Решение № 5914 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. А., гражданин на Сирия, против решение 375 от 06.01.2025 г., постановено от Административен съд София град, Първо отделение, 21 състав, по адм. д. 11312/2024 г. От касационната жалба могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е анализирал обстойно съдържащата се информация в представените от ответника справки за обстановката в Сирия, относно приложимостта на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, както и не е потърсил други източници на информация, като общодостъпни източници за страната на произход на чужденеца. Оспорва изводите в първоинстанционното решение, че жалбоподателят не изпитва основателни опасения от преследване, поради което адм. орган е отказал предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. В изявлението на касатора лично в съдебно заседание, чрез назначения преводач, се акцентира, че е напуснал Сирия за да не служи в армията и да не убива хора, семейство му е разселено към Ливан и твърди, че ако се върне има възможност да бъда убит. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно постановено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й, защото чуждият гражданин не отговаря на законовите разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и поради променената обстановка в Сирийска арабска република, счита че е издадено правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и постановено е в съответствие с материалния закон, в какъвто смисъл представя подробно писмено заключение по чл. 16 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. М. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 375 от 06.01.2025 г. е отхвърлена жалба от 05.11.2024 г. на М. М. А., гражданин на Сирия, срещу решение 10755/14.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град /АССГ/ е приел, че процесният адм. акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗУБ, като при постановяването му са изпълнени изискванията на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд атакуваното решение на ответника не е в противоречие с императивните разпоредби на приложимия материален закон. Първостепенният съд е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като оспореният адм. акт е постановен след обстоен анализ на бежанската история на лицето и изведените правни изводи на ответника за липса на основния по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут на жалбоподателя са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ за Сирия с отчитане на общото положение в държавата на произход на жалбоподателя, актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на оспореня отказ. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че твърдението на оспорващото лице, че са игнорирани заплахите за жалбоподателя е неоснователно. Решаващият съдебен състав е счел, че съдържанието на решението на председателя на ДАБ разкрива извършен пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на закрила, са изложени по начина, указан в процесуалния закон. С оглед на това първостепенният съд е преценил, че при издаване на атакувания отказ, ответникът е обсъдил всички доказателствени източници и обосновано е приел, че не се установява наличие на някое от основанията за предоставяне на исканата международна закрила. Установено е, че оспореният административен акт е основан на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно преценката на обществено-политическа обстановка в Сирия и липсата на конкретни данни за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От страна на ответника са изложени фактически и правни основания относно възможността за предоставяне на претендирания от кандидата хуманитарен статут и за прилагане на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ, с оглед на което и на извършения анализ на събраните в административното производство доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки за получаване от жалбоподателя на международна закрила. Оттук е изведено заключение, че атакуваният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционият съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото АССГ точно е констатирал, че адм. производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата за предоставяне на международна закрила с вх. УП 6815/02.07.2024 г. до председателя на ДАБ, относно която е съставен Регистрационен лист, съдържащ данни на кандидата, след което на 10.07.2024 г. е проведено интервю с жалбоподателя, за което е съставен протокол, от текста на който се установява по безспорен начин, че М. М. А. е заявил, че напуснал Сирия нелегално през май 2024 г. през Турция, където останал месец и половина. Кандидатът за убежище е посочил, че е преминал нелегално от Турция в Република България, където е заловен от полицията и едва след това е подал молба за международна закрила. Чужденецът е описал, че е [заличен текст] и като такъв не е имал проблеми в Сирия, не е осъждан, не е имал препятствия поради принадлежността си към някоя етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва - [заличен текст]. Заявил е, че не е арестуван в страната си по произход; не е бил член на въоръжена групировка; работил е като бръснар, е живял в гр. Латакия, където е женен и там е останала съпругата му, както и родителите му, трите му сестри и брат му. Кандидатът е твърдял, че е отложил казармата и като причина за напускане на държавата по произход е посочил войната, влошената обстановка там и казармата, като изрично е отговорил, че не е имал заплахи, отправени лично към него, не му е оказвано насилие и като причина за пристигането си в България е казал, че "тук не е лошо за живеене". При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно е обсъдено приложението на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, според която разпоредба "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. По отношение на развитите от касатора възражения срещу изводите на съда за липса на основание за предоставяне на хуманитарен статут, касационният съдебен състав намира, че са идентични с изложените в първоинстанционната жалба. По тези оплаквания първостепенният съд се е произнесъл изчерпателно, като детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на АССГ и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Неоснователно е твърдението на касатора, че първостепенният съд не бил изследвал обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решаващият състав на АССГ вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Правилно е съобразено Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, според което решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на кандидата за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай издателят на процесния адм. акт е отчел данните от справката за Сирия, в която е описано, че действително там е има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил в проведеното интервю пред ДАБ, че семейството му, вкл. съпругата, сестрите му и др. членове на семейството са останали в държавата по произход. Първостепенният съд е обсъдил твърдението на М. М. А., че тъй като подлежи на военна служба, животът му е застрашен, доколкото това се отнася за значителна част от мъжкото население, а и в случая липсват каквито и да е доказателства, че той предвид неговата възраст и образование подлежи на военна мобилизация, а и изобщо да е бил призован за военна служба. Досежно оплакванията на касатора за влошени хуманитарни условия на живот като причина за напускане на страната, следва да бъде отчетено, че този довод сочи за мигрант, а не за лице, нуждаещо се от международна закрила. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство и приети като писмени доказателства две актуални справки: относно това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на военна служба в Сирия към 14.03.2025г. и относно обществено- политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025г. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,