Решение № 5210 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. чл. 225а ал. 1 и 225 ал. 2 т. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Р. Благоева от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ножарова, срещу решение 63 от 06.01.2022г. по адм.дело 2934/2021г. на Административен съд София град /АССГ/, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед РА 30 196 от 09.02.2021г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 1 и 2 и чл. 225а ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж модулна стомано - бетонова гаражна клетка с условен 7,4 , находяща се в гр. София, [жк], до бл. [номер] пред вх. Б в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1108.55 и ПИ с идентификатор 68134.1108.50 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. София. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив навежда такива а именно нарушения на чл. 59 ал. 2 т. 5 АПК и неяснота относно възлагането на разноските за премахването на обекта на жалбоподателката при посочване в диспозитива, че заповедта се издава срещу неизвестен извършител. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като напротив навежда съображения, че се касае за преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, като посочва, че съдът е игнорирал и установяванията в тази насока в приетата по делото СТЕ. Най накрая посочва, че в противоречие с представените доказателства съдът е приел, че не са изпълнени условията на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, за търпимост на спорния обект, съответно неподлежащ на премахване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък на разноските, инкорпориран в касационната жалба. Ответникът Главният архитект на СО с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия във връзка с представени по делото заповеди, като при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила. Приел е, че административният орган е установил годината на построяване на обекта 1995г. - и е направил релевантна преценка относно приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Достигнал е до извод, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за който не са налице строителни книжа, както и същият не е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не се установява една от предпоставките на посочените разпоредби, а именно спорният гараж да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите по устросйтво на територията, действали към момента на извършването му, алтернативно не е допустим по сегадействащия ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като изграждането на гаражни клетки във вътрешно кварталното пространство не е било предвидено по застроителния и регулационен план, одобрен със заповед РД 50 09 314 от 08.08.1988г. на главния архитект на София, който е действащ и понастоящем за кв. 21 на ж.к. Красна поляна , отреден за обществено жилищно строителство и магазини. Позовал се е и на чл. 116 ал. 1 ППЗТСУ позволяваща изграждане на гаражи при комплексно застрояване между жилищните и обществено обслужващите сгради, но само на основание одобрен регулационен и застроителен план. Посочил е и че спорният гараж не е допустим и по сегадействащите разпоредби като попадащ в имот обещниска собственост без за това да има съгласие на собственика на имота или учредено ограничено вещно право. Приел е и че спорният строеж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда, каквото е изискването за преместваемите обекти, а обслужва личен интерес, служейки за паркиране на автомобил. Посочил е, че това е така, тъй като спорната гаражна клетка не попада в нито една от посочените в чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ категории обекти, които са преместваеми. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Не са нарушени правата на жалбоподателката, тъй като тя е уведомена за започналото административно производство, представила е възражение и съответни доказателства във връзка с исканията и твърденията си. И другите твърдяни в касационната жалба нарушения на административно производствените правила не са такива, които да са от категорията на съществените и да обосноват незаконосъобразност на същата. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 5 АПК, като от диспозитива на заповедта ясно се установява какво е разпоредено, съответно правата, задълженията, начинът и срокът за изпълнението на нареденото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен извода на АССГ, че спорната гаражна клетка представлява стоеж, а не преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ и § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е извода, че същият е за задоволяване на лични нужди и паркиране на автомобил. При липсата на това условие правилно съдът е приел, че не се касае за преместваем обект, а за такъв по отношение, на който са били приложими разпоредбите на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и чл. 55 от ЗТСУ (отм.). Във връзка с изложеното по вид и предназначение гаражната клетка по смисъла на закона е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и тъй като задоволява частна, а не обществена нужда, от който характер са преместваемите обекти. Т.е извода на АССГ, че обекта гаражна клетка - представлява строеж, а не преместваем обект, е законосъобразен, съответен на събраните доказателства и на закона /В този смисъл Решение 3166 от 23.03.2015г. на ВАС по адм. д. 1768/2015г., II о.; Решение 2117 от 13.02.2012г. на ВАС по адм. д. 15407/2011г., II о., докладчик съдия Светлана Йонкова/. