Решение № 8128 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2018 г.

Решение № 8128 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на М. Д., гражданин на Иран, против решение № 1170 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 14234/2017 г. на Административен съд С. - град, П. отделение, 14-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 17355/12.12.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. Излага доводи за необоснованост на решението на съда и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че лицата като него, променили религията си от ислям към християнство в Иран са задържани и подлагани на дискриминация и тормоз. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт М. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Сочи, че решението на съда следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Д., гражданин на Иран,, против решение № 17355/12.12.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В регистрационния лист е посочено, че М. Д. е роден на 05.03.1990 г., по народност е персиец, с религиозна принадлежност: сунит, неженен. В проведените интервюта чужденецът е заявил, че е напуснал Иран, защото законодателството е твърде строго и иска да се установи в държава със светски модел на управление, а именно Германия. Същият е задържан и осъждан в страната си за употреба на алкохол, въпреки че е знаел, че е забранено. В подадената след задържането му В Австрия и връщането му оттам молба за закрила посочил, че се нуждае от статут по причини от религиозен характер - Приел е християнството. Напускането на Иран е продиктувано от желанието му да се установи в Германия и е твърдял, че докато бил в Австрия е бил сниман в християнска църква и снимките били достигнали до иранските тайни служби. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като изнесените обстоятелства не обосновават необходимост от предоставяне на търсената закрила. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по причина на изповядваната от него религия, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Призовка за явяване пред съда е свързана със заплащането на определени суми, с чието плащане отпада евентуален арест. Това, че молителят е твърдял обиски от тайните служби на Иран съдът е приел за голословно и неподкрепено с доказателства. Съдът не е установил данни за физическо насилие или репресии по отношение на кандидата за статут. За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като по преписката не била установена нито реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на М. Д.. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за липса на нормативните предпоставки за предоставяне на закрила. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на чужденеца и на установените по делото факти, а изложените в решението мотиви, противно на оплакванията в касационната жалба, са логични и непротиворечиви. В разгледания казус обаче кандидатът не е предоставил информация, от която да се извади заключение за осъществена по отношение на него сериозна заплаха, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Касационната инстанция споделя преценката, че историята на чужденеца не съдържа данни за предприети спрямо него тежки по своето естество или повторяемост действия от страна на официалните власти или от страна на организации, които нарушават правото му на свободно изповядване на религия. Изложените в касационната жалба възражения не кореспондират по съществото си с изявленията на молителя по време на разговорите с интервюиращия орган. Административният съд се е позовал на Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С - 285/12 г., с което е дадено по-свободно тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива относно понятието "въоръжен конфликт" и е приел правилно, че в случая молителят не е изложил убедителни мотиви и аргументи, които да налагат предоставянето на търсената закрила. Съдът е стигнал до верен извод, че бежанската история дава основание да се приеме, че М. Д. е напуснал страната си по произход по причини различни от изброените в дефиницията за бежанец в контекста на Г. 2, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,