Решение № 3579 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител, срещу Решение 327 от 18.10.2022г., постановено по адм. дело 173/2022г. по описа на Административен съд-Добрич/АС-Добрич/, с което по жалба на Г. К. В. е отменено писмо изх.66-00130/09.03.2022г. на Агенция по вписванията/АВп/, представляващо изричен отказ да уважи нейно заявление рег.66-00-130/11.02.2022г. за изтриване на личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на Имеджън арт ООД в полето Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се отхвърли исковата претенция. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. С молба от 16.01.2025г. е направено искане за прекратяване производството по настоящото дело. Ответникът - Г. К. В., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и молба. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд-Добрич е приел, че с подаденото заявление до АВп за изтриване на лични данни-име, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й, постоянен адрес и подпис, съдържащи се в публикувания дружествен договор на Имеджън арт ООД в полето Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Г. В. е упражнила правото си на изтриване на лични данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламента). Съдът е счел, че въведената с чл.13, ал.9 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл.4, §11 и чл.6, §1, б.а от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл.249, §2 от ДЕО и чл.5, ал.4 КРБ. Съдът е приел, че е недопустимо администратора на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл.7, §1 от Регламента, и след като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно, по аргумент от чл.6 и чл.7 §2 ОРЗД. Според съда отказът за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на чл.7, §3, пр.1 и чл.17, §1, б.б, при. 1 от Регламента. АС-Добрич е приел, че жалбоподателката е подала заявление като субект на данни, а не в качеството на представляващ търговското дружество, и в това качество разполага с правата по чл.15-22 от Регламента,, едно от които е и правото на изтриване по чл.17, §1 ОРЗД, процедурата по който параграф е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Съдът е приел, че на осн. чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл.115, т.3 ТЗ личните данни, подлежащи на обявяване като законово изискуем реквизит на дружествения договор са имената на съдружниците. Съдът е достигнал до извод, че наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл.17,§3 от Регламента, ответникът в нарушение на императивните разпоредби на чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ и чл.17, §1, б.б от Регламента е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателката извън трите й имена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е искането на касатора за прекратяване на производството по делото поради последващото заличаване на личните данни на Г. В.. Като доказателство за стореното е представен дружествен договор със заличени лични данни на В., но няма данни за датата на извършване на заличаването, и липсва волеизявление на касатора за оттегляне на касационната жалба, при което с оглед разпоредбата на чл.220 АПК, настоящият състав намира че не са налице предпоставките на чл.215, т.5 АПК и чл.221, ал.3 и ал.4 АПК. Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението в касационната жалба относно характера на оспореното пред първостепенния съд писмо изх.66-00130/09.03.2022г. на Агенция по вписванията, съобразявайки в конкретния казус преобладаващата съдебна практика на ВАС. По отношение доводите в касационната жалба относно качеството на АВп при обработване на получените от нея лични данни, свързани със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, настоящия състав съобразява разрешението, възприето от СЕС в Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2024 година по дело C-200/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България), според което ( т.2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Именно Агенцията по вписванията, като агенция, вписваща и съхраняваща лични данни, получени във вр. със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, при съобщаване на тези данни на трети лица при поискване и при публикуването им в държавен вестник или чрез друго равностойно средство, органът, на когото е възложено обработването на регистър извършва действия по обработване на лични данни, и същия е администратор по см. на чл.4, т.2 и т.7 от ОРЗД. Правилен е извода на първоинстанционния, съд, че при постъпило искане от субект на данни за заличаване на лични данни в хипотезата на чл.17, §1, б.б ОРЗД (пряко приложим на осн. чл.249, §2 от ДЕО), каквото е процесното заявление от Г. В. до АВп вх.66-00-130/11.02.2022г., администраторът на лични данни е длъжен и трябва да изпълни задължението си по чл.17, §1 ОРЗД като изтрие категорията лични данни на заявител по см. на чл.4, т.1 ОРЗД, с изключение на онези, за които съществува друго правно основание за обработването им (чл.17, §1, б.б , предл. последно ОРЗД), каквото в случая се съдържа в разпоредбата на чл.115, т.3 ТЗ. Не се кредитира довода на касатора относно значението на изразеното в хода на административното производство становище рег. ПНМД-01-116