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е изграден и без строителни книжа, то е налице основанието за премахването му по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. На следващо място правилен е извода и в съответствие със събраните по делото доказателства, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16 ал. 2 от ПР на ЗУТ, която е приложимата в случая разпоредба с оглед на безспорно установената и неспорна между страните година на извършването му. § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ изисква наличието на три комулативно дадени условия, за да се приеме строежът за търпим, както е приел и първоинстанционния съда, а именно: 1. Да е незаконен, започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г.; 2. Да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон; 3. Да е деклариран от собствениците си пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Втората предпоставка сама по себе си изисква комулативното наличие на съответствието на спорния строеж както на действалите към извършването му или сегадействащите ПУП и на правилата и нормативите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или сегадействащите. В случая правилно съдът е приел, че строежът отговаря на първата предпоставка като извършен през 1995г., съответно попадащ във времевия период на посочената норма. Не е налице обаче второто условие, тъй като от доказателствата се установява, че спорният строеж не отговаря на предвижданията на ПУП, действал към момента на извършването му и на сегадействащия, който е един и съд, а именно одобрения със заповед РД 50 09 314 от 08.08.1988г. на главния архитект на София, тъй като по него не е предвидено в междужилищното пространство изграждане на гаражни клетки или гаражи. Спорният строеж не отговаря на и нормите по устройство на територията, тъй като частично попада в рамките на ПИ, отреден за второстепенна улица и частично в имот, отреден за жилищно строителство. Т.е. не е налице втората предпоставка същият да бъде приет за търпим, а именно комулативното му съответствие на предвижданията на ПУП и нормите по устройство на територията. От така посоченото безспорно се установява, че спорният гараж не съответства и на предвижданията на ПУП, не е търпим, съответно е налице основанието за премахването му по чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, също посочено като правно основание в оспорената заповед. Неоснователно е и възражението за наличие на третата предпоставка, а именно строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи. Представените заповед РД 09 11 от 27.03.1996г., на кмета на район Красна поляна , с която е наредено в предходно производство, премахването на същия строеж като изграден без строителни книжа и издаденото във връзка с това производство наказателно постановление 102 от 19.01.1996г. за наложена глоба на основание чл. 169 ал. 7 ЗТСУ /отм./ във връзка с чл. 55 ЗТСУ /отм./ и чл. 224 ППЗТСУ /отм./ не изпълняват фактическия състав на декларирането по смисъла на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, а напротив данните за наложена глоба с наказателно постановление от 1996г. и издадената предходна заповед за премахването му, сочат на безспорния факт, че строежът е незаконен. Същите не представляват доказателства за деклариране на строежа по смисъла вложен в § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, като евентуалното знание на административния орган поради проведеното предходно производство по установяване на незаконен строеж и налагането на глоби за това, не замества законовото изискване същият да е деклариран по съответни ред пред одобряващите органи и да е изпълнена процедурата по § 27 ПЗР на ЗИД на ЗТСУ. Когато строежът е изграден без строителни книжа, не е деклариран по реда на § 27 ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./ като незаконен, към него е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ за търпимост на строежа /В този смисъл Решение 9343 от 24.06.2013г. на ВАС по адм. д. 6254/2013г., II о., докладчик съдията Славка Найденова; Решение 5341 от 11.04.2012г. на ВАС по адм. д. 1384/2012г., II о., докладчик съдията Галя Костова/. Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приел заповедта за законосъобразна, без да се произнесе по наведените възражения, че евентуално Благоева ще бъде натоварена с разноските по принудителното премахване. Т. 4 от заповедта е основана на текста на чл. 15 ал. 2 от Наредба 13/2001г., като при неизвестен извършител разходите по премахване на незаконен строеж са за сметка на държавния бюджет съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба 13/2001г., като в оспорената заповед не се съдържа диспозитив възлагащ на жалбоподателката някакво задължение. Евентуални имуществените спорове във връзка с направените разходи за премахване на незаконния строеж от адресата на заповедта следва да намерят разрешение по общия исков ред след изпълнението й, а и в хода на изпълнението й са налице механизми за защита срещу актовете и действията по принудителното изпълнение, които обаче са неотносими към настоящото производство. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно, които следва да бъдат присъдени във връзка с чл. 143 ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,