Решение № 1773 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2014 г.

Решение № 1773 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни приходи" при община Троян против решение № 37 от 26.04.2014 г. по адм. дело № 305/2013 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението като материалнонезаконосъобразно и необосновано. По-конкретно твърди, че неправилно решаващият състав е приел, че "Търговия Троян" АД не е данъчно задължено лице за 2010-2012 г. и дружеството не дължи данъци и такси за този период, тъй като същите са валидно платени от трето лице, което е ползвало имота по това време. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че плащането на задължението от страна на "Общински пазари" ЕООД касае облигационните отношения между двете дружества. Неправилно административният съд е приел също, че правата на собственика на имота - "Търговия Троян" АД са нарушени от административния орган, тъй като на същия не му е дадена възможност да участва и да се защити в производството по възстановяване на платените от "Общински пазари" ЕООД суми. Наред с това съдът необосновано е приел, че е налице погасяване на задължението на собственика по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ДОПК, тъй като в случая "Общински пазари" ЕООД е платило не от името и за сметка на "Търговия Троян" АД, а от свое име и за своя сметка. Неправилно е прието, че административният орган незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и като се постанови ново по съществото на спора, съдът да отхвърли жалбата на "Търговия Троян" АД срещу процесния АУЗД. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - "Търговия Троян" АД, в представено по делото възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Тодорова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № АУ 000319 от 23.08.2013 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни приходи" в община Троян, потвърден с решение № 0502-85 от 6.11.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Троян. Със същия органът по приходите при община Троян е установил размера на задълженията за данък върху недвижими имоти и задълженията за ТБО за собствения на "Търговия Троян" АД недвижим имот за 2010, 2011 и 2012 г., общо в размер на 4262.79 лв. - главница (3654.59 лв.) и лихва за просрочие към 23.08.2013 г. (608.20 лв.). За да отмени като незаконосъобразен процесният АУЗД, административният съд е приел от фактическа страна, следното: "Търговия Троян" АД е собственик на самостоятелен обект в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 73198.502.396 по КККР на гр. Троян, с предназначение за търговска дейност, в строителните граници на Троян, съгласно представен по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот от 16.10.2009 г. С решение № 22 от 22.11.2010 г. по т. дело № 10/2010 г. на Окръжен съд Ловеч, потвърдено с решение № 92/2012 г. на Апелативен съд Велико Търново, влязло в законна сила на 26.11.2012 г., е признато за установено на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие по иска, предявен от "Търговия Троян" АД срещу "Общински пазари" ЕООД, че сключеният между тях договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сред които и процесният, е нищожен. Приел е също за безспорно установено между страните, че след покупко-продажбата на недвижимия имот през 2010 г. до установяване нищожността на сделката през 2013 г. имотът не е във владение на жалбоподателя, а е деклариран като собствен имот от "Общински пазари" ЕООД. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 17.01.2013 г. "Търговия Троян" АД е декларирала процесният имот, въз основа на което органът по приходите при община Троян на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установила задължението за ДНИ и ТБО и лихвата върху тях с АУЗД № АУ 000319 от 23.08.2013 г. В Акта под текста "мотиви" е записано, че не са констатирани несъответствия с подадената декларация, че за декларирания недвижим имот са определени задължения съгласно чл. 21, ал. 1, чл. 22 и чл. 9 от ЗМДТ, задължението не е платено в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ и не е извършена ревизия за посочения период. Жалбоподателят е оспорил пред по-горестоящия административен орган процесния АУЗД, който с решение го е потвърдил изцяло. Съдът е приел, че по делото са представени заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за периода 2010-2012 г., договор на община Троян с "Комунални услуги" ЕООД, гр. Троян, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и протоколи за извършена работа и разрешение на ДНСК за ползване на "Площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци Троян и Априлци", от които е извел заключение, че трите услуги по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са реално предоставени на територията на гр. Троян. По делото е представено искане за прихващане и възстановяване от страна на "Общински пазари" ЕООД на сумата от 24 408.00 - недължимо платени суми за недвижими имоти на територията на община Троян, възстановени на "Търговия Троян" АД. С Акт за прихващане или възстановяване № 28 от 8.05.2013 г. на основание чл. 129 от ДОПК във връзка с искането и след извършена проверка за периода 1.01.2010-08.05.2013 г. органът по приходите е прихванала и възстановила на дружеството сума в размер на 22 812.62 лв. По делото е била изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която съдът е приел като неоспорена от страните. При така установената фактология, решаващият състав е извел извод, че процесният акт е издаден от компетентен орган и в съответната писмена форма, но липсват фактически основания за издаването на същия, а правните изводи са необосновани, като неподкрепени от установените обстоятелства. Административният съд е изложил подробни съображения, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, защото задължението за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния период от време е изпълнено от "Общински пазари" ЕООД, погасено е и за целите на данъчното облагане задължението е дължимо платено. В основата на публичното задължение за ДНИ и ТБО стои обектът на облагане, за този обект е възникнало публично задължение по силата на закона, задължението е едно и то е платено от "Общински пазари" ЕООД, което се е считало за данъчно задължено лице. Съдът развива съображения, че обявяването на една сделка за нищожна няма за пряка правна последица да променя или заличава данъчно задължени лица, нито може да възстанови висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. Приел, че в процесния случай дружеството "Общински пазари" ЕООД е подало данъчна декларация и е представило валиден документ за собственост, поради което правилно са му определени задължения за местни данъци и такси за процесния имот през 2010, 2011 и 2012 г., а органът по приходите е следвало при подадената декларация от дружеството жалбоподател през 2013 г. и влязлото в сила съдебно решение на ЛОС да съобрази кой е собственик при последващото данъчно облагане на имота за в бъдеще, тъй като задълженията за минал период са вече погасени. Съдът приема, че няма разписани правомощия на органа по приходната администрация в хипотеза като настоящата да издава акт за прихващане или възстановяване и да възстанови сумите на "Общински пазари" ЕООД, защото размества несправедливо материални блага и засяга облигационни отношения между две търговски дружества, но не засяга общински бюджет. Задълженията са определени като обща сума, без да е посочен ред, по който са изчислени, няма релевантни мотиви. "Търговия Троян" АД би следвало да носи данъчно задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния имот за посочените в акта 2010, 2011 и 2012 г., ако то не беше платено и съответно погасено по силата на чл. 168, ал. 1 от ДОПК. Такса битови отпадъци се дължи от собственика, като освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, само ако услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. Съдът приема, че в случая безспорно е установено, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван, като без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице е ползвало процесния имот, но приема, че оплакванията на собственика са основателни за периода 2010, 2011 и 2012 г., в който не е ползвал имота и в който същият е бил в патримониума на друг собственик. Ползвателят на имота е данъчно задължен субект, който е платил задълженията. За общината е без значение кой плаща публичното задължение. Съдът приема, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 18 от ЗМДТ, нарушил е разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК при определянето на данъчно задълженото лице и на задълженията, защото не е изложил мотиви в какво се изразява несъответствието в декларираните данни, както и защо е прието, че "Общински пазари" ЕООД следва да не се третира като данъчно задължено лице за процесния период. Административният орган не се е съобразил с действието на съдебно решение на общия съд и се произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при неравно третиране на данъчноправните субекти, което води до противоречие на издадения акт на материалноправни и процесуални разпоредби. Решението е материално незаконосъобразно в частта, в която съдът е отменил АУЗД № АУ 000319 от 23.08.2013 г., издаден от старши експерт, като орган по приходите в отдел "Местни приходи" при Община Троян, област Ловеч, за имот, находящ се в гр. Троян, за периода 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за неплатен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци общо в размер на 3654.59 лв. Решението е правилно в отменителната част относно начислени лихви общо в размер на 608.20 лв. Пред административния съд "Търговия Троян" АД е оспорил административния акт само по основание. Единственият довод е за недължимост на ДНИ и ТБО за минал период от време 2010-2012 г., тъй като би се получило повторно плащане на сумите и неоснователно обогатяване от община Троян. Установено е, че с влязло на 26.11.2012 г. в сила решение № 22 от 22.11.2010 г. по т. д. № 10 от 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч, потвърдено с решение № 92/2012 г. на Апелативен съд-Велико Търново сключеният между "Търговия Троян" АД и "Общински пазари" ЕООД договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Троян, е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. След влизане в сила на решението и въз основа на искане от "Общински пазари" ЕООД платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния период от време са възстановени с Акт за прихващане или възстановяване № 28 от 8.05.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи" на основание чл. 129 от ДОПК. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Силата на пресъдено нещо е правна последица на съдебното решение. Решението на гражданския съд, с което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е признато за установено, че сделката от 9.02.2010 г. за продажба на имота е нищожна поради липса на съгласие, се зачита на основание чл. 297 от ГПК от съда, който го е постановил, както и от всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо (СПН) се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. При издаване на АУЗД на 23.08.2013 г. административният орган е зачел СПН на решението на гражданския съд, с което е установена нищожност на сделката от 9.02.2010 г. Решението по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не е конститутивно, а е установително, т. е. с него не се създават занапред права и задължения, а се дава защита срещу една правна привидност, създадена със сключване на нищожен договор, който заплашва интересите на страните по сделката. Поради това, законосъобразно органът по приходите се е съобразил с правните последици от съдебното решение. Сделката между търговските дружества не е породила изначало вещноправен ефект, което налага извод, че собственик на имота и през процесния период 2010-2012 г. е "Търговия Троян" АД. Неправилни са правните изводи, че след като е имало плащане от купувача на имота на ДНИ и ТБО не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, защото е налице погасяване на публично задължение. Съдът от една страна приема, че не е предмет на изследване в настоящото съдебно производство законосъобразността на акта за прихващане и възстановяване, но посочва, че този административен акт нарушава основни принципи, заложени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за добросъвестност и право на защита. Видно от доказателствата по делото е извършено плащане от "Общински пазари" ЕООД и с влязъл в сила административен акт № 28 от 8.05.2013 г. сумите са му възстановени и следователно не е налице погасяване на ДНИ и ТБО за 2010-2012 г. След прогласяване нищожността на сделката, "Търговия Троян" АД отново е подало декларация за имота на 17.01.2013 г. (л. 15), и към момента на издаване на АУЗД № АУ 000319 от 23.08.2013 г. ДНИ и ТБО за 2010-2012 г. не са платени, поради възстановяване на сумите на "Общински пазари" ЕООД и следователно е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. За дължимостта на данък върху недвижим имот е без значение кой фактически ползва имота. Само при учредено право на ползване, какъвто не е настоящият случай, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ ползвателят, а не собственикът дължи плащане на ДНИ. Разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ също вменява публично задължение за ТБО на лицата по чл. 11 от ЗМДТ. По делото е установено и първоинстанционният съд приема и обосновава, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ реално са предоставяни. Липсата на мотиви към АУЗД относно отделните компоненти на ТБО не е основание за отмяна на административния акт по реда на ДОПК, защото съдът е длъжен да се произнесе по същество, предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК. В случая е изслушано вещо лице (л. 290 и сл.), което в представената по делото експертиза е изчислило размера на дължимите ДНИ и ТБО, както следва: а/. ДНИ за 2010, 2011и 2012 г. общо в размер на 393.23 лв. главница, от които за 2010 г. - 34.63 лв., за 2011 г. - 179.30 лв. и за 2012 г. - 179.30 лв., б/. ТБО общо в размер на 3261.38 лв., от които за 2010 г. сумата от 303.08 лв., за 2011 г. сумата от 1479.15 лв. и за 2012 г. сумата от 1479.15 г., определени като размери и по компоненти въз основа на наредбите на ОбС Троян за съответния период представени по делото. Общо дължимата сума е 3654.61 лв., а в АУЗД № АУ000319 от 23.08.2013 г. е определена главница общо в размер на 3654.59 лв., т. е. разликата е незначителна. Настоящата съдебна инстанция споделя извода, че не се дължат лихви за забава, определени в размер на 608.20 лв., защото не е налице виновно просрочие от страна на данъчно задълженото лице. Поради това, в тази част отменителното решение на административния съд следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в частта, в която има характер на определение за разноските по делото, присъдени на търговското дружество, над уважената част от 42.80 лв., които касационната инстанция определя в този размер по компенсация (направени разноски от 300 лв., правен интерес 4262.79 лв., основателна жалба пред АС-Ловеч за сумата от 608.20 лв. представляващи начислени лихви). Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски в размер на 450 лв. пред Върховния административен съд. Искането е основателно съобразно уважената част от касационната жалба (отменено отхвърлително решение срещу АУЗД за главница от 3654.59 лв.) и по компенсация следва да бъде уважено до размера от 385.80 лв. За настоящата съдебна инстанция търговското дружество - ответник по касационната жалба също претендира разноски в размер на 350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, но предвид изхода от спора му се дължат по компенсация 49.94 лв., а община Троян следва да бъде осъдена да му ги заплати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение