Решение № 16607 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 710/2019 г.

Решение № 16607 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 710/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Капелова от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. П. Иринчев, против решение № 481/21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо изх. № 01-6500/100/09.01.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е игнорирал нарушението на административния орган на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и се предоверил на изчисленията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, без да съобрази възможното закръгление на процентното съотношение на площта, за която има поет агроекологичен ангажимент за процесния период -не 89,99 %, а 90 %, и погрешно приел, че в случая не е спазено изискването географското припокриване на заявените през 2016 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт. В писмени бележки поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище, чрез юрк. Ц. Цонева оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че в случая съдът и административният орган необосновано са възприели "краен правен формализъм" при тълкуване разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11, без да съобразят целите, посочени в чл. 1, 2 от същата и че "поетият ангажимент е бил прекратен поради несъответствие от 170 кв. метра", което, освен в противоречие с целта на закона, е и нарушение на принципа за съразмерност от чл. 6 от АПК. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Уведомително писмо изх. № 01-6500/100/09.01.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. Оспорващата възразила, че посочените в уведомителното писмо фактически основания не отговарят на обективната действителност, както и че неправилно била определена в процентно съотношение площта, за която има поет агроекологичен ангажимент за процесния период, спрямо одобрената за подпомагане такава, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че оспорващата е подала заявление за подпомагане с УИН 04.27.0616/70355 от 15.04.2016 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., като била одобрена за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/", с поет петгодишен ангажимент за извършване на дейности по това направление. Констатирал, че с писмо изх. № 01-6500/9519/7.11.2016 г. /л. 37 от делото/, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" я уведомил, че при извършените на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 административни проверки е установено, че процентът на припокриване на площта от заявените от нея парцели, спрямо одобрените за участие в направлението "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/" е по малък от 90 %. С оглед дадената й възможност, на 2.12.2016 г. К. Капелова депозирала възражение срещу направените в посоченото писмо констатации, като с писмо изх. № 01-6500/9519/27.09.2017 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, жалбоподателката била уведомена за образувано административно производство за издаване на акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. В отговор на горното, на 24.01.2017 г оспорващата подала ново възражение /наименовано "заявление"/, като представила договор за наем на пасища от 19.05.2012 г., сключен между нея и кмета на с. Ореш, общ. Свищов, както и че на 8.11.2017 г. на оспорващата било изпратено ново писмо, с посочени констатации от извършените проверки, с оглед нейните възражения и отново й е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства. На 9.01.2018 г. било издадено обжалваното уведомително писмо, с което е прекратен поетият агроекологичен ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11, с оглед неспазване на изискванията по чл. 24, ал. 2 от същата наредба, тъй като процентът на намаляване на заявените площи спрямо първоначално одобрените е над 10 %, т. е. над нормативно определения размер, позволяващ продължаване на агроекологичния ангажимент, защото процентно то съотношение на процесното пресичане е 89, 99 %. За изясняване на спора и по искане на страните, съдът допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, за отговор на задачата да провери как е установена площта на пресичане/припокриване на площите, заявени от жалбоподателката с тези, одобрени за подпомагане и как е извършено математическото изчисление на това съотношение. С нея установил, че с възможностите на използвания програмен продукт за обработка на информацията в ДФЗ-РА при одобрени парцели от 145,33 ха, заявени за текущата кампания 131,06 ха и площта на тяхното географско пресичане от 131, 05 ха, процентното съотношение между одобрените за кампанията и заявените от жалбоподателката е равно на 89,99 %. Вещото лице посочило и че математическото изчисление на припокриването се осъществява съобразно заложен в ИСАК алгоритъм, като няма друга алтернативна програма или способ, без възможност изчисленията да се извършват ръчно, както и че при различен подход на закръгляване на числото, което се получава като процентно съотношение – 89, 98832658 % се получават различни числа, но само ако се загръглява до цяло число, резултатът би бил 90 %. От правна страна съдът приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен при делегирани правомощия орган и в изискуемата форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, в която връзка посочил извършените на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. административни проверки и уведомяването на К. Капелова за резултатите от тях. Счел за правилно приложена нормата на чл. 24, ал. 2 на Наредба № 11 от 6.04.2009 г., в която връзка съдът съобразил изцяло заключението на изслушана и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентна и добросъвестно изготвена. С оглед заключението по нея и събраните доказателства съдът приел, че правилно е установен размерът на заявената от жалбоподателката площ и процентното съотношение на тази площ спрямо одобрената за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/". В тази връзка и досежно претендираното закръгляване счел, че няма нормативно въведено изискване полученото процентно съотношение като цифрова величина да се закръглява към цяло число и то при вземане на приближение с недостиг. Въз основа на заключението на вещото лице съдът обосновал решаващ извод, че административният орган е съобразил изрично нормативно въведеното изискване в чл. 24, ал. 3 от Наредба № 11 площта да покрива поне 90 % от одобрената площ, т. е. не по-малко от 90 %, а в случая числото 89, 99 несъмнено е по малко от 90, респ. и неспазени изисквания по чл. 24, ал. 2, както и наличие на основанието на чл. 18, ал. 3, т. 3 от тази наредба. Извел решаващ извод, че при установеното над 10 % намаление на одобрената площ за изпълнение на агроекологични дейности или направления, е правилно приложен материалният закон, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 на Наредба № 11 от 6.04.2009 г., одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, при положение, че в настоящия случай е безспорно установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващата през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 89, 99 %. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил " изискването за едновременно наличие на двете основания на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г., е неоснователно. В процесния случай при извършената административна проверка е установено неизпълнение на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /в приложимата редакция – ДВ, бр. 23 от 20 март 2012 г. / - че агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение и одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, т. е. чл. 24, ал. 2 от същата редакция предвижда само възможност за намаляването на одобрените площи с до -10 %, като поне 90 % от площта се припокрива с одобрената със "заявлението за подпомагане". Видно от данните по преписката, географското припокриване на заявените през 2016 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е 89. 99 %. С оглед на това съдът правилно е издирил и приложил относимата норма и правилно приел, че това е нарушение на изискването земеделските стопани да обработват едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214, при положение, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишния ангажимент, в случая е по-малко от 90 %. Кредитираното от съда заключение на вещото лице /л. 85 от делото/, установява идентичен процент на припокриване спрямо одобрената площ. Доводът на настоящия касатор, че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице, чиито изводи според касатора били неверни и не е следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство експертиза правилно е кредитирана, а и не е оспорена от процесуалния представител на оспорващата в откритото съдебно заседание, в което е изслушана /видно от протокол на л. 106/. Правилни са развитите в тази връзка изводи на съда и относно приложимата система на измерване на земеделските площи и невъзможността за исканото закръгляване на процентното съотношение като цифрова величина към цяло число при недостиг. Затова е правилен изводът на АС- Велико Търново, че е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/09 г., поради което действително е налице материалноправната предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 3 от нея - за прекратяване на агроекологичния ангажимент за финансово подпомагане. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд, след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. В този смисъл са и решения № 7391 от 17.05.2019 г. по адм. д. № 12356/2018 г, № 7121 от 14.05.2019 г. по адм. д. № 279/2018 г и № 2986 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 8316/2015 г. -трите на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- Велико Търново е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение