Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г.

Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218и ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (2007 г.). С решение № 164/27.03.2009 г., постановено по настоящото дело е отменено въззивно решение от 11.01.2008 г. по гр. д. № 2976/2007 г. на Софийския градски съд. По реда на чл. 218и ГПК (отм.) е даден ход на производството по чл. 70, ал. 2 СК пред настоящата инстанция. Ищците К. А. Т. и Ц. И. Т. са предявили иск с правно основание чл. 70, ал. 2 СК с искане съдът да определи режим на личен контакт между тях и внука им К. Л. Т., род. 18.05.1995 г. - всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване и десет дни през лятото. Твърденията им са, че ответницата М създава пречки за поддържане на лични контакти с внука им К., към когото те са силно привързани и който също ги обича. Бащата на детето и техен син, отделя време от определения му на него по съдебен ред режим на лични контакти, за да осигурява контакти между тях и детето. Разширяването на фактически установения режим на отношения се претендира за сметка ограничаването на предоставения по силата на съдебното решение режим на майката, упражняваща и родителските права. Искът е заведен срещу майката на детето М. В. Т. В. с определение на Софийския градски съд, действащ с правомощия на въззивна инстанция, в качеството му на ответник по иска по чл. 70, ал. 2 СК е конституиран и бащата на детето Л. Ц. Т., поради наличие на необходимо другарство, обуславящо задължителното му участие в процеса на основание чл. 171 ГПК (отм.). Ответницата М. В. Т. оспорва иска като неоснователен с твърдения, че не препятства контактите между детето и ищците. Счита, че претендираният режим не е в интерес на детето и не бива да му се налага. Той ще ограничи свободното му време и възможностите му да общува с приятели. Освен това искът цели фактически да разшири режима на контакти с бащата, който вече е разширен и със съдебно решение. Ответникът Л. Ц. Т. счита иска за основателен. Според него контактите между ищците и сина му са крайно недостатъчни, а същевременно са в интерес на детето. То им дължи уважение, те са негови близки и могат да го подкрепят. Върховният касационен съд, състав на II г. о., като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: От писмените доказателства по делото е установено, че детето К. е родено на 18.05.1995 г., а ищците са негови баба и дядо по бащина линия. С решение от 7.05.2003 г. по гр. д. № 892/2003 г. упражняването на родителските права е предоставено на майката М. Т. На бащата Л. Т. е определен режим на лични отношения в рамките на всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., както и тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, несъвпадащи с отпуска на майката. Не е спорно по делото, че с последващо съдебно решение на бащата е определен режим на лични контакти с детето - всяка втора и четвърта събота от 9.00 ч. до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото. Данните по делото, включително гласните доказателства и становища на ответницата, сочат несъгласие на майката с искания от ищците самостоятелен режим на лични контакти с детето, както и противопоставянето и на такива самостоятелни отношения извън режима, определен за бащата. При това положение следва да се приеме, че за ищците е налице правен интерес да упражнят регламентирано в закона право съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК за установяване на самостоятелен режим на личен контакт с внука си. За допускане осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Ето защо е наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови. С оглед необходимостта тази преценка да е съобразена с интересите на детето, от които винаги следва да изхожда при решението си по чл. 70, ал. 2 СК, и с оглед спецификата на производството по чл. 218и ГПК (отм.), непълнолетното дете бе изслушано от настоящия съдебен състав в открито заседание по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) като изслушването се проведе съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 с.з. - в присъствието на социален работник от Д. "С." - район К. село, (по настоящия адрес на детето), както и в присъствието на психолог. От изслушването се потвърдиха фактите, че детето общува с ищците, когато се осъществява режимът на лични отношения с бащата и рядко извън него. Взаимоотношенията му с ищците са добри и общуването с тях за него е приятно. Детето не счита обаче, че трябва да бъде определен конкретен режим, защото трудно ще съвместява всичко. Присъстващият на изслушването психолог - в. л. Д., анализирайки казаното от детето, е дала становище, че то е с високо ниво на личностна зрялост. Счита, че е в центъра на конфликта между родителите си. Моделите на родителите са напълно противоположни като педагогически и психологически подход. Този на майката е свързан с повече изисквания и нормативност, изискващ модел, ориентиран към постижения. Моделът на бащата е ориентиран към