Решение № 12087 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за убежишето и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. Георгиева, срещу Решение 15080/02.05.2025 г., постановено по адм. дело 1497/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която по жалба на Б. А. М., [ЛНЧ], е отменено Решение 1048/28.01.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение аргументира необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи относно ситуацията в страната по произход на кандидата за международна закрила, както и личната му бежанска история. Изтъква наличие на фактически и правни констатации в оспорения акт, кореспондиращи с доказателствата по делото, които обуславят извод за липса на предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут, което не е съобразено от съда. Представя писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът Б. А. М., чрез адв. Лисичкова, по аргументи, изложени в депозиран писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е било Решение 1048/28.01.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на Б. А. М., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Б. А. М. е напуснал Сирия през месец юли 2024 г., като преминал нелегално в Турция и в края на месеца влязъл нелегално в България. По време на проведеното интервю чужденецът обосновава напускането на Сирия с войната, несигурната обстановка, липсата на сигурност, нечовешките условия на живот липсата на ток, вода, медицински грижи. Посочва, че не е имал проблеми по религиозни или етнически причини, не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка, не е служил в армията и поради зравословното си състояние не е и търсен от властите за това. Последният му адрес в Сирия е в [населено място], където са останали майка му, съпругата му и четирите им деца, неговите братя и сестри. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт, в частта на отказания хуманитарен статут. Обсъдени са представените от органа справки МД-02-20/14.01.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г., изготвени от дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС, съдържащи данни за ситуацията в страната, включително след падане на режима на Б. А., както и пространно е изложена информацията, съдържаща се в международни източници (Световен доклад за 2025 Сирия, от 16.01.2025 г. на Human Rights Watch, Доклад на ACCORD Австрийски център за изследване и документация на страните на произход и убежището: Сирийска арабска република Брифинг за страната, публикуван на 27 март 2025 г., Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 21 март 2025 г.), Сирийска арабска република, публикуван на 24 март 2025 г. с автор Етана, данни публикувани на страницата на Федералната служба за миграция и бежанци, Доклад на АЕСОУ и Доклади от 14 март 2025 г. на ВКБООН същите са дословно цитирана стр. 4-44 от съдебния акт), въз основа на които е прието, че данните в приложените справки не са релевантни към всички аспекти на актуалната ситуация в страната на произход, същите са пожелателен характер, който наред с набелязаните мерки не можело да повлияят на безпрецедентната хуманитарна криза на територията на цялата страна, чиято инфраструктура е разрушена и не се предоставят основни услуги. Предоставя се хуманитарна помощ на завръщащите се семейства, но сама по себе си същата обоснована и нуждата от такава и не достига до всички желаещи. Отделно от това като цяло първата съдебна инстанция е приела, че безогледното насилие е на цялата територия на Сирийската арабка република и достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато на територията й, единствено поради присъствието си там би било изправено пред реален риск да бъде изложено на реална опасност от заплаха по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, вкл. при липсата на необходимите предпоставки, за да се приложи чл. 9, ал. 5 от ЗУТ. Обсъдени са пространно и Решенията на СЕС и на ЕСПЧ. Най-сетне въз основа на данните за влошеното здравословно състояние на търсещия закрила е прието, че е са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на самостоятелно основание. Формиран е извод, че отказът да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя противоречи на материалния закон, поради което решението е отменено в тази му част и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните пред настоящият касационен състав се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 и/или ал. 8 от ЗУБ. В случая не се установява, а и не се твърди от чужденеца да е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо Б. А. М. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Не може да е приеме за обоснован решаващият извод на първата съдебна инстанция, че понастоящем конфликтът на територията на Сирийската арабска република е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. При обсъждане предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не е извършен в пълнота анализ на предоставената от Б. А. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Самият чужденец не споделя спрямо него и/или семейството му да е упражнявано насилие, напуснал е страната при управлението на сваления режим, не се установява да е имал проблеми с кюрдите, за които сочи да управляват територията, в която е разположено [населено място], макар и житейски логични причините, свързани със стремежът към по-добър живот и икономическо благосъстояние, не могат да бъдат субсумирани в хипотезата на посочената правна норма. Както е посочил и съставът на АССГ в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Но данните, вкл. и от обсъжданите от АССГ международни източници не навеждат изводи относно наличието на безогледно насилие , както неправилно е приел състава на първостепенния съд, а установяват данни за, макар и бавното, овладяване на ситуацията от официалните власти. Добивът и доставките на петрол за възстановени, международните полети също, тенденциите за връщане на обратно в Сирия на напусналите я поради конфликтите граждани се запазва, като безспорно е подкрепата, която се указва и от страна на ВКБООН, задължителната наборна военна служба е премахната от преходната администрация, част от санкциите, наложени на Сирийската арабска република също са отпаднали. За тази преценка се съобразява актуалната информация, изнесена във Временните насоки за страната Сирия, публично достъпната на сайта https://euaa.europa.eu/interim-country-guidance-syria, с референтния период 1 ноември 2024 г. 28 февруари 2025 г., с добавена макар и ограничена информация до 11 март 2025 г., и Доклад за COI Сирия: фокус върху страната, публично достъпен на сайта, https://euaa.europa.eu/coi/syria/2025/country-focus/coi-report-syria-country-focus, вкл. и представените пред касационната инстанция писмени доказателства и от двете страни. Още повече, че дори и от страна на ответника по касация не се установява в провинцията по последното му местоживеене ескалацията на конфликта да е до ниво безогледно насилие . Именно във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Неправилно е прието, че са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Преценено на база ангажираните доказателства здравословното състояние на чужденеца не обосновава предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Данните по делото обосновават извод, че спрямо същия е провеждано лечение в страната по произход (данните за оперативна намеса са от 2009 г., но не и след това), заболяването му (диагнозата е [диагноза]) не разкрива белези на животозастрашаващо заболяване, което да се нуждае от незабавно и то болнично лечение и не може да бъде осигурено в Сирийската арабска република. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, в частта с която по жалба на Б. А. М. съдът е отменил Решение 1048/28.01.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт в посочената му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение