Решение № 6124 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 198/2009 г.
ВАСI отделение12.05.2009 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1124/03.11.2008 г., постановено по адм. дело № 939 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 6124 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 198/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Стамова като процесуален представител на началника на Митница Свиленград и РМД Пловдив, срещу решение № 1124/03.11.2008 г., постановено по адм. дело № 939 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Касаторът счита, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ . Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна по касационната жалба - Маргарит Василев в писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 1/2008 г., издадено на 04.02.2008 г. от Началника на Митница Свиленград, с което жалбоподателят е задължен да заплати публични държавни вземания - мито в размер на 3 381.00 лв., акциз в размер на 14 400.00 лв. и данък добавена стойност в размер на 9 436.00 лв., ведно със съответната лихва за просрочие, считано от 11.05.2005 г., потвърдено с Решение № 1-4414-0131 от 03.04.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - Пловдив. От фактическа страна съдът е приел, че на 23.04.2005 г. на митническата територия на Република България през Митнически пункт (МП) "Връшка чука" е въведен употребяван лек автомобил марка "Мерцедес", модел "500 Е", шаси WDB1240361B520897, с първа регистрация на 01.06.1991 г., 240 kw/DIN, с получател жалбоподателя. Представен ЕАД за транзит, който е регистриран под № 4109) Т-5458/23.04.2005 г. Определено е получаващо митническо учреждение - Митница Свиленград, с краен срок за представяне 27.04.2005 г. На 10.05.2005 г. в сектор "Митнически икономически режим" при Митница Свиленград, жалбоподателят е депозирал молба да бъде дадено ново митническо направление - реекспорт до Германия. Автомобилът е представен в Митница Свиленград, манифестиран е с митнически манифест № 3100/7291/10.05.2005 г. и е поставен по режим транзит с ЕАД № 3100/ Т-3018/10.05.2005 г., като за получаващо митническо учреждение е определен МП "Капитан Петко Войвода". При извършен документален и физически контрол от митническите служители е установено, че представеният автомобил не отговаря на описания в ЕАД № 3100) Т-3018/10.05.2005 г. В двигателния отсек е бил заварен двигател на друг автомобил, необорудван. На десния подкалник, откъм двигателя, е била заварена ламарина с номер на шаси на декларирания автомобил. Задните джанти с автомобилните гуми са били заварени за полуоските, тъй като липсвал диференциал. Констатациите от извършената проверка са обективирани в Протокол № 50/10.05.2005 г. Изискани са писмени обяснения от жалбоподателя Василев и от Димо Димитров Янакиев -представител на отговорното лице по транзитната операция ЕТ "Сиймак - Малек Хусеин". Поради установените разлики автомобила е задържан с разписка № 000304/10.05.2005 г. и манифестиран в Митница Свиленград с митнически манифест № 3100/7401/11.05.2005 г. От извършената в хода на административното производство автотехническа експертиза, съдът е приел, че се касае за автомобил коренно различен от основния (напълно опожарено и овъглено купе с липсващи всички основни възли, детайли и агрегати по него, като предна част от автомобила е заимствана от друг автомобил от същата марка и е заварена към останалата част с различие една от друга, налице са съществени различия в джанти и гуми от стандартните). При така установената фактическа обстановка, Началникът на Митница Свиленград е приел, че е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ във връзка с ал. 3, т. 3 на същия член, а именно че е налице отклоняване от митнически надзор, при което за жалбоподателя е възникнало вносно митническо задължение за процесния автомобил в общ размер на 27 217 лв., в това число мито - 3 381 лв., акциз - 14 400 лв. и ДДС - 9 436 лв. За безспорно установено съдът е приел и обстоятелството е налице влязло в сила Наказателно постановление № 1104 от 2005 г. на Началника на Митница Свиленград, срещу Маргарит Цветанов Василев (изпращач по ЕАД № ЗЮО/ Т-3018/10052005) за отнемане в полза на държавата на процесния автомобил, и тъй като същият не е бил налице, е присъдена неговата равностойност, представляваща митническата му стойност в размер на 29 400 лв. От правна страна съдът е приел, че обжалваното ППСПДВ № 1/2008 г. е незаконосъобразно, като постановен при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като не е взета предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ . Съгласно посочената разпоредба в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Тъй като с влязлото в сила НП № 1104 от 2005 г. на началника на Митница Свиленград, издадено срещу жалбоподателя Василев (изпращач по ЕАД № 3100 (Т-З018/10052005) е отнет в полза на държавата на процесния автомобил, чрез заплащане на неговата равностойност (тъй като същият не е бил налице), съдът е приел, че са налице условията за прилагане на разпоредба на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, поради което митните сборове и другите публични държавни вземания за процесния автомобил не се дължат от жалбоподателя. Позовава се на практиката на Върховния административен съд. Решението е правилно. Въз основа на правилно установената и в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото няма спор по фактите, поради което не следва да бъдат повтаряни. Спорът е правен и е свързан с наличието на предпоставките на чл. 229 ал. 6 от ЗМ . Съгласно посочената разпоредба в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. По аргумент на противното, както правилно е приел съдът, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. Безспорно установено в случая е, че с влязло в сила Наказателно постановление № 1104 от 2005 г. на Началника на Митница Свиленград, срещу Маргарит Цветанов Василев е постановено отнемане в полза на държавата на процесния автомобил, и тъй като същият не е бил налице, е присъдена неговата равностойност, представляваща митническата му стойност в размер на 29 400 лв. НП е издадено на основание чл. 234, т. 1 във вр. с чл. 233, ал. 3, предл. последно ЗМ и касае именно процесната стока, поради което и с влизането му в сила намира приложено поле разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ, която е изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащане на митни сборове. В този смисъл е и цитираната от АС практика на ВАС, която се споделя от настоящия състав, а доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение