Решение № 3482 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2010 г.

Решение № 3482 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Кенсър" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, представлявано от управителя Даниел Генчев Попов, против Решение № 317 от 15.07.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 584 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 800767/28.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение 274/03.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 78 554,67 лв. и са начислени лихви в размер на 15 890,47 лв. за данъчни периоди м. 04,05,06,08,09,10 и 11.2007 г. и м. 03 и м. 04.2008 г. по фактури с издатели "Топливо"АД клон Плевен, "Кад Строй" ЕООД В. Търново и "Димстрой 2006" ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснован извод относно липсата на доказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги. Върху ревизираното лице била възложена неправилно доказателствената тежест относно спорните факти; доказан бил кадровия и технически капацитет на доставчиците за извършването на доставките. Иска отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

1.По 96 бр. фактури на "Топливо"АД клон Плевен, по които е отказан данъчен кредит общо в размер на 41 638 лв.

Предмет на фактурите са "плочи, талпи, пл. тръби, цимент сив, желязо, тухли и др." Установено е при ревизията, че фактурите не са отразени в дневници за продажби на доставчика. Управителят на последния е дал писмени обяснения, че само една фактура е издадена на РЛ и то от клон на дружеството във В. Търново. Представените фискални бонове не отговарят на изискванията по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като не са издадени от регистрираните фискални устройства на доставчика. При тези факти, съдът обосновано е потвърдил РА в тази част, а в касационната жалба против решението в тази му част няма никакви конкретни оплаквания и то следва да остане в сила.

1. По фактурите на "Кад строй" ЕООД, по които е отказан данъчен кредит общо 12 416,67 лв и по фактурите на "Димстрой 2006" ЕООД, по които е отказан данъчен кредит общо в размер на 24 500 лв.

Предметът на фактурите на първия доставчик е "СМР по договор" и "монтаж на метални конструкции". При ревизията доставчикът е представил договор от 10.07.2007 г. за реконструкция и модернизация на млекопреработвателно предприятие в гр. Омуртаг и Протокол образец 19 за приемане на извършени СМР и заплащането им. Както в договора, така и в протокола липсва конкретизация на извършените работи по вид и обем, посочена е само общата стойност. Протоколът е без дата и е подписан само от съставителя. Представените доказателства за персонал са приети за недостатъчни- представени са ведомости за заплати, които не могат да свържат с труд, положен по процесните доставки, като се има предвид, че доставчикът е със седалище в София, а СМР са извършвани в Омуртаг, а също и стойността на заплатения труд съотнесена с тази на процесните доставки. Относно вложени материали и използвана техника при ревизията е прието, че няма доказателства. Разходи по осъществяване на дейността при доставчика не са осчетоводявани

Предметът на 5-те фактури на втория доставчик е "СМР по договор". В хода на насрещната проверка доставчикът не е открит и не е представил никакви доказателства. С писмо до ТД на НАП след проверката са представени копия на счетоводни документи, договор за СМР на млекопреработвателно предприятие в гр. Елена, изграждане на канализация-част конструктивна. С РА данъчен кредит е отказан с аналогични мотиви /като изложените по-горе по отношение на фактурите на първия доставчик/, освен това е представен договор за наем между прекия доставчик и трето лице на техника: багер, челен товарач и булдозер, по който не са отчетени разходи за изпълнение -гориво и др. В представения протокол за установяване на извършени СМР не е посочен обект, дори и населено място, в което са извършени услугите.

В съдебното производство е прието без оспорване заключение на комплексна съдебно-икономико-техническа експертиза със задача относно необходимия брой човекочасове и техника за изпълнение на СМР на двата посочени от жалбоподателя обекти в гр. Омуртаг и гр. Елена, след оглед на място на строежите, както и редовно ли са водени счетоводствата на доставчиците и в тях отразени ли са разходи във връзка с отчетените приходи по процесните фактури. Първоинстанционният съд е приел обосновано, кредитирайки представеното експертно заключение, че двете фирми-преки доставчици не разполагат нито с необходимия персонал или друг трудов ресурс, нито с необходимата техника за извършването на фактурираните услуги. Вещото лице-икономист е изготвило икономическата част на експертизата, преглеждайки счетоводни документи на доставчиците, намиращи се у жалбоподателя и в заключението е посочено изрично, че в счетоводствата на преките доставчици срещу описаните приходи от услуги с получател ревизираното лице са осчетоводени разходи, но липсва аналитичност на счетоводствата, от която да се констатира кои са подизпълнители на преките доставчици и дали има съвпадение на получените услуги, с тези, фактурирани на "Кенсър" ЕООД. При тези доказателства, съдът обосновано е приел, че реалността на доставките на фактурираните услуги от посочените двама доставчици не е доказана като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит. За пълнота следва да се изтъкне, че пред първоинстанционния съд е дадена възможност на жалбоподателя да постави допълнителна задача на експертизата, която възможност не е използвана от него. Евентуална непълнота на доказателствата при разглеждането на спора и то по вина на страна не може да бъде касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение.

Решението следва да остане в сила, като юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи поради липса на процесуално представителство на дирекцията в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение