Решение № 13691 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 634/2020 г.

Решение № 13691 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 634/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП и от ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов", чрез процесуалния му представител адв. Косев, срещу решение № 1680/2.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2500/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение, по жалба на ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов", съдът е изменил Ревизионен акт (РА) № Р-16002117006314-091- 001/8.05.2018 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002118095000-003-001/22.05.2018 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден в оспорената част с Решение № 383 от 9.07.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, като е намалил допълнително установените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. от 7 839 лв. на 4 848 лв., съответно размера на начислените лихви от 1 607, 27 лв. на 993, 93 лв. и за 2016 г. от 7 984 лв. на 5 967 лв., съответно размера на начислените лихви от 827, 30 лв. на 618, 25 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част по отношение допълнително определената дължима сума за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 8 692 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 782, 16 лв.

Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, изменяща РА № Р-16002117006314-091- 001/8.05.2018 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002118095000-003-001/22.05.2018 г. за поправка на РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Излагат се подробни аргументи за неправилна преценка на съда и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е счел, че установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. са в размер на 7 984, 00 лв., който представлява дължима сума от колона 11 на таблица 1 на РА за поправка на РА, като твърди, че съдът е включил сума, която не е оспорена, нито в хода на административното обжалване, нито в хода на съдебното такова. По отношение на корекцията в декларираното намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО излага съображения за неправилно определена категория на процесните транспортни средства, довела до неправилно приложена от съда годишна данъчна амортизационна норма. Иска се отмяната на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно изхода на делото.

Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов", в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов" обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Счита, че от изслушаната по делото ССчЕ и от представените доказателства се установява, че е налице счетоводна грешка, довела до констатирания недостиг на парични средства. Излага подробни съображения по отношение извършеното увеличение на СФР, с които цели да обори мотивите на съда. Представя писмени доказателства. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да отмени РА. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба на ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов" - директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в депозирано писмено становище, чрез юрк. Григорова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че изложените от този касатор твърдения противоречат на законовите разпоредби и на събрания по делото доказателствен материал.

От директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е постъпила и касационна жалба срещу решение № 2196 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2500/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив., с което е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1680/2.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2500/2018 г. С тази жалба отново се релевират оплаквания, че сумата в размер на 7 984 лв. и лихви в размер на 827, 30 лв. са неправилно посочени.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е частично основателна, а тази на ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов" е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба на ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов" е неоснователна, а тази на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП е частично основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд - Пловдив е бил РА № Р-16002117006314-091-001/8.05.2018 г., поправен с ревизионен акт № П-16002118095000-003-001/22.05.2018 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден в оспорената част с Решение № 383 от 9.07.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, като съдът е счел, че по отношение ревизираното лице допълнително са установени следните данъчни задължения: данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 7 839 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 607, 27 лв. и за 2016 г. в размер на 7 984 лв., ведно с начислените лихви в размер на 827, 30 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 8 692 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 782, 16 лв.

От фактическа и правна страна, съставът на административния съд е приел, че С. Чилов е получил доходи от стопанска дейност чрез ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов" - счетоводна печалба в размер на 28 061, 24 лв., 1 200 лв. (неотчетени в счетоводството на ЕТ) от продажбата на ремарке и от пенсия в размер на 370 лв. – 378 лв. месечно. През годината няма извършени продажби на недвижими имоти и няма движение на парични средства по банковите сметки. Същевременно, с мемориален ордер № 196 от м. 12.2015 г. по дебита на сметка 501 срещу кредита на сметка 439 е намерила отражение сумата в размер на 120 000 лв., като основанието за взетата счетоводна операция е "изправление на "червена" каса чрез фиктивна операция". С мемориален ордер № 1 от 3.01.2016 г. е взета обратната счетоводна операция, като основанието е "сторниране на фиктивната "червена" каса от миналата 2015 г. (МО № 196)" със същата сума. Чилов е заявил, че към 31.12.2015 г. не е предоставял никакви собствени парични средства на фирмата, както и не ги е получавал обратно, не е подписвал РКО и ПКО. Съгласно твърденията на счетоводителя му се касае за "фиктивна" счетоводна операция. Същевременно, счетоводителят на фирмата е депозирал писмени обяснения със съдържание, че собственикът на фирмата и синът му са заплащали многократно в брой извършени покупки, които в последствие са осчетоводявани "накуп". Ревизиращият екип е направил извод, че паричните средства в размер на 120 000 лв., използвани от ЕТ за разплащане в брой през 2015 г. са с произход от собственика на фирмата. Същите е следвало да бъдат посочени като внесени и осчетоводени по дебита на сметка 501 на дните, в които са извършвани разплащанията в брой. При извършена рекапитулация на постъпленията на парични средства и извършените разходи е констатиран недостиг на парични средства за 2015 г. в размер на 86 921, 19 лв., представляващи разлика между направените разходи в общ размер на 120 649, 98 лв. (120 000 лв. лични средства на собственика на ЕТ, използвани за разплащане в брой + 649, 98 лв. за заплатени консумативни разходи) и постъпилите през годината парични средства в брой в общ размер на ЗЗ 728, 79 лв. Посочените суми са приети за недекларирани доходи с неустановен произход, които подлежат на облагане на основание разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Определени са допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 8 692 лв., ведно с начислените лихви.

