Решение № 10579 от 21.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2016 г.

Решение № 10579 от 21.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. от град С., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 1978/22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 6685/2015, по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за изменение на КККР на град С., обективиран в писмо изх. № 20-68695/30.12.2014 г, на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. С.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. С., не е изразява становище по подадената касационна жалба. Останалите ответници - М. В. Р., Ц. Г. П., С. Ц. В. и К. Д. Д. също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд-С. град е образувано по жалба на В. Г. С. срещу писмо изх. № 20-68695/30.12.2014 г, на началника на СГКК - гр. С., с което е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град С., поискано от касатора със заявление вх. № 01-178758/01.08.2014 г, изразяващо се в нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори: 6813.1979.1652 и 6813.1979.1655 и вписването на заявителя като техен собственик, като с изменението се променят границите на посочените в писмото съществуващи имоти в КККР на град С. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в преписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви относно законосъобразността на оспорения отказ при наличието на спор за материално право между страните, с оглед на което съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е валидно. Нищожно е съдебното решение, което не отговаря на изискванията за валидно решение. В случая това не е така, тъй като обжалваното решение е постановено от надлежен орган в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Решението е изготвено в писмена форма и е подписано от участвалите при разглеждането на делото съдии, като всички изисквания за валидност на съдебния акт са спазени, а и от касатора не се навеждат конкретни твърдения в обратна насока. Решението е допустимо. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по допустима жалба, подадена от процесуално легитимна страна и правилно е определил предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните доказателствата в производството и заключението на изготвената и приета съдебно-техническа експертиза по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. При напълно изяснена и изчерпателно описана фактическа обстановка спрямо релевантните за правния спор доказателства, изводът на съда, че процесният отказ e издаден при правилно приложение на материалния закон, е законосъобразен. Отказът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на град С. е издаден на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), след изменението му с Д. вестник, бр. 49 от 13.06.2014 г. Цитираната разпоредба гласи, че кадастралната карта и кадастралните регистри могат да се изменят когато съдържат непълноти или грешки, а когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Именно съобразявайки се с тази разпоредба административният орган е постановил оспорения отказ и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена като неоснователна от съда. В случая правилно е преценено от съда, че заявителят за изменението на КККР В. С. не се е легитимирал като собственик на поземлени имоти с проектни идентификатори 6813.1979.1652 и 6813.1979.1655, заявени за нанасяне в КККР чрез исканото изменение. Това обстоятелство се потвърждава от представеното и влязло в сила решение на Софийски районен съд, постановено по гр. дело № 14152/2002 г, оставено в сила с Решение /20.10.2008 г., постановено по в. гр. д. № 230/2006 г., по описа на Софийски градски съд. С цитираното решение на СРС е отхвърлен предявеният от В. С. и Ц. П. срещу С. В. и М. Р. установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване правото им на собственост върху недвижим имот, предмет на заявеното в настоящето производство изменение. Ето защо исканото изменение на КККР се явява подадено от лице, без правно основание, което не е собственик на посочените имоти, с оглед на което правилно по заявлението му е бил постановен процесният отказ. Отделно от гореизложеното в настоящия случай безспорно се установява и наличието на спор за материално право, което се потвърждава, както от изрично направеното възражение срещу изменението от страна на М. В. Р. и С. Ц. В., записани в кадастралните регистри като собственици на поземлени имоти с идентификатори 6813.1979.1675 и 6813.1979.1676, така и от другите представените в хода на административното и съдебното производство конкуриращи се документи за вещни права. По делото безспорно е установено обстоятелството, че исканото изменение засяга, както съседни имоти с идентификатори 6813.1979.1675 и 6813.1979.1676, записан в кадастралните регистри като собственост на Ранкова и Величкова, така и други съседни имоти, записани в регистрите като собственост на останалите заинтересувани лица. Безспорно е и това, че отказът за изменението е мотивиран с изричното възражение срещу него, направено още в административна фаза на производството от страна на Ранкова и Величкова, което се обосновава от собственическите им права върху имот пл. № 2031 от кад. лист 718 по кад. план от 1955 г, съгласно представените нотариални актове за собственост и данните от кадастралните регистри. Тези фактически обстоятелства са достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението на КККР, както правилно е приел и административният съд, тъй като е налице забрана за изменение на КККР по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при наличие на индиция за спор за собственост с фигуриращ в КР собственик на засегнат от изменението кадастрален обект. След изменението на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.) отпада изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му като съгласие относно изменението на КККР от заинтересованите страни в производството, но това законово изменение не игнорира спора за собственост като основание за постановяване на отказ за изменение на КККР, видно от цитирания по-горе текст на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Тази норма единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КККР, която може да бъде приложена към исковата молба в исковото производство. В настоящия случай, изричното противопоставяне от страна на записаните в КР собственици на засегнатите от изменението имоти е пречка да се постанови исканото изменение на КККР и е фактическо и правно основание за издаване на отказ на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Както правилно е посочил административният съд, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като същата визира основанията за изменение в кадастралните регистри на недвижимите имот при наличие на противопоставими права на собственост, каквито в случая не са налице, с оглед решения по съдебен ред спор за собственост. Следва да се отбележи, че касационната жалба освен бланкетно посочени касационни основания по чл. 209 от АПК не съдържа конкретни доводи относно валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното съдебно решение. Процесуалният представител на касатора отново, както и пред административния съд, навежда оплаквания относно спора за собственост на поземлените имоти. Именно поради липсата на посочени конкретни пороци на съдебния акт не следва да се обсъждат доводите на касатора за източниците на вещните права, тъй като същите подлежат на преценка в исково производство, каквото в случая е бил проведено и е завършило с цитираното по-горе и влязло в сила съдебно решение постановено по гр. дело № 14152/2002 г, по описа на Софийски районен съд. С последното спорът за собственост е бил решен окончателно със сила на пресъдено нещо, който не подлежи на пререшаване, особено в настоящето съдебно административно производство по обжалване на административен акт, каквито са основните оплаквания в касационната жалба. Административният орган и административният съд нямат правомощието да признават или отричат наличието на вещни права върху недвижим имот. С такова правомощие разполага само гражданският съд по предявен иск за разрешаване спор за собственост върху този имот. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основание, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,