но продуктът е изследван в ЦМЛ само по 3 показателя - "фракционен състав", "плътност при 15 градуса", и "дихлорметан", въпреки, че в приложените към ЕАД декларации за съответствие са посочени стойности по 8 показателя. Наличието на резултати само по упоменатите 3 показатели не е достатъчно за определяне на състава на продукта. От допълнителното заключение на физикохимичната експертиза, чиито резултати са отразени в Протокол № 5453-2/02.02.2009 г., съдът е приел, че изследваното вещество представлява сложна смес на органични алифатни въглеводороди с добавка на хлорни съединения, с приложение в химическата и други промишлености като разтворител за приготвяне на лакове, бои, за обезмасляване на машинни детайли, премахване на бои и лакове и др. Съдът е приел, че наличието на хлорирани въглеводороди в продукта го определят по предназначение като разтворител и не може да има друго предназначение, като се изключва и употребата му като гориво, тъй като води до керозия, странични реакции, дефекти, аварии. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че при определяне на новия тарифен номер административния орган е използвал методи за изследване, характерни за гл. 27 МТ и се е позовал на Допълнителните забележки към същата глава. По този начин той е взел решението си само въз основа на част от изискванията за тарифиране, което е неправилно тълкуване и приложение на МТ. Не е извършено изследване и по други методи, с оглед установяване точното качествено и количествено съдържание на продукта. Съдът правилно е приел, че макар и според дестилационните характеристики последният да отговаря на изискванията за "средно масло", това обстоятелство не е достатъчно да се тарифира в позиция 2710, а трябва да се вземе предвид съставът (съдържанието) на продукта. Правилно съдът се е позовал на заключението на съдебната физикохимична експертиза, която е използвала при изследването на декларирания при вноса продукт, метод, позволяващ изследване на стоката по осем показателя, а не както ЦМЛ е сторила това само по три показателя. Заключението е, че наличието на хлорирани въглеводороди в него го определят по предназначение като разтворител, а не като гориво. Поради това, правилно е приел, че декларирания от вносителя тарифен номер № 381400900 със ставка мито 0% за правилно. По тези съображения Върховният административен съд, първо А отделение, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,