Решение № 187 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2010 г.

Решение № 187 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на А. В. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 517/13.11.2008 г. по гр. д. № 809/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решението на Горнооряховския районен съд, постановено по гр. д. № 1405/2005 г. и вместо това е отхвърлен предявеният от А. В. И. против Л. Ж. С., П. Й. С. и Ю. В. С. иск за признаване за установено, че А. В. И. като наследник на В. С. П., съдружник в бившето [фирма] притежава 4/5 ид. части от собствеността върху УПИ * - за производствена дейност и търговия в кв. * по ПУП на ИПЗ на [населено място], бивша дървообработваща фабрика, ведно с такава идеална част от правото на собственост върху построените в имота сгради. Поддържа се, че след приключване на производството по делото молителката се е снабдила с нови доказателства-договор за образуване на [фирма] от 2.06.1943 г. и протоколна книга на дружеството, съдържаща 14 броя протоколи, които са от значение за спора, тъй като съдържат изявления на съдружниците за внесения от тях капитал, а оттам и за дяловете им. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата О. Б. С., наследник на починалата на 1.06.2009 г. след влизане в сила на решението Л. Ж. С., изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като молителката е могла да се снабди с представените с молбата доказателства и в хода на производството по делото пред инстанциите по същество, както и че тези доказателства не са от съществено значение за делото и не биха довели до промяна на изводите на съда в атакувания съдебен акт. Ответниците по молбата Б. П. Б., Л. П. Б., М. П. Б., П. Й. С. и Ю. В. С. не изразяват становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като с определение № 234/20.12.2010 г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: В решение № 517/13.11.2008 г., постановено по гр. д. № 809/2008 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 240/08.08.2006 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр. д. № 1405/2005 г. и вместо това е отхвърлен предявеният от А. В. И. против Л. Ж. С., П. Й. С. и Ю. В. С. иск за признаване за установено, че А. В. И. като наследник на В. С. П., съдружник в бившето [фирма] притежава 4/5 ид. части от собствеността върху УПИ *-за производствена дейност и търговия в кв. * по ПУП на ИПЗ на [населено място], бивша дървообработваща фабрика, ведно с такава идеална част от правото на собственост върху построените в имота сгради. Прието е, че твърдяното неравенство на дяловете на съдружниците следва да бъде установено по предвидения в Търговския закон, обн. ДВ. р. 114/1897 г.(отм.) начин, а именно на основание съставен опис и равносметка, както посочва чл. 88 ТЗ (отм.), от които опис и равносметка да се установява, че реалният дял на всеки един от съдружниците не е бил равен. Аргумент в подкрепа на тази теза е изведен и от разпоредбата на чл. 34 ТЗ (отм.), в който е посочено, че описът и равносметката трябва да се впишат в особена за тая цел книга и да се подпишат от търговеца, като при събирателните и командитни дружества е необходимо описът и равносметката да се подпишат от всички лично отговорни съдружници. Прието е, че целта на тази разпоредба е, след като въз основа на така съставените опис и равносметка в края на всяка търговска година се "пресметва съответствуващия дял на всеки съдружник", да бъде подписана от всички неограничено отговорни съдружници като гаранция, че съдружникът е съгласен с така пресметнатия дял, съответствуващ на дела му в дружеството, като тези документи, носейки подписа на всеки един от неограничено отговорните съдружници, по своята доказателствена същност биха представлявали частен писмен свидетелствуващ документ, ползуващ се с формална доказателствена сила, а доколкото удостоверяват неизгодни за подписалото ги лице факти, какъвто факт би било неравенството в дяловете, биха се ползували и с материална доказателствена сила. Прието е, че в случая по делото не е представено нито едно писмено доказателство, което да носи подписа на неограничено отговорния съдружник Ж. С., което да мотивира съда да приеме, че действително съответствуващия дял на всеки съдружник не е бил при права по * ид. част, каквото съотношение е в съответствие с правилата на формалната логика. Прието е, че всички представени писмени документи, обосноваващи соченото неравенство на дяловете, са съставени след смъртта на съдружника Ж. С., като в първия по време съставен документ, а именно контролен рапорт от юли, 1945 г. е посочено, че сведенията във връзка със състоянието на дружеството не са извлечени от задължителните книги съгласно чл. 37 и чл. 38 ТЗ, а били по данни предоставени от единия съдружник - В. П. С оглед изводите на Великотърновския окръжен съд и изложените от него съображения за необходимостта съотношението в дяловете на съдружниците да бъде установено чрез изявления и на двамата съдружници, настоящият състав приема, че представените с молбата писмени доказателства са от съществено значение за изхода на спора. Както представеният с молбата договор за образуване на [фирма], така и съдържащите се в протоколната книга протоколи са подписани и от двамата съдружници, с изключение на протокол № 14 от 2.09.1944 г. Същите съдържат изявления и на двамата съдружници за размера на внесения от тях капитал в дружеството /т. 7 от договора, протокол от 01.01.1944 г., т. 3, в която е посочено, че е взето решение да мине в счетоводството капитал на В. П. -2000000 лв. и капитал на Ж. С. 500000 лв./, въз основа на които с оглед на обстоятелството, че по-голямата част от архивите не се съхраняват, и при съпоставяне на данните в съставените след 1944 г. документи, следва да се извърши преценката за съотношението в дяловете на съдружниците. Доводите на ответника по молбата О. С., че молителката е могла да се снабди с представените с молбата писмени доказателства и в хода на производството пред инстанциите по същество според настоящия състав са неоснователни, тъй като липсват доказателства обстоятелството, че договорът и протоколната книга съществуват и се намират в държане на [фирма] да е било известно на молителката преди влизане на решението в сила. Не би могло да се формира обосновано предположение преди всичко, че на молителката е било известно, че тези документи все още се съхраняват с оглед на обстоятелството, че имуществото на събирателното дружество е било национализирано по реда на ЗНЧИМП, а самото то-заличено от търговския регистър преди 63 години. Правата на молителката върху национализираното имущество са били признати от компетентните държавни органи при влизане в сила на ЗВСОНИ въз основа на доказателствата, представени и в настоящето производство, поради което допълнителното издирване на други доказателства не е било и наложително до момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Именно с оглед на това следва да се приеме, че в хода на производството пред инстанциите по същество молителката е положила дължимата грижа да се снабди с доказателства в подкрепа на поддържаната от нея теза, при което обаче представените с молбата писмени доказателства са станали известни и са били открити едва след влизането на решението в сила. Съдържащите се в представените с молбата за отмяна писмени доказателства данни сочат на обстоятелства, които не са били известни при разглеждането и решаването на делото, а имат съществено значение за правния спор, поради което решение № 517/13.11.2008 г. по гр. д. № 809/2008 г. на Великотърновския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства по чл. 205 ГПК (отм.) с указания за приемане на А. № 108/1963 г., за събиране и на други доказателства /ако такива бъдат поискани/ за изясняване съотношението в дяловете на съдружниците в [фирма] към 1947 г. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение