Решение № 8304 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2009 г.

Решение № 8304 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Желез Марков Железов, чрез пълномощника му адв. Биляна Дякова, срещу решение № 1391 от 23 октомври 2008 година, постановено по адм. д. № 427/2008 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ВН-01/17 януари 2008 година на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна РДНСК - гр. Варна, чрез юрк. Ирена Радованова, намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата Здравка Маркова Вълчева не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна Желез Марков Железов е оспорил заповед № ДК-02-ВН-01/17 януари 2008 година на началника на РДНСК - гр. Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към съществуваща двуетажна сграда", изпълнен в поземлен имот № 1508, по КП на "Св. Никола - Акчилар", IV част, гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2006 година Желез Железов е извършил строителство на постройка в съсобствения си със Здравка Маркова Вълчева поземлен имот. Изграденият обект е с неправилна форма, на един етаж, с три бетонови стени, а четвъртата от бетонови блокчета, с положена отгоре стоманобетонова плоча. Установено е също така, че за изграждането на обекта не са издавани строителни книжа, както и това, че поземления имот, в който е строежа, се намира в територия с наложена строителна забрана поради свлачище. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че изграденото представлява незаконен строеж и подлежи на премахване, е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях, като в т. 2 на следващата алинея е посочено, че даден строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че липсва идентичност между посоченото в оспорената заповед и изграденото на място. Действително, в заповедта на началника на РДНСК - гр. Варна е посочено, че изграденото представлява пристройка към съществуваща двуетажна сграда, докато по делото е категорично установено, че изградения обект отстои на около 60 - 80 см от сградата. Това обаче само по себе си не води до незаконосъобразност на административния акт. По делото не е спорно, че има изграден обект в поземления имот и че за изграждането му не са издавани строителни книжа. Няма данни да е извършвано и друго незаконно строителство, поради което доводите за липсата на идентичност са неоснователни. Следващото възражение в касационната жалба е относно това, че като адресат на заповедта е посочен само касатора, докато поземления имот има два собственици. Това възражение е също неоснователно, тъй като по делото не е била спорно, че именно Железов е извършил незаконното строителство. Поради това и само той е посочен като адресат на заповедта. Неоснователно е и възражението относно вида на изградения обект, който според касатора е подпорна стена, изградена във връзка с денивелацията на терена. Дори да се приеме, че изградения обект - с четири стени и плоча върху тях, представлява ограждаща стена, то за нейното изграждане също е необходимо издаването на разрешение за строеж, каквото в случая няма. С оглед горното и при липсата на сочените касационни основания за отмяна, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,