На следващо място, при ревизията са направени следните констатации, довели до допълнително определяне на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г.:

• увеличение на декларирания СФР на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сумите в размер на 11 300 лв. за 2015 г. и 5 500 лв. за 2016 г.

Посочените суми представляват отчетени от ЕТ по сметка 602/2 разходи по фактури за транспорт, издадени от "ЕКЛИПС ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД с предмет на доставката вътреобщностен транспорт от Пазарджик и Пловдив до различни населени места в Гърция. От доставчика и от ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения, при анализа на които от органите по приходите са направили извод, че се касае за недоказани документално извършени стопански операции, тъй като доставчикът не разполага с транспортните средства, с които се твърди да са извършени услугите като подизпълнител, както и с нает персонал със съответната квалификация. Прието е, че ЕТ е осчетоводил разходи въз основа на първични счетоводни документи, които не отразяват вярно стопанските операции, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО.

• увеличение на декларирания СФР за 2016 г. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 3 ЗКПО със сумата в размер на 13 857, 89 лв.

Посочената сума е отчетена като разход по сметка 609 - Други разходи и представлява допълнително определен ДДС в следствие непризнат данъчен кредит по влезлия в сила РА № Р-16002115009732-091-001/9.06.2016 г. Не е спорно по делото обстоятелството, че данъчният кредит по посочения РА не е признат на основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

• корекция на декларираното намаление на СФР на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО със сумите съответно в размер на 18 940, 87 лв. за 2015 г. и в размер на 13 449, 93 лв. за 2016 г.

Посочените суми представляват определена в по-висока стойност годишна данъчна амортизация на полуремаркета, които са приети от жалбоподателя за амортизируеми активи от категория V с годишна амортизация от 25 %. Ревизиращият екип е направил извод, че в материалния закон ЗКПО липсва легална дефиниция на понятията "автомобил" и "транспортно средство" за целите на прилагането на разпоредбата на чл. 55 ЗКПО. Посочил е, че легалната дефиниция на понятието "автомобил" се съдържа в § 6, т. 12 ЗДвП, а на понятието "ремарке" в § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП. Позовавайки се на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, според който ремаркетата и полуремаркетата представляват "транспортни средства", органите по приходите са счели, че същите следва да се третират като амортизируеми активи от категория III с годишна амортизационна норма от 10 %.

• увеличение на декларирания СФР за 2015 г. на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 1000 лв.

Посочената сума представлява неотчетен приход по фактура за продажба № 4491/3.06.2015 г., издадена от ЕТ на получателя "Картаген 2009" ЕООД с предмет ремарке TRAILER Е 2130 LN с peг. [рег. номер]. Извършена е насрещна проверка на получателя по доставката, като в отговор на ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на процесната фактура, регистрационния талон на полуремаркето, извлечение от главна книга за доставчик ЕТ "Д. Чилов - С. Чилов", съдържаща данни за заплащане в брой на сумата в размер на 1 200 лв. на 3.06.2015 г. Ревизиращият екип е направил извод, че търговецът отрича да е извършвал продажба и да е издавал посочената фактура, както и да е получавал парична сума в брой, но през процесната година са констатирани некоректни действия във връзка със счетоводната отчетност на сметка 501 - Каса, поради което не са приели за подкрепено с доказателства направеното от него твърдение.

• увеличение на декларирания СФР за 2015 г. на основание разпоредбата на чл. 34 ЗКПО със сумата в размер на 21 269, 16 лв.

