Решение № 8954 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12469/2015 г.

Решение № 8954 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12469/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Т., от гр. София, чрез неговите пълномощници срещу решение № 5603/21.08.2015 г. по адм. д. № 4364/2015 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на ДНСК - София, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, с който е оспорил задължението-предмет на изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-80/27.07.2011 г. на ответника. С нея е разпоредено на Н. Й. Т. да премахне незаконен строеж "вътрешна масивна декоративна ограда" като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения с правно основание чл. 292 АПК отрицателен установителен иск. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Като ново обстоятелство, изключващо изпълнението на заповедта, се сочи удостоверение за търпимост от 1.08.2013 г., според което спрямо строежа, признат за незаконен, както и спрямо подпорна стена, беседка и басейн са налице условия за приложимост на § 16, ал. 1, ПЗРЗУТ. Според съда, това не е ново обстоятелство, и същото в производството по оспорване на заповедта за премахване, е изследвано от съда, видно от мотивите на представеното съдебно решение. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Приетите за установени констатации се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което решението е процесуално законосъобразно. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Фактът на новоиздаденото удостоверение за търпимост не е новонастъпил факт. Нормата на чл. 292 АПК има предвид факти, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на задължението. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи решаващият съд е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и основанията за търпимост, които са били регламентирани от закона към момента на издаването на съответната заповед. В случая това е направено, както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд. Поради това значение и смисъл на новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Преценка за търпимост е направена към момента на издаване на тази заповед. Новоиздаденото удостоверение за търпимост не може да се приравни на факт, правопогасяващ предприетото по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж принудително изпъление. В този смисъл новоиздаденото удостоверение за търпимост не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ на неизискуемост на изпълнението. Предвид изложеното, като е приел неоснователност на предявяния иск, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника пред касационната инстанция следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,