Решение № 1379 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2010 г.

Решение № 1379 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 237 и чл. 255 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС, отм.) по касационна жалба на Георги Живов Александров от гр. София, против решение № 1/04.01.2010 г., постановено по а. д. № 567/2009 г. по описа на Административен съд София-област. Подадена е и частна жалба от командира на поделение 24980 - Божурище против определение № 218/09.02.2010 г. на Административен съд София-област, с което е допълнено решение № 1/04.01.2010 г., постановено по а. д. № 567/2009 г. на същия съд в частта за разноските, като поделение 24980 - Божурище е било осъдено да заплати на Георги Живов Александров направените от него съдебни разноски в размер на 4 240 лв. Ответната страна - командирът на поделение 24980 - Божурище не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за недопустима, алтернативно дава заключение за неоснователността й, а частната жалба -за неоснователна. Касационната и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустимо. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение, състав на Административен съд София -област е отменил заповед № 268/27.04.2009 г. на командира на поделение 24980 - Божурище, в частта й, в която е определено на Георги Живов Александров да бъдат начислени следните, полагащи му се парични обезщетения, а именно: 1. на основание чл. 237, ал. 1 от ЗОВС (отм.) - обезщетение в размер на 28 280.00 лв. и 2. на основание чл. 255, ал. 2 от ЗОВС (отм.)- обезщетение в размер на 14 140.00 лв. и делото във вид на преписка е върнато на командира на поделение 24980 - Божурище за определяне размера на обезщетенията съгласно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение. Недоволен от решението, Георги Живов Александров го обжалва. Счита, че командира на поделение 24980 - Божурище при определяне размера на брутното му възнаграждение за месец, предхождащ освобождаването му от кадрова военна служба неправилно е приел, че това е месец март 2009 г. вместо, както касаторът счита, месец ноември 2008 г., който според касаторът следва да се приеме като база за изчисляване на обезщетението, тъй като е последния месец, отработен от него изцяло. Съдът е приел, че не съществува законов текст, който да посочва, че за база при изчисляване на обезщетението следва да се вземе БТВ, получено не през месеца, предхождащ освобождаването от КВС, а през този предхождащ освобождаването месец, през който военнослужещия е отработил същия изцяло. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Моли да се присъдят и направените по делото разноски. Върховният административен съд, за да се произнесе, възприема установеното от фактическа страна от Административен съд София-област. Спор по релевантните факти липсва. Предмет на касационната жалба са правните изводи за правилно определяне размера на брутното трудово възнаграждение на касатора за месеца, предхождащ освобождаването му от кадрова военна служба и на тази база - размера на обезщетението му по чл. 237, ал. 1 от ЗОВС и чл. 255 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС, отм.). При служебната проверка на решението на Административен съд София - област ВАС констатира, че същото е процесуално недопустимо. В частта за определяне имуществените последици от прекратяването на кадровата военна служба и размера на дължимите на военнослужещия обезщетения, заповедта за отчисляване от списъчния състав на поделението няма характер на индивидуален административен акт. С тази част тя урежда гражданскоправните последици от прекратяването на договора за кадрова военна служба, поради което възникналите спорове относно техния конкретен размер следва да се решат в исково производство пред общите съдилища. С оглед уреждането на дължимите обезщетения в съответните разпоредби на ЗОВС (отм.) - чл. 128д, чл. 233, ал. 1 и 5, чл. 237, чл. 249, ал. 1 и 2, чл. 255, ал. 2, чл. 237, ал. 5 и др., конкретизирането им по размер от страна на командващия поделение 24980 - Божурище съставлява едностранно изявление на задължено по закон лице да изплати тези обезщетения в размер, признат от него. Такова по характер е и изявлението на Георги Живов Александров, който, позовавайки се на същите норми, не приема и оспорва така определения от командващия размер и твърди, че то трябва да бъде определено по различен начин. В случая между двамата има отношения на равнопоставени лица в едно съществуващо гражданско правоотношение, а не отношения на власт и подчинение между административен орган и задължено лице. Ако хипотетично се приеме, че обжалваната заповед е административен акт, то военнослужещият няма да има правен интерес от обжалването й. Тя има изцяло позитивен ефект спрямо правата му, тъй като именно тя урежда, макар и неправилно според него, правото му да получи определен размер от полагащото му се по закон обезщетение. Евентуалната нейна отмяна като незаконосъобразна (което е естественият изход на делото при наличие на основателна жалба), би довела до негативно засягане на правата му. Това би го лишило от правото да получи, макар и неправилно определено, такова обезщетение. По въпроса за характера на акта в тази му част може да се изтъкне и още един аргумент: съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Такива са обезщетенията, полагащи се на военнослужещите по чл. 134, ал. 1 от ЗОВС (отм.) или чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС). Евентуално възникнали спорове във връзка с техния размер, ще бъдат подведомствени на административните съдилища. Правото да получи обезщетения по чл. 237, ал. 1 и ал. 5 и чл. 255, ал. 2 от ЗОВС (отм.) за военнослужещия обаче, не произтича от причинени му вреди от незаконосъобразни актове или действия на административен орган или длъжностно лице, а пряко от закона. От посочените причини следва извод, че споровете във връзка с изплащане на обезщетения от посочения вид не са административноправни такива, а гражданскоправни. Настоящият състав, по изложените по-горе съображения не приема изложените в обжалваното решение правни доводи за характера на обжалваната заповед като индивидуален административен акт в частта й за определяне на дължащите се обезщетения на Георги Живов Александров. Съдът счита, че решението в частта му относно конкретния размер на дължимите на военнослужещия обезщетения се явява недопустимо. Административният съд се е произнесъл по гражданскоправен спор, за който не притежава нужната компетентност. Частната жалба против определение № 218/09.02.2010 г. на Административен съд София - област, с което е допълнено решение № 1/04.01.2010 г., постановено по адм. дело № 567/2009 г. на същия съд в частта за разноските, е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От данните по делото е видно, че в качеството му на страна - ответник по жалбата, административният орган не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради което основателно в полза на последния са били присъдени всички направени от него разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,