Посочената сума представлява отчетен разход по сметка 609 - Други разходи за отписване на вземания на ЕТ от негови клиенти. Съгласно МО № 12-38 от 31.12.2015 г. по кредита на сметка 411 - Клиенти са отписани вземания от 2010 г., в размер на както следва: 4 800 лв. от "ТВ Хранскомерс" ЕООД, 3 120 лв. от "Техникъл кънстракшън дизайн и дженерал импориам" ЕООД, 4 020 лв. от "Органик солюшънс", 1 114, 80 лв. от "Ф. Гергиадис" – Гърция, на 8 214, 36 лв. от "Фикинг уорк комерт" - Румъния. Ревизиращият екип е направил извод, че в случая не се посочват конкретни обстоятелства, при настъпването на които вземането да бъде прието за несъбираемо или обезценено. Не е посочено кога е възникнала изискуемостта на конкретното вземане, съгласно отбелязване в първичен счетоводен документ. Съгласно депозираните писмени обяснения е налице само и единствено дебитно салдо на сметка 411 – "Клиенти" от 2010 г., но при липса на други доказателства не може да се приеме, че е изтекъл 5-годишен давностен срок за посочените вземания от клиенти, чийто начален момент е датата на неговата изискуемост.

По отношение недостига на парични средства при физическото лице Чилов, представляващи разход под формата на вноски в касата на ЕТ, съдът е счел за правилни аргументите, изложени от ревизиращия екип и горестоящия административен орган по отношение наличието на крайно кредитно салдо по сметка 501 - Каса в лева (т. нар. "червена каса"). Посочил е, че наличието на парични средства при активна счетоводна сметка, каквато е 501 Каса в лева, не може да бъде отрицателна величина, което означава, че посочването на кредитно салдо по сметката е в резултат на неправилно и нередовно водено счетоводство. Това, от своя страна, предполага укрит входящ поток от парични средства, като изводът, че се касае за лични парични средства на собственика е обоснован с обстоятелството, че не е посочен друг източник, посредством който да се увеличи наличността в касата. При ревизията е извършена рекапитулация на постъпващите и разходвани парични средства, като в ревизионния доклад е анализирано движението на парични средства по банковите сметки на лицето. С тези мотиви съдът е приел за правилна констатацията, че през 2015 г. за разплащания в брой са използвани лични средства на собственика на ЕТ, които не са осчетоводени по дебита на сметка 501 - Каса в лева в дните, в които са извършвани плащанията в брой. Поради тази причина е допуснат недостиг на парични средства към края на годината в общ размер на 120 000 лв., които представляват доход с неустановен произход. Посочил е, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за налични парични средства в брой в по-голям размер при Чилов в началото на 2015 г. и не се оспорват направените разходи, правилно е изчислен недостигът на парични средства при физическото лице в размер на 86 921, 19 лв., върху която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 8 692 лв., ведно с начислените лихви.

По отношение извършеното увеличение на СФР на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, ал. 3 ЗКПО, съдът е приел направените от ЕТ възражения за неоснователни. Посочил е, че за да бъде доказано по несъмнен начин твърдението на ревизираното лице, че издадените фактури от доставчика "Еклипс дистрибюшън" ЕООД, които са осчетоводени от него като текущ разход по сметка 602 - Разходи за външни услуги, документират взаимоотношения между изпълнител и подизпълнител на услуги по международен транспорт, следва най-малкото да бъдат представени доказателства за параметрите на тези взаимоотношения, а по делото липсва сключен договор с доставчика, в който да е посочено с какъв технически и кадрови ресурс ще бъде извършвана услугата, предвид спецификата на нейния предмет. Съдът е изложил мотиви, че доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително извършени доставки от издателя на фактурите могат да се признаят разходи, извършени във връзка с извършваната от получателя икономическа дейност. В конкретния случай не се представят несъмнени доказателства за извършена доставка на услуга с предмет международен транспорт именно от посочения доставчик, поради което на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО разходите не се признават за документално обосновани по смисъла на материалния закон. По отношение на извършеното увеличение на СФР на основание чл. 26, ал. 3 ЗКПО съдът е посочил, че по делото не е спорно, че с влязъл в сила РА от 2016 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 857, 89 лв. Данъчният кредит не е признат на основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и чл. 71, ал. 1, т. 4 ЗДДС поради неизвършени реални доставки от издателите на фактурите. Обосновал е извод за обвръзка между разхода за данъчен кредит по нереални доставки и разхода, представляващ данъчната основа на процесните фактури, който предвид нереалността на доставките не следва да се признава за данъчни цели на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Посочил е, че доколкото се касае за нереална доставка, след осчетоводяване на влезлия в сила РА и отчитането на счетоводния разход в резултат на неправилно прилагане разпоредбите на ЗДДС, няма логика същият да бъде признат за данъчни цели. В случая не се касае за плащане на ДДС за трети път, доколкото е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, в резултат на който е формиран резултат за периода ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне в зависимост от другия компонент - начислен от самото лице ДДС.

