Решение № 14676 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2009 г.

Решение № 14676 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Харди Бахадин Салех - гражданин на Ирак, срещу решение № 201 от 11.06.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците при МС, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 АПК. С обжалваното решение председателят на ДАБ приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), и отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Това решение е постановено повторно от административния орган след връщане за ново разглеждане от петчленен състав, I колегия, на Върховния административен съд с решение № 115 от 6.01.2009 г. по адм. дело № 13456 от 2008 г. Съобразно дадените задължителни указания от петчленния състав административният орган е преценил представените писмени доказателства от жалбоподателя. Приел, че е налице противоречие между изявленията му, дадени в интервюто, и писмените документи, които представя. Заявил, че не му е известно коя точно терористична група е нападнала дома му и нанесла побой на баща му, което противоречи на точно посоченото име на групата "Ансар Алсуна" в писменото съобщение "До заинтересованата страна", дата 15.07.2007 г. от Дирекция полиция окръг Киркук, Полицейски център Рахимауа. Заявил, че в гр. Киркук е живял само на един адрес, а след това, че е живял и се укривал при чичо си. През 2007 г. е бил на работа в армията всеки месец от 1-во до 15-о число, а подадената от него жалба е на 15 юли. Във връзка с твърдението му, че е напуснал армията незаконно и се страхува да се завърне в страната, за да не бъде съден, всъщност признава, че по договора му в армията може да му бъде наложена само глоба и връщане на патрони. Жалбата е неоснователна. Изложената фактическа обстановка от административния орган изцяло се споделя от настоящата инстанция. Същата е подкрепена и с представени документи от самия жалбоподател. Предадената бежанска история е недостоверна. Както сам признава в интервюто си рег. № УП-3164 от 20.03.2009 г., "бях подлъган от един приятел, кюрд от Ирак на име Баку" - отговор на въпроса му защо е излъгал и изложил неверни данни досега в интервютата си. Съгласно чл. 4, т. 5 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, се приема, че "когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия". Едни от тях в б. "в" се сочат "декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известни към неговия случай общи и конкретни информации". В случая обаче не са достоверни обясненията и са противоречиви помежду си. С оглед изложеното правилно административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. Независимо от тежкото състояние на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак, обстойно изложено в становището на Държавната агенция за бежанците, жалбоподателят доброволно е напуснал страната, не е бил обект на лични заплахи срещу живота и личността му. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,