Решение № 11776 от 19.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 3196/11.05.2022г. постановено по адм. дело 2410/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение по жалба на ЕКОФОН ЕООД, [ЕИК], представлявано от Р. Езедин е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002220006322-091-001/11.10.2021 г., издаден от М. Станулова на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С. Митрова на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Оспорват се и изводите на съда, че в случая не са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК и се излагат съображения за материална законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендират се разноски. Ответната страна ЕКОФОН ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Муслах оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22002220006322-091-001/11.10.2021 г., издаден от М. Станулова на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С. Митрова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП София, с който по отношение на ЕКОФОН ЕООД са установени допълнителни задължения, както следва: за корпоративен данък в размер на 5 593, 21 лева и лихви в размер на 1751, 80 лева за 2017г. и 2018г. и за ДДС в размер на 23 427, 90 лева и лихви 8 711, 61 лева, за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2018 г. Първоинстанционния съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок, а с РА са определени данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което акта не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 ДОПК. Приел е, че ревизионния доклад е съставен в срока по 117, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 117, ал. 4 ДОПК е връчен на ревизираното лице. В законоустановения срок от материално компетентните орани по чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден ревизионен акт и същия формално отговаря изцяло на изискванията на 120, ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че в случая не са осъществени предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което и не може да се ползва презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Този свой извод съдът е мотивирал с това, че констатациите не съответстват на установяващата се от доказателствата фактическа обстановка, налице е несъответствие на установена фактическа обстановка и приложената правна норма, а от писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство и които са неразделна част от процесния ревизионен акт, не се установява по несъмнен начин наличие на основания за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Според съда, за отделните ревизирани периоди по ЗДДС и ЗКПО са съставени таблици, като база за определяне на неотчетени приходи от дружеството, като описаните в таблиците документи не могат да бъдат самостоятелно основание за отчитане на приходи в дружеството. Посочил е, че неправилно е определена годишната основа за облагане за всяка една календарна година от ревизираните по ЗКПО, както и неправилно е определена данъчната основа на всяка една доставка по ЗДДС, като са допуснати са и редица грешки при изчисленията, въз основа на които е завишен размера на задължението по ЗДДС и ЗКПО за отделните данъчни периоди. Съдът е заключил, че при определянето на задълженията не са спазени основни положения, залегнали в разпоредбите на ДОПК, ЗДДС и ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Решението, въпреки обема си, е постановено при липса на мотиви. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в ревизионния акт и ревизионния доклад, а само е интерпретирал съдържанието им. Съдът не е извършил анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и не е определил кои факти приема за доказани, не е извършил фактически констатации, които да отнесе към хипотезата на съответната материалноправна норма и да формира правни изводи относно съществуването на спорното право. Видно от съдържанието на решението, същото не съдържа конкретни факти, които съдът да е приел за установени, а представлява частично възпроизвеждане на констатираното при ревизията. Няма извършен анализ на доказателствата, които са събрани в конкретното ревизионно производство и съответно, относно крайния извод на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт. В случая първостепенният съд е преразказал осъществените в хода на ревизията процесуални действия, но не е формирал никакви конкретни фактически изводи досежно релевантните за спора факти и обстоятелства - дали са налице обстоятелства водещи до промяна на декларирания от дружеството финансов резултат и дължимия корпоративен данък за ревизираните периоди, както и налице ли са доставки, по отношение на които се дължи ДДС. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Изложените мотиви са бланкетни и необвързани с конкретния случай. Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал извода си за незаконосъобразност на ревизионния акт съобразно материалния закон, както и дали изводът на съда е обоснован с оглед конкретните доказателства по делото. Налице е невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материално-правни разпоредби, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Горното обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи, както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, така и оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение