Решение № 4251 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14542/2010 г.

Решение № 4251 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14542/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от Орхидея Живкова Атанасова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Бойка Пенева и от Сашо Илиев Атанасов, от гр. София, против Решение от 8.07.2010 г. по адм. дело № 420/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, Трети "В" състав, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Антони Антонов Георгиев, чрез пълномощника си - адв. Апостолова, с писмено възражение оспорва касационните жалби, като неоснователни. Ответницата Русанка Димитрова Ковачева-Георгиева, лично и чрез адв. Медарев, също оспорва касационните жалби като неоснователни. Ответникът - председателят на Столичен общински съвет не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Орхидея Живкова Атанасова против решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет (СОС) и решение № 25 по протокол № 36/15.04.2002 г. на СОС за поправка на явна фактическа грешка на първото, с което е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на м."Вилна зона Горна баня" (разширение на кв. Горна баня), в частта му, касаеща парцели I и II от кв. 45, като неоснователна. Прието е, че решението е валиден и законосъобразен административен акт, тъй като е издадено от компетентен административен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, а именно ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Така постановеното решение е правилно. Неоснователно и в двете касационни жалби се поддържа оплакване за неприложимост на § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ, което прави обжалваното решение незаконосъобразно. Разпоредбата на § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ определя реда и приложимия закон за съобщаване, съгласуване, одобряване и обжалване на актовете за одобряване на териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастрални планове към тях, както и техните изменения, а именно по реда на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), който е действал до влизане в сила на ЗУТ, при положение, че проектите са внесени за обявяване до 31.05.2001 г. и актовете за одобряването им са издадени до 31.12.2001 г. Двете дати са свързани помежду си, по аргумент от изр. 2 на същата разпоредба, от което следва, че досегашния ред (т. е. реда по ЗТСУ и ППЗТСУ) е приложим в случаите, при които актът за одобряване на съответния градоустройствен и кадастрален план е издаден до 31.12.2001 г. Правнозначима е втората дата, която ако бъде спазена, означава, че процедурата по изработване, съобщаване и съгласуване на проекта за изменение на съответния устройствен план е извършена по досегашния ред, което обуславя приложението на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). В случая е безспорно установено, че оспореният административен акт - решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, е издадено до 31.12.2001 г., поради което приложимият закон за изменението на процесния устройствен план е този по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), на основание § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Като е направил идентични изводи, макар и с други мотиви, първоинстанционният съд е приложил правилно закона и решението му е законосъобразно. Неоснователни са и оплакванията за липса на мотиви в оспорения акт, поради непосочване на правно основание за изменение на плана. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е приел, че такива мотиви са налице. Настоящата инстанция намира, че непосочване на правното основание за изменение на плана не е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, а само непосочването на фактически такива. В случая правилно е прието, че оспорения акт има мотиви, вкл. и за правното основание за изменение на плана, които се съдържат в приложената към делото обяснителна записка, като част от одобрения план, в докладната записка на гл. архитект на СО до СОС от 6.12.2001 г. и в протокол № ЕС-Г-149/6.12.2001 г. на ОбЕСУТ. От тях е установено, че процесното изменение на устройствения план е на основание чл. 24, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), служебно от СО, в обществен интерес за нужди на градоустройството на кв. Горна баня, като вилна зона и от настъпилите промени в социално-икономическите условия, при които плана е бил създаден. Така мотивирано изменението на плана попада в хипотезата чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (изм.). В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 84, ал. 2 и ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), която препраща към чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.) при наличието на посочените условия за изменение на плана. Поради това крайните изводи на съда за наличието на мотиви в оспорения акт, са правилни. Неоснователни са и другите оплаквания в касационните жалби срещу изводите на съда за кадастралната и регулационна граници между УПИ I-259 и УПИ II-258, кв. 45 по обжалвания план. Касаторите оспорват извода, че новата регулационна граница между тези две УПИ-та минава по отразената като кадастрална основа имотна граница между тях, без да бъде посочено по кой план е била отразена тази кадастрална граница. Според тях новата регулация между двата имота е следвало да повтаря регулационната граница по плана от 1994 г. По тези оплаквания настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия съд, поради следното: По делото е установено, че по първия регулационен план на кв. Горна баня от 1961 г., двата УПИ-та са представлявали един имот с пл. № 1781, за който е бил отреден един парцел I-1781, кв. 45, с площ на парцела от 1378 кв. м. С частично изменение на РП от 1994 г., парцел I-1781 е разделен на два, както следва парцел I-1781 и парцел ХIII-1781, с различна площ. Въпреки това разделяне, до 2001 г., когато е предприето процесното изменение на кадастралния и регулационен план, няма данни за законно завземане на двата парцела от собствениците им, респ. данни за изплащане на придаваеми места между тях, съобразно разместването на собствеността спрямо първоначалната им собственост по плана от 1961 г. Поради това правилен е извода на съда, че към 2001 г. регулацията между двата парцела по ЧИРП от 1994 г. не е била приложена на място, поради което и не е имало основание за заснемане на тази регулационна граница, като имотна такава, респ. новата регулационната граница да съвпада с тази по плана от 1994 г., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). От друга страна за да направи изводите си относно спорната кадастрална и регулационна граница между двата УПИ-та по новия план, съдът правилно се е позовал на представената от "ГИС - София" ЕООД комбинирана скица (стр. 263), към която препраща и тройната съдебно техническа експертиза (на стр. 276). Скицата, в частта за кадастъра, е изготвена по стар кадастрален план от 1956, от кад. лист № 465 по схемата на кад. листа на гр. София и по актуален кад. план поддържан от Д "Софийски кадастър", СО, от кад. лист № 465. По тези източници кадастралната граница между двата имота, заснета графично, съвпада с новата кадастрална и регулационна линия между тях, по обжалвания план от 2001 г., поради което и в тази част обжалваното решение е законосъобразно. Неоснователно се поддържа и за нарушение на чл. 53, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), предвид наличието на незаконна сграда в УПИ II-258, респ. за противоречие на плана с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗТСУ (отм.). Съдът не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, съответно оспореният план не е незаконосъобразен, поради противоречието им, тъй като е налице законна сграда, установено от представените по делото строителни книжа: одобрени проекти, строително разрешение № 145/27.03.1995 г. и протокол за строителна линия и ниво от 1995 г. Тези книжа правят съществуващата в УПИ II-258 жилищна сграда законна, поради което законосъобразно оспорения регулационен план е съобразен с нея, в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото основателно е искането на ответника Русанка Ковачева-Георгиева, чрез пълномощника й - адв. Медарев, за присъждане на направените от нея разноски пред касационната инстанция, в размер на 500 лева за адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие от 8.10.2010 г. (стр. 62), платими поравно от двамата касационни жалбоподатели, на основание чл. 228, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,