пълноценен начин на живот, свързан с физическа активност. Общуването с бабата и дядото, детето си представя през модела на майката, на нормативното, в смисъл, че е по-важно да учи и да се подготвя за занятията, а ако остане време и да се вижда с ищците. В позицията на детето е налице известно повлияване от майката. Освен това приятелската среда за него е много важна. При приложения психологически тест на д-р Л., детето свързва фигурите на баба си и дядо си с цветове, изразяващи жизнеутвърждаващо усещане, спокойствие и виталност. С решението по чл. 218и ГПК (отм.) бе възложено на Д. "С." - район Л. (по местоживеенето на ищците) да актуализира социалния доклад от 8.12.2006 г., включващ отговори на въпросите за условията, при които те живеят и отношенията им с К. В становище от 5.06.2009 г. дирекцията сочи, че не е изготвен доклад. К. и Ц. Т. са посетени на адреса и е оставена покана за среща. В отговор ответникът Л. Т. е уведомил дирекцията, че родителите му не желаят да се срещат със социалните работници, поради разочарованието си от институциите. При анализа на установените по делото факти настоящият съдебен състав отчита депозираните по делото два социални доклада, изготвени при разглеждане на делото в първата и втора инстанция, но и съобразява, че са изгубили своята актуалност. В разглеждания случай по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.) следва да се съобразят новонастъпилите по делото факти и обстоятелства, вкл. промените в училищния режим на детето, навършването на 14-годишна възраст, постановеният от съда нов разширен режим на лични отношения с бащата. В тази връзка следва да се отчетат и така сложилите се отношения между двамата родители от една страна, а от друга невъзможността на детето да се среща с ищците свободно, без да бъде ограничавано да поддържа лични контакти с тях. Трябва да се постигне необходимия баланс в отношенията между майката, която упражнява родителските права, бащата, който има също признати права на лични отношения с детето, и ищците в качеството им на негови баба и дядо. Същевременно следва да се съобрази интересът на детето, като се изхожда от възрастта му, повишената степен на неговата зрялост, постъпването в гимназиален курс и необходимостта от по-голяма самостоятелност. Анализът на проведеното изслушване на детето сочи, че взаимоотношенията му с ищците са позитивни, общуването баба, дядо и внук е в границите на нормалната роднинска връзка. С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения. Тъй като производството е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, то съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука - от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба. Последният трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес. Именно първостепенното значение на интересите на детето, основано на общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето, налагат определяне на балансиран и подходящ режим на лични контакти с неговите баба и дядо. Такъв според настоящия съдебен състав е режим от два пъти месечно за по няколко часа - от 10.00 ч. до 13.00 ч. всяка първа и четвърта събота от месеца, който ще позволи на ищците да вземат внука си и да поддържат нормален и регулярен контакт с него, а за последния няма да е налице затруднение да съчетава нарастващите училищни ангажименти с други интереси и потребности. Така за детето ще има достатъчно време за основни занимания за тази възраст - самоподготовка за учебните часове, спорт, общуване с приятели. Тези негови права трябва да бъдат гарантирани с оглед израстването му като личност. Режимът ще засегне равнопоставено и двамата родители и е съобразен с динамиката на мерките за лични контакти с бащата. Освен това той установява стабилен контакт, търсен от ищците със своя внук, извън проявата на инициативи от родителите. Независимо кой от двамата родители има право на лични отношения с детето в съответния съботен ден, няколко часа ще следва да бъдат отделени за общуване с ищците. Неоснователни са обаче съображенията на последните за престой на детето при тях през летните месеци. Те и детето живеят в един и същи град и предвиденият контакт е достатъчен като време. Освен това по делото не е установено, вкл.поради липса на актуален социален доклад, какви са условията при които ще живее то за този период, както и възможностите за полагане на адекватни грижи от страна на ищците за продължителен период от време. Летният сезон е предвиден за почивка от училищните натоварвания и възможност за други занимания, съответстващи на интересите на детето в различни области, поради което през този период е нужно да са налице и условията за това. При това положение, съобразявайки се с интересите на детето, при констатирано несъответствие между неговите права и интереси с тези на бабата и дядото, превес имат първите, поради което следва да се откаже исканият от ищците режим, включващ десет поредни дни престой при тях. По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г. о.