Решение № 7639 от 11.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Арсенал АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление, гр. Казанлък, за отмяна на решение 11356 от 08.12.2022 г. на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е отменено решение 7651 от 17.12.2021 г., постановено по адм. д. 6972/2021 г. на Административен съд София-град, и е отхвърлена жалбата на "Арсенал" АД срещу решение РС-118/1 от 06.04.2021 г. на председателя на Патентното ведомство, като са присъдени разноски. Наведени са доводи, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК и моли решението да бъде отменено. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни при решаване на делото. Конкретизира, че в заявката за регистрация на промишлен дизайн от страна на Българската индустриална инжинерингова компания ЕООД не е била представена втора страница, в която би следвало, с оглед на утвърдения образец, да се съдържа информация относно продукта. По отношение на второто основание от искането- чл.239, т.4 от АПК уточнява, че между същите страни е постановено друго влязло в сила решение- 15327 от 10.12.2020г. по адм.дело 9202/2020г. на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с което е оставено в сила решение 4157 от 24.07.2020 г. по адм. дело 2686/2020 г.на Административен съд- София- град, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Претендират се разноски. Ответниците- председателят на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, чрез пълномощник С. Божков и Българската индустриална инженерингова компания ЕООД, чрез адв. П. Калпакчиев в срока по чл. 242, ал. 3 от АПК са подали възражения, с които твърдят, че не са налице основанията за отмяна и молят искането да бъде оставено без уважение. Считат, че решение 15327 от 10.12.2020г. по адм.дело 9202/2020г. на Върховен административен съд касае друг административен акт и не е налице идентичност между административните актове предмет на делата. Твърдят, че липсата на втора страница от заявката за регистрация на промишлен дизайн не е ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, и този факт е бил известен още при първоначалното разглеждане на делото. Претендират разноски. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. От данните по делото е установено, че с решение 4157 от 24.07.2020 г. на Административен съд- София- град по адм. дело 2686/2020 г. е отменено решение 146 от 15.11.2019 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на Арсенал АД на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн за заличаване на регистрацията на дизайн 1 и 2 от промишлен дизайн с регистров 8732, с притежател Българска индустриална инженерингова компания ЕООД. Това решение е оставено в сила с решение 15327 от 10.12.2020г. по адм.дело 9202/2020г. на ВАС, тричленен състав на седмо отделение, като преписката е изпратена на органа за ново произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на Арсенал АД във връзка с дадените указания председателят на Патентното ведомство/ПВ/ е издал нов административен акт- решение РС-118/1 от 06.04.2021 г., с което отново е отхвърлил искането за заличаване на регистрацията на оспорените промишлени дизайни. По жалба на Арсенал АД с решение 7651 от 17.12.2021г. по адм. д. 6972/2021 г. Административен съд- София-град е отменил административния акт- решение РС-118/1 от 06.04.2021 г. и е върнал преписката на председателят на Патентното ведомство за ново произнасяне. Решението на АССГ е обжалвано от председателя на Патентното ведомство и с решение 11356 от 08.12.2022 по адм. дело 2805/2022 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е отменил същото, отхвърлил е жалбата на Арсенал АД срещу административния акт- решение РС-118/1 от 06.04.2021 г. на председателя на ПВ на Република България, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че решението е необосновано и постановеният съдебен акт е неправилен. Предмет на искането за отмяна в настоящето производство е това/ второ/ решение на Върховния административен съд. По отношение на основанието за отмяна по чл. 239, т. 1, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Липсата на втора страница от заявката за регистрация на промишлен дизайн не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Това обстоятелство е било известно на страните още при първоначалното разглеждане на делото пред Административен съд София град. Това обстоятелство е било констатирано и от Върховният административен съд по адм.дело 9202/2020г. В мотивите на решение 15327 от 10.12.2020г. е посочено, че ..по делото не е представена втора страница от заявката за регистрация на промишлен дизайн, в която би следвало, с оглед на утвърдения образец, да се съдържа релевантна информация относно продукта . Този факт изрично се посочва и от молителя в искането за отмяна. Ето защо липсващата страница не може да бъде определена като новооткрито доказателство,което да е от съществено значение за делото. Молителят- Арсенал АД, ако е считал, че тази страница е от съществено значение за решаването на спора, е разполагал с възможност да изиска същата или да се снабди с нея от Патентното ведомство след връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на дружеството. Освен това, дори тази страница да беше представен в цялост, това няма да повлияе на крайния изход на спора, тъй като основният въпрос по делото изисква сравнение и анализ на изображенията на вече регистрираните дизайни, които са били представени в цялост и анализирани в съдебното производство. Поради това и искането за отмяна на решението по чл.239, т.1 от АПК е неоснователно. Неоснователно се явява и искането по отношение на наведените доводи за наличие на предпоставката по чл. 239, т. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право- правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В настоящата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Решението, чиято отмяна се иска и решението по адм.дело 9202/2020г. на Върховен административен съд нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби против различни административни актове, независимо, че са издадени от един административен орган. Предмет на адм.дело 9202/2020г. на Върховен административен съд е решение 146 от 15.11.2019 г. на председателя на Патентното ведомство, а предмет на адм.дело 2805/2022г. на Върховен административен съд е решение РС-118/1 от 06.04.2021 г. на председателят на Патентното ведомство. При липса на идентичност между предмета на двете дела съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл.239, т.4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. 4/2010 г. , съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Поради изложеното съдът приема, че не са налице посочените в чл. 239, т.1 и т.4 от АПК основания за отмяна на решението на Върховния административен съд, седмо отделение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, искателят- Арсенал АД следва да заплати на Патентното ведомство на Република България сумата 100,00/сто/лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от служител с юридическо образование процесуално представителство по делото. Арсенал АД след да заплати на Българска индустриална инженерингова компания разноски по делото за настоящето производство в размер нат 500,00/петстотин/лева, платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,