Решение № 3221 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2018 г.

Решение № 3221 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ес и Кей" ООД, с ЕИК *********, чрез адв. Р. Петров, срещу Решение № 4990 от 24.07.2018 г., постановено по адм. д. № 7561 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С него е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция "Митници" (АМ) за осъждането й да заплати на посоченото дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 490, 00 лв. в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 3 от 20.05.2011 г., издадено от началника на АМ, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по нахд № 15135 по описа на Районен съд – София за 2011 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Релевират се доводи за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че изводите на съда, почерпени от липса на доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение по нахд № 15135 по описа на Районен съд – София за 2011 г. са погрешни и превратни. Без основание съдът поставил и изискване договорът за правна защита и съдействие и доказателствата за извършените по него плащания да са били представени по административнонаказателното дело. Съдът не съобразил също така, че била предявена обща жалба, с която са оспорени 38 наказателни постановления и към онзи момент не било ясно дали ще бъде образувано едно или повече съдебни производства. Наред с това, в противоречие със събраните по делото доказателства в решението е прието, че не било надлежно доказано заплащане на дължимото на Адвокатско съдружие "Георгиева, Петрова, Ненков, Георгиев" възнаграждение от страна на "Ес и Кей" ООД по причина, че в основанието на представените две платежни нареждания било вписано "правни консултантски услуги", а не такова, свързано с обжалването на наказателното постановление. Също така без основание съдът приел, че е налице разминаване в единично договореното адвокатско възнаграждение за всяко едно наказателно постановление и общия размер на заплатеното възнаграждение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковата претенция на "Ес и Кей" ООД да бъде уважена. Претендира се и присъждането на сторените разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – АМ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен юрисконсулт, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. "Ес и Кей" ООД е предявило пред АССГ иск срещу АМ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на това дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 490, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 15135 по описа на Районен съд - София за 2011 г. за отмяна на Наказателно постановление № 3 от 2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение по Договор за процесуално представителство от 15.06.2011 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за обезщетение за допустим, а по същество за неоснователен. Изложил съображения, че е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 3/2011 г., издадено от началник Митница Аерогара – София. Съдът се позовал на приетото по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии, за да се мотивира, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по отмяната и обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът взел предвид и приетото по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на Върховния касационен съд. Направил извод, че в случая от "Ес и Кей" ООД не е доказано, че е налице реално причинена вреда в размер на 490,00 лв., изразяваща се в заплатено от това дружество адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Съдът приел, че по делото не е доказано самото договаряне на адвокатското възнаграждение по време и във връзка с производството по оспорване на наказателното постановление, както и размера на дължимото на упълномощените адвокати. Направил извод също така, че възнаграждението, дължимо от "Ес и Кей" ООД за осъщественото процесуално представителство не се основава на сключения договор от 15.06.2011 г., тъй като съдът приел за недоказано, че договорът бил сключен по време и във връзка с производството по оспорване на наказателното постановление. Наред с това съобразил, че по делото не били ангажирани и доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) по отношение на размера на дължимото от дружеството адвокатско възнаграждение. Взел предвид и това, че в представеното по делото пълномощно и между адвоката и клиента не е договорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие и не е доказано извършено плащане в това производство до приключването му. Изложил мотиви, че представянето на фактури и Договор за процесуално представителство от 15.06.2011 г., в който е договорен размер на възнаграждение, срок и начин на плащане извън рамките на производството, в което е осъществена договорената правна помощ, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, респективно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел, че за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е достатъчно наличието на отменен акт и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната му, а следва да е заплатено адвокатско възнаграждение и да са налице доказателства за това. При липсата на такива, съдът обосновал извод, че липсва реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Наред с горното, съдът приел, че представените по делото договор и фактури не доказват заплащането на исковата сума като разноски по нахд № 15135 по описа на Районен съд – София за 2011 г. Посоченото във фактурите основание е "правни консултантски услуги", без да е посочено конкретното основание, свързано с обжалване на наказателно постановление. Проформа фактурите съдът не ценил. За недоказано намерил твърдението на "Ес и Кей" ООД, че разликата между общия размер на заплатеното с трите банкови превода и общия размер на дължимото по договора от 15.06.2011 г. произтича от факта, че във връзка с едно от наказателните постановления не било образувано дело пред Районен съд – София. По подробно изложените в решението съображения, съдът отхвърлил иска за обезщетение като неоснователен. Приел, че неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 490, 00 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АССГ от "Ес и Кей" ООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която, в приложимата редакция, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 3 от 20.05.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на състава на АССГ за неоснователност на предявения иск по причина, че "Ес и Кей" ООД не е доказало реално претърпяна вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за процесуално представителство от 15.06.2011 г. е представен едва в производството по обезщетение пред АССГ. Наред с това, в представените фактури се сочи като основание за плащане "правни консултантски услуги", без да е посочена връзката с обжалване на съответното наказателно постановление. В съдебното производство не е представен договор по чл. 36, ал. 2 ЗА между адвоката и клиента за доказване възмездността на положения от адвоката труд. Не е установен и размер на уговорено адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от хипотезите по чл. 36, ал. 3 ЗА. Поради това в случая правилно е преценено от състава на АССГ, че не е доказана реално претърпяна имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не се доказва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми от "Ес и Кей" ООД и отмяната на наказателното постановление, за което настоящият касационен жалбоподател е бил длъжен да проведе пълно и главно доказване. Така направените изводи не се променят предвид представените в първоинстанционното производство Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., Фактура № 2000000276 от 29.06.2011 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 9857, 39 лв., с данък добавена стойност (ДДС); Проформа фактура № 2000004111 от 30.09.2011 г. за правни услуги по Договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4365, 41 лв., с ДДС; Фактура № 2000000291 от 1.10.2011 г. за правни консултантски услуги на стойност 4365, 41 лв., с ДДС, Проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по Договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4189, 39 лв., с ДДС; Фактура № 2000000302 от 1.02.2012 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 4189, 39 лв., с ДДС, разпечатки за транзакции и извлечение. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума за производството пред Районен съд – София по отмяна на наказателното постановление. Освен това, договорът за правна защита и съдействие е частен документ с недостоверна дата, както обосновано това е било съобразено от състава на АССГ. Предвид направеното от АМ възражение в писмения отговор на исковата молба (л. 80-82 от първоинстанционното дело), съдът е бил длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Така, при обсъждането на доказателствата по делото, включително факта, че в рамките на съдебното производство пред Районен съд - София договорът не е представен и разминаването на сумите, посочени в него и платежните документи, вкл. посоченото в тях основание, следва да се приеме, че този частен документ не доказва договаряне на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение