Решение № 11836 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пазарджик, чрез юрисконсулт Грозданова, срещу Решение 624 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело 499/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед, алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът ОД на МВР-Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Д. П. П. чрез адвокат Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. П. П. против заповед 65 от 25.03.2022г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ III - база на ОУ на МВР в кв.432а и улица с о.т. 1248в-1248г по плана на гр.Пазарджик. За да отмени оспорената заповед Административен съд Пазарджик е приел, че проектът за изменение на ПУП не е съобщен на заинтересоването лице Д. П., което се установявало от приложеното като доказателство по делото известие за доставка. Според съда, от същото не става ясно какво е съдържанието на пратката до жалбоподателя, но видно е, че същата е върната като непотърсена. Прието е, че дори хипотетично да се приеме, че е изпратен именно проектът за изменение на ПУП, то това не е сторено надлежно. Връчването на съобщения в административното производство - в случая в производството пред административния орган - се осъществява по реда и начина предвиден в чл.18а от АПК. Като не е сторил горното административният орган е извършил съществено нарушение на процедурата, което е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Съдът е приел още, че заповедта не е мотивирана и не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснени относими към спора факти, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Неправилен е изводът на Административен съд Пазарджик относно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на съобщението на Д. П.. Видно от данните по делото е, че административният орган е връчил съобщението за изработения проект за изменение на ПУП-ПР по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, т.е., съобщението е връчено по предвидения специален ред в ЗУТ, в съответствие с чл. 128, ал. 3 от ЗУТ във връзка с § 4, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Поради, което не е допуснато съществено нарушение на процедурата и не е лишена страната от възможност да участва в производството. Първоинстанционният съд въобще не е изследвал този въпрос, а и нещо повече, дори да се приеме, че е налице извършено нарушение от органа при връчването на процесната заповед на лицето, то съдът също е могъл да укаже на страните и да събере доказателства относно редовното връчване на административния акт на Д. П.. На следващо място, административният съд не е изследвал въпроса дали Д. П. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Съдът лаконично е посочил, че лицето е заинтересовано по смисъла на чл. 131 от ЗУТ без да посочи на кое от всичките основания страната е заинтересована. Изводът на първоинстанционния съд относно твърдението, че жалбоподателят като собственик на съседен имот с идентификатор 55155.507.160 по КККР на гр. Пазарджик, се обслужва от заличената улица-тупик с о. т. 1248в-1248г и в този смисъл се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, противоречи на материалния закон и на събраните по делото писмени доказателства, които съдът въобще не е обсъдил. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 14 от ЗУТ, когато заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ са само лицата, по чиято инициатива се създава или изменя подробен устройствен план, проектът на плана или на изменението му се одобрява от компетентния орган, без да се съобщават по реда на ал. 1 и 3. Законът за устройство на територията ясно и конкретно в чл. 131 посочва кои лица са заинтересовани. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Алинея втора на цитираната норма посочва кои са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като имотът на П. не е сред тях. Имот с идентификатор 55155.507.160 не е предмет на самия план /чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ/. Имотите предмет на плана са с идентификатори: 55155.507.158 и 55155.507.159. С предвижданията на плана не се създава свързано застрояване между имотите на МВР и имотът на жалбоподателя /хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ/, не се допуска намалено разстояние /хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ/. Не се променя предназначението на имота - Тилова база /чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ/. Не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване /хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ/. С изменението на плана за регулация се обособява нова улица с о.т. 1254б-1254в за обслужване на УПИ VI - складова база, собственост на жалбоподателя, с което ползването на неговия имот не е ограничено. Видно от заключението на вещото лице новопроектираната улица-тупик е с дължина 22 м., ширина от 8,5 м. до 10 м. и лицето на имота на жалбоподателя към новия тупик е 10 м. и отговаря на чл. 81, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ. Като не е изследвал доказателствата в тяхната съвкупност и не е изследвал въпроса дали П. е заинтересована страна на някое от основанията по чл. 131 от ЗУТ, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановил необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, сочена като едно от основанията за издаване на процесната заповед, предвижда влезли в сила подробни устройствени планове да могат да се изменят когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. Приложимостта на изменението на подробния устройствен план по посочения текст е обусловена от наличието на няколко предпоставки, най-съществената от които е заявителя да установи правен интерес от исканото изменение, засягащо негов имот, на основание незапочнато в срок отчуждително производство спрямо този имот, който да е отреден изцяло или частично за изграждане на обект публична общинска или държавна собственост. Съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения пред него акт, като обсъди всички доказателства по делото, включително и представените в административното производство, както и има задължение да укаже на страните, че представените доказателства не установяват факти, които имат съществено значение за делото, като им даде указания да представят и други доказателства за установяването на тези факти чл. 171, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като обсъди всички доказателства по делото, включително и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,