Решение № 6090 от 21.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), подадена чрез процесуален представител В. Велинова, срещу Решение 7106/29.11.2021 г., постановено по адм. дело 4558/2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Касационният жалбоподателсчита, че изводът на първоинстанционния съд досежно незаконосъобразността на мълчаливия отказ е неправилен, а съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че за председателят на ДАБЧ, все още съществува задължение да се произнесе по подаденото от С. Сьонмез заявление и то прилагайки предишната редакция на чл.15, ал.2 Закона за българското гражданство (ЗБГ). Моли решението да се отмени. Претендира и направените разноски по делото, за което представя списък. Ответникът С. Сьонмез, в подадения писмен отговор моли да се остави касационната жалба без уважение и да се потвърди в цялост обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като правилен, законосъобразен и обоснован. Ответникът в съдебно заседание чрез адв. С. Чюбатарова- Николова, преупълномощена от Г. Динковамоли за оставяне в сила на решението на АССГ, като законосъобразно и правилно. Претендира разноски, съобразно представения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение от АССГ е отменен по жалба на С. Сьонмез, гражданин на Република Турция, мълчалив отказ на Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина да се произнесе по подадено Заявление вх. 2021021501267/ 15.02.2021 г. и е върнато делото, като преписка на ДАБЧ за произнасяне по искането, подадено С. Сьонмез, при съобразяване с дадените указания в мотивите към решението. Адм. съд е разгледал данните в подаденото от С. Сьонмез, гражданин на Република Турция- Заявление от 15.02.2021 г. за издаване на удостоверение за български произход вх. 2021021501267/ 15.02.2021 г., адресирано до председателя на Държавна агенция за българите в чужбина и приложените към него документи и тези представени допълнително към него. Обсъдил е приложимата нормативна уредба и е анализирал нормите на ЗБГ, които имат действие по време на административната процедура. Посочил е това, че в резултат на настъпилата законодателна промяна с изменението на ЗБГ със ЗИД ЗБГ (обн. в ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г, в сила от 16.03.2021г.) след 15.03.2021 г. не е предвидено законово задължение за ДАБЧ да издава удостоверения за български произход. Следвало органът да се произнесе по подаденото заявление до председателя на ДАБЧ, поради обстоятелството, че молбата е подадена преди влизане в сила на законодателната промяна и за нея е предвидено, изрично производството да продължи по досегашния ред. В заключение е преценил мълчаливият отказ на органа да се произнесе по представеното заявление за незаконосъобразен. Решението е ПРАВИЛНО. Административният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал обосновани изводи.Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касационния жалбоподател, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е подадено заявление за издаване на удостоверение за български произход. Съобразно чл. 15, ал. 1(ДВ, бр. 33 от 2010 г.) от Закона за българското гражданство, лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, при облекчени условия, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. да е от български произход; 2. да е осиновен от български гражданин при условията на пълно осиновяване; 3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин. В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ(ДВ, бр. 33 от 2010 г.), се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход- чл. 15, ал. 2 ЗБГ. Според дефиницията по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". В конкретния случай, преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, обуславя, че е правилен направеният от съда извод, че процесният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Обосновано решаващият съд приема наличието на мълчалив отказ- чл. 58, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 3 АПК за произнасяне по подаденото заявление за издаване на удостоверение за български произход. От лице със законовоустановен интерес е сезиран компетентен адм. орган, който следва да изпълни своите правомощия и задължения. ЗБГ не съдържа норма, регулираща компетентност на органа, който да издаде удостоверението за признаване на български произход, респ. да откаже издаването на такова. Следователно, по силата на чл. 19, ал.4, т.1 от ЗАдм, компетентен орган да издаде индивидуален административен акт по чл. 19, ал. 8, ЗАдм е председателят на ДАБЧ. В този смисъл е ичл. 5, ал. 1, т. 8 УПДАБЧ (отм.). Според чл.15, ал.3 ЗБГ (ДВ, бр. 33 от 2010 г.) удостоверениетоза признаване на български произход по ал. 2 се издава в едномесечен срок. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. След постъпване на заявлението, ако председателят на ДАБЧ не се произнесе в законоустановения срок, е налице мълчалив отказ за издаване на удостоверение за български произход (чл. 58, ал. 1 АПК). Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган не дължи произнасяне, поради това, че &13 от ПЗР на ЗИД на ЗБГ е неприложим и считано от 16.03.2021г., на която дата влиза в сила изменението, председателят на ДАБЧ вече не е компетентен да издава удостоверение за нуждите на производството по чл.15, ал.1, т.1 ЗБГ. В &13 от ПЗР на ЗИД на ЗБГ изрично е предвидено от законодателя заварените производства да се довършват по стария ред. Видно от датата на заявлението от 15.02. 2021 г., същото е подадено преди изменението на ЗБГ, обнародвано ДВ. бр.21 от 12.03 2021г. и влязло в сила от 16.03. 2021 г. Правното основание, въз основа на което е подадена молбата не попада в изключенията на чл. 22, чл. 32а и чл. 35, ал. 4от ЗБГ, които се прилагат и по отношение на заварените производства във връзка с българското гражданство. Съответно молбата на лицето подлежи на разглеждане по стария ред. Мълчаливият отказ за издаване на удостоверение за български произход може да бъде обжалван- в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе (чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 149, ал.2 АПК). В случая лицето е осъществило правото си на защита. При посочените обстоятелства адм. съд правилно е приел, че мълчаливият отказ по чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Мълчаливият отказ лишава незаконосъобразно лицето от законоустановено право и препятства неговото упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на производство по чл.15 ЗБГ и административният орган следва да издаде или да откаже изрично искания документ. Резултатът от адм. производството- положителен- удостоверение за български произход или отрицателен-отказ за неговото издаване е извън предмета на настоящия касационен процес. Същият ще бъде предмет и резултат на проведеното адм. производство. С мълчаливия отказ административният орган, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него права. Въз основа на изложеното, обжалваното решение на Административен съд София град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 960 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция- чл. 81 от ГПК, чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, съгласно представен Договор за правна защита от 23.03.2022 г. лист 28 от делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение