Решение № 6261 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2011 г.

Решение № 6261 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена срещу решение № 2549 от 10.12.2010 г., постановено по адм. д. № 2164/2010 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за допуснато нарушение на приложимия материален закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение като прецени допустимостта на касационната жалба, приема че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди съответствието на обжалваното решение с материалния закон, приема, че е основателна. С решението в обжалваната му част, съдът е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Камен Сашев Радев, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 100 лв. и осъдил касационния жалбоподател да изплати следващата се държавна такса от 10 лв. Отхвърлен е искът за разликата до предявения му размер от 1000 лв., в която част решението като необжалвано е влязло в законна сила. Съдът е приел, че за времето от 19.04.2010 г. до 26.04.2010 г. по време на престоя на затворника и ищец Камен Сашев Радев в затвора, гр. София, му е отнето с протокол личното му радио, което е нарушение на личното му право да слуша радио, предвидено в чл. 87 ЗИНЗС и чл. 82 и чл. 87 ППЗИНЗС. Това е възпрепятствало слушане на радиопредавания при престоя му в затвора, гр. София за 8 дни. Това незаконосъобразно действие на административните органи е лишило ищецът от "необходимостта за информиране за новините, за деня", която е "духовна потребност и е нормално да доведе до емоционален дискомфорт, потиснатост и тъга". Така претърпените неимуществени вреди - "емоционален дискомфорт, изразяващ се в чувство на отчаяние, мъка и тъга" са преценени от съда да бъдат обезщетение в размер на 100 лв. по аргумент на чл. 52 ЗЗД. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наличието на незаконосъобразно действие не е достатъчно обаче за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, както незаконосъобразно е приел съда. Затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие на длъжностни лица по административна дейност, настъпила вреда и причинна връзка между действието и вредата. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ - претърпяна неимуществена вреда и причинна връзка между нея и незаконосъобразното действие. Установяването и доказването на твърдените действия и наличието на причинна връзка с претърпените вреди е в тежест на ищеца, който не е посочил. При тази установена фактическа обстановка правните изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото и решението се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Същото в обжалваната му част следва да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърли иска в уважената му част. По изложените съображения и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд - III отделение,