За правилен е възприет и РА в частта му досежно извършеното увеличение на СФР на основание чл. 34 ЗКПО. Административният съд е посочил, че по отношение на вземанията от клиенти, осчетоводени по сметка 411, са представени единствено мемориалният ордер за взетата счетоводна операция и писмено обяснение относно наличието на дебитно салдо от 2010 г. Решаващият състав е анализирал твърденията на ревизираното лице като е счел, че не може да се направи обоснован извод, че по отношение на отписаните вземания е изпълнено условието на изискуемостта им. Мотивирал се е, че търговецът посочва само салда на вземания като обосновава несъбираемостта им с липсата на имущество при клиентите, но не представя каквито и да било доказателства за предприемане на действия, водещи до прекъсването или спирането й.

За да измени РА в частта на извършената корекция в декларираното намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО и в частта на извършеното увеличение на СФР на основание чл. 78 ЗКПО съдът е приел възраженията на ЕТ за основателни.

По отношение на извършената корекция по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО е счел, че спорът е по отношение приложението на материалния закон при определяне на полуремаркетата като амортизируеми активи от категория III или от категория V. Посочил е, че при отнасянето на данъчните амортизируеми активи към дадена категория се използва Класификация на продуктите по икономически дейности, в сила считано от 1.01.2015 г., утвърдена със заповед на Председателя на Националния статистически институт, в която пътните влекачи за полуремаркета са позиционирани с код 29.10.43 в раздел "Автомобили, ремаркета и полуремаркета", група "Автомобили и двигатели за моторни превозни средства". В същия раздел на сектора, но в група "Каросерии за автомобили; ремаркета, и полуремаркета" с код 34.20.23 са позиционирани "Други ремаркета и полуремаркета". Приел е, че следва да се изхожда от функционалното предназначение на полуремаркето за превозване на товари, което за разлика от влекача за полуремарке не може да се движи по пътната мрежа самостоятелно. Същевременно, влекачът за полуремарке, макар и да е възможно да се движи по пътната мрежа и без наличие на ремарке и полуремарке, като самостоятелно транспортно средство не може да изпълнява функцията по превоз на товари. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото по делото не се спори, че икономическата дейност на ЕТ представлява превоз на товари в страната и международен превоз, правилни са твърденията, че двете транспортни средства - влекач и полуремарке могат да се използват само и единствено като единен състав от превозни средства. Това означава, че същите са категоризирани правилно от ЕТ като амортизируеми активи от категория V - Автомобили, а не от категория III - Транспортни средства без автомобили. По отношение на извършеното увеличение на СФР на основание чл. 78 ЗКПО съдът отново е счел, че липсва спор по фактите, доколкото въз основа на представените от получателя фактура и талон на полуремарке peг. [рег. номер] е прието, че същото е продадено от ЕТ и приходът от продажбата не е осчетоводен. При съдебното обжалване е представено удостоверение изх. № 181058000230 от 9.10.2018 г., съгласно съдържанието на което към датата на изготвянето му собственик на процесното ППС е именно ЕТ. Съдът е посочил, че доколкото не са ангажирани доказателства за оборване истинността му, удостоверението като официален документ се ползва с материална доказателствена сила, т. е. от съдържанието му следва изводът, че към датата на издаването му процесното ППС е собственост на ЕТ. Позовавайки се на заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът е приел за установено, че към датата на твърдяната продажба на ППС-то, същото е заведено като амортизируем актив по сметка 207 - Автомобили и не е отписано по кредита на сметката. Тези факти са дали основание на решаващия състав да приеме, че извършеното увеличение на СФР за 2016 г. на основание чл. 78 ЗКПО е неправилно.

Предвид така изложените мотиви съдът е извършил преизчисление на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. като съответно е приел, че РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за разликата над посочените суми до пълния размер на задълженията, определени с РА съответно от 7 839 лв. на 4848 лв. главница и от 1 607, 27 лв. на 993, 93 лв. за начислени лихви (за 2015 г.) и от 7984 лв. на 5967 лв. главница и от 827, 30 лв. на 618, 25 лв. за начислените лихви (за 2016 г.).

Настоящата касационна инстанция намира за основателно възражението на директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив за погрешно определен размер на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г.

Видно от приложените по делото РА № Р-16002117006314-091-001/8.05.2018 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002118095000-003-001/22.05.2018 г. за поправка на РА и Решение № 383 от 9.07.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив РА, допълнително установеният данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. е в размер на 4 688 лв., а не 7 984 лв. Основателни са съображенията на този касатор, че неправилно в мотивната част на решението и в диспозитива е посочена сума в размер на 7 984 лв., която представлява дължима сума от колона 11 на таблица 1 на РА за поправка на РА, като по този начин съдът е изградил своите изводи на базата на сума, която не е оспорена, както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство.

Видно от жалбата на лицето и от последващото решение № 383/09.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, пред Дирекцията актът е обжалван частично, като в жалбата не е посочен конкретен размер на оспорените суми, а само отделни констатации, свързани с "ЕКЛИПС ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД, с коригираните данъчни амортизации, с непризнат разход за данъчен кредит по предходен РА по ЗДДС, с извършена съпоставка между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице, с неотчетени приходи от продажба на ремарке и с отписани несъбираеми вземания. Другите констатации, направени в процесния РА, не са били предмет на обжалване от страна на жалбоподателя, поради което РА № 16002117006314-091-001 от 8.05.2018 г., поправен с РАПРА № П-16002118095000-003-001/22.05.2018 г. е потвърден в частта на допълнително установен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 4 688 лв., ведно с начислените лихви, а в останалата част е влязъл в сила. Съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в частта, в която са установени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 967 лв. и тъй като фактически дължимото задължение е по-голямо от установеното с оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, първоинстанционното решение следва да се отмени в тази част, тъй като съдът не може да изменя акта във вреда на задълженото лице.

Възраженията на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив по отношение корекцията в декларираното намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО са неоснователни. При определянето на принадлежността на процесните полуремаркета по категории за целите на чл. 55 ЗКПО, административният съд се е позовал на функционалното предназначение на полуремаркето за превозване на товари. Направил е обоснован извод за категоризирането му като амортизируем актив от категория V - Автомобили и правилно е приел, че ревизираното лице е начислявало годишна данъчна амортизация от 25 на сто и съответно правилно е отменил РА по отношение корекцията на декларираното намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО.

Касационната жалба на ЕТ "Д. Чилов – С. Чилов" е неоснователна.

Касационните възражения свързани с извода на съда за недостиг на парични средства при физическото лице, представляващи разход под формата на вноски в касата на ЕТ, са неоснователни. Административният съд е проследил различните защитни тези относно твърденията на проверяваното лице по отношение на счетоводната операция по внасяне на парични средства в касата на ЕТ, което представлява разход на физическото лице, негов собственик. Предвид констатираните противоречия в тях обосновано не ги е приел. Съдът е обсъдил възраженията на страната, които се поддържат и пред касационната инстанция. Съпоставил ги е с установеното от ССчЕ и е направил обоснован извод за липса на доказателства за реално извършена международна транспортна дейност от конкретно посочения доставчик. Само при действително извършени доставки от издателя на фактурите, могат да се признават разходи, извършени във връзка с дейността, поради което правилно е било прието от съда, че данъчният орган законосъобразно не е признал разходите по представените счетоводни документи. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 1.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за частична отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е изменен Ревизионен акт № Р-16002117006314-091-001/8.05.2018 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002118095000-003-001/22.05.2018 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден в оспорената част с Решение № 383 от 9.07.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив относно допълнително установените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ в тази част. В останалата част, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С касационната жалба са приложени доказателства, които касаят нови фактически установявания, каквито Върховният административен съд не може да прави в това производство. Още повече, че представянето на частични справки в табличен вид с неясен произход и автор не означава редовна счетоводна отчетност.

С оглед гореизложените мотиви касационната жалба на директора на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив срещу решение № 2196 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2500/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив., с което е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1680/2.08.2019 г. постановено по адм. дело № 2500/2018 г., се явява основателна.

Предвид постановения правен резултат решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на "Дирекция "ОДОП" – Пловдив разноски, изчислени по компенсация от първоинстанционния съд.

С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" – Пловдив искане за присъждане на разноски е основателно в размер на 2200, 32 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съобразно частичната основателност на касационната жалби и внесената държавна такса пред ВАС. С оглед приетата неоснователност на жалбата на ЕТ "Д. ЧИЛОВ - С. ЧИЛОВ" не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство. На ЕТ се дължат разноски в размер на 156, 55 лв. за първата инстанция, изчислени съобразно защитения интерес.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,