Решение № 696 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2016 г.

Решение № 696 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Ш., чрез процесуален представител, против решение № 55/06.06.2016 г., постановено по адм. дело № 59/2016 г. по описа на Административен съд Ш.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден като законосъобразен оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът - С. Б. С., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № УРИ 372з-150/22.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Ш., с която на С. Б. С., младши автоконтрольор II ст. в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Ш., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година"/ посочена в диспозитива на решението като № УРИ 372з-3723/22.01.2016 г./. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Решението на Административен съд Ш., е валидно и допустимо, но е неправилно. Съдът първоначално в мотивите на обжалваното решение е посочил, че предмет на оспорване е заповед № УРИ 372з-3723/22.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Ш., а в последствие, че дисциплинарното производство е финализирано с оспорената заповед № УРИ 372з-150/22.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Ш. От изложеното в мотивите е видно, че същите касаят съдържанието на заповед № УРИ 372з-150/22.01.2016 г. на директора на ОДМВР Ш.. Това е видно и от цялостния прочит на диспозитива на обжалваното решение, поради което настоящият състав приема, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия, а в диспозитива е налице техническа грешка, по отношение изписването на част от номера на заповедта, която при липсата съмнение относно предмета на оспорване пред първата инстанция и съответно относно отменения акт, няма за последица нарушаване правото на защита на наказаното лице. Правилно съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма. Законосъобразни се изводите на съда, че при издаване на оспорения акт са спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се споделят заключенията на съда за противоречия на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаните в заповедта и в изготвените справки рег. № 869р-6388/27.11.2015 г., рег. № 869р-7016/30.12.2015 г. и рег. № 869р-279/12.01.2016 г., дисциплинарни нарушения, изразени чрез бездействия, а именно: -за времето от 20.20ч. до 20.21ч. на 12.08.2015 г. и от 20.24ч. до 20.26ч. на 12.08.2015 г. в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил рег. № *** не е въвел предоставения му по служба микрофон в работен режим, в резултат на което липсва аудиозапис от контактите му с граждани във вр. със съставяне на АУАН № *** на Н. А. З.- небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо и трето от ЗМВР, вр. т. 6.7 от раздел II на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г. /наричани по-долу Указанията/ -на 26.09.2015 г. в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 9" на служебен автомобил с рег. № ***, за времето от 04.08ч. до 04.15ч. и от 04.45ч. до 05.16ч. на 26.09.2015 г. не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил се вижда, че спи на предната лява седалка- неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР. -на 08.10.2015 г. в гр. Ш., като водач на служебен автомобил с рег. № ***Р в екип ППК "Я. 9", за времето от 05.17ч. до 05.45ч. не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил се вижда, че спи на предната лява седалка- неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР. -на 12.10.2015 г. в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 9" на служебен автомобил с рег. № ***, за времето от 03.02ч. до 04.30ч., от 05.00ч. до 05.15ч. и от 05.45ч. до 06.07ч. не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил се вижда, че спи на предната дясна седалка - неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР. Не се кредитират изложените мотиви от първоинстанционния съд относно системата за видеонаблюдение, и изводите на съда, че не е установено по категоричен начин оспорващия да е проявил небрежност или лошо изпълнение на служебната дейност. По делото безспорно е установен факта на непривеждане в работен режим на процесния микрофон, по време на установяване контакт с граждани. Не се установява по делото жалбоподателя след приключване на контролната дейност на 12.08.2015 г. в гр. Ш., като старши на екип "Я. 7" с автомобил рег. № ***. да е отразил писмено в изготвен доклад или в ежедневния отчет, че системата и в частност микрофона не функционира, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. В случая се касае за задължение, въведено със Заповед, издадена на осн. чл. 33, т. 9 от ЗМВР, поради което мотивите на съда, че Указанията не следва да се изпълняват в случаи на "житейска нелогичност и неправилност", касаещи целесъобразността на приетите указания, са ирелевантни. Не се спори по делото, че служителят е запознат с цитираните указания на 06.03.2015 г. Спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение останалите, визирани в обжалваната заповед нарушения. Съдът пространно е изследвал състоянието "бодърстване"- "сън" на оспорващия за интервалите от време, посочени като "неуплътняване на работното време", и формирал заключения относно това спал ли е жалбоподателя или не, без да съобрази, че вмененото нарушение е неуплътняване на работното време, изразено в бездействие, при което във всеки от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание случаи, оспорващия се е намирал в служебния автомобил, като не е отразено извършване на контролна дейност от служителя в часовите графици/част от административната преписка по издаване на оспорения акт/, касаещи процесните дежурства. Служебните задължения на оспорващия, относно дейности по контрол на пътното движение, по изпълнение на които същия е бил старши на екип на 26.09.2015 г., и 12.10.2015 г., съответно водач на служебен автомобил 08.10.2015 г., са уредени в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание на която е издадена от директора на ОДМВР Ш. заповед 372з-104/15.01.2015 г. за организацията на пътен контрол в сектор ПП ОДМВР Ш. за периода 20.01.2015 г. -30.01.2016 г. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи. Не е налице в процесния случай изключените по чл. 51, ал. 3 от посочената инструкция предвид времето на процесните дежурства. Не са представени доказателства по делото жалбоподателя да е пребивавал в служебния автомобил поради обстоятелства, касаещи ползване на почивка-време за отдих, хранене и др., съгласно заповед № 372з-1544/30.06.2015 г., на директора на ОДМВР Ш., относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време на служителите в ОДМВР Ш., поради което същия за визираните в оспорената заповед периоди не е уплътнявал работното си време- дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР. След като оспорващия е извършил четири нарушения, в продължение на една година, то законосъобразно на същия е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на осн. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР вр. § 22 от ДР на ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум, и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,