Решение № 4521 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Д. И. за отмяна, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение №2585 от 06.03.2025 г. по адм. дело №2334/2024 г. на Административен съд (АС) - Варна. Искателят - И. Д. И. сочи, че на 22.09.2024 г. около 18.00 ч. е участвал в пътно-транспортното произшествие (ПТП), при което бил тестван за алкохол и наркотици от полицаи в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна. Тестът за алкохол бил отрицателен, но при извършеното тестване с техническо средство „Dreger DrugTest 5000“ то отчело положителна реакция за наркотичното вещество „бензодиазепини“. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и било иззето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Образуваното във връзка с това административнонаказателно производство било прекратено и било образувано ДП №356/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, пр.пр. №14084/2024 г. по описа на РП - Варна. Веднага след ПТП предоставил биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, за което му бил издаден талон и бил откаран до ВМА – МБАЛ - Варна. Била издадена Заповед №24-0819-001250 от 24.09.2024 г. на началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) “временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта била обжалвана от нето, като с Решение №2585 от 06.03.2025 г. по адм. дело №2334/2025 г. на АС – Варна жалбата му е отхвърлена. Излага, че на 17.12.2025 г. е узнал за съществуването на постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.09.2025 г. по ДП №356/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, пр.пр. №14084/2024 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Варна, като е получил постановлението от Д. Г. И., с която не живее в едно домакинство и не поддържа връзка. Видно от постановлението по назначената съдебно-химическа експертиза на предоставените в деня на ПТП биологични проби, е бил изготвен Протокол №Е-390 от 03.09.2025 г. на ВМА – МБАЛ - Варна, в който категорично е бил отхвърлен като недостоверен отчетения положителен резултат на техническо средство „Dreger DrugTest 5000“ за употреба на „бензодиазепини“. Към момента на подаване на искането за отмяна, Протокол №Е-390 от 03.09.2025 г. на ВМА – МБАЛ – Варна не му е връчен. Предвид изложеното прави искане решението на АС – Варна да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Към искането е приложено постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.09.2025 г. по ДП №356/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, пр.пр. №14084/2024 г. по описа на РП – Варна. Ответникът – началникът на група към сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна. Доколкото липсват доказателства постановлението от 23.09.2025 г. за прекратяване на наказателно производство да е станало известно на искателя преди 17.12.2025 г., съдът приема, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение №2585 от 06.03.2025 г. по адм. дело №2334/2024 г. на АС – Варна, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на И. Д. И. срещу Заповед №24-0819-001250 от 24.09.2024 г. на началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП “временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), решението не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.09.2025 г. по ДП №356/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, пр.пр. №14084/2024 г. по описа на РП – Варна. В него е посочено, че с постановление на разследващия орган е била назначена съдебно химическа експертиза на предоставените от И. И. биологични проби. При извършеното изследване в специализираната лаборатория по химико - токсикологични изследвания (ЛХТИ) към ВМА – МБАЛ - Варна се установило, че в предоставените от И. биологични проби не се откриват следи от наркотични вещества, в т.ч. и бензодиазепини. За резултатите от извършената съдебно химическа експертиза е изготвен Протокол №Е-390 от 03.09.2025 г., в който категорично е отхвърлен като недостоверен отчетеният положителен резултат на техническо средство „Drager Drug Test 5000“ за употреба на „бензодиазепини“. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 06.03.2025 г., като след влизането му в сила се установява ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото и което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. По горните съображения, искането за отмяна на Решение №2585 от 06.03.2025 г. по адм. дело №2334/2024 г. на АС - Варна е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на И. Д. И. срещу Заповед №24-0819-001250 от 24.09.2024 г. на началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП “временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение