Решение № 4925 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2009 г.

Решение № 4925 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по две касационни жалби: на кмета на община Борово и на ЗКПУ "Волово" - с. Волово, община Борово, Русенска област, против решение № 21 от 5.06.2009 г., постановено по адм. дело № 640 по описа за 2008 г. на Административния съд - Русе. В касационната жалба на общината се релевира оплакване за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения против касационния жалбоподател иск по чл. 1 от ЗОДОВ. В касационната жалба на ЗКПУ "Волово" се поддържат доводи, че неправилно съдът не е уважил изцяло предявения иск. Считат, че е нарушен и материалният закон с оглед неправилното прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като не е налице съпричиняване от страна на кооперацията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и двете са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество, е основателна касационната жалба на община Борово и неоснователна тази на ЗКПУ "Волово". Производството пред Административния съд - Русе, е било образувано по предявен от Станю Станев в качеството му на председател на ЗКПУ "Волово" - с. Волово, община Борово, иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против община Борово за заплащане на обезщетение в размер на 15 576,40 лв. за причинени му имуществени вреди в резултат на частично отменена заповед № 120 от 29.04.2008 г. на кмета на община Борово. С решението си съдът е уважил частично като основателен и доказан по основание и размер иска и е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6597,60 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото. В мотивите си съдът е приел, че в конкретния случай с решение № 40 от 6.10.2008 г. по адм. дело № 295 от 2008 г. частично е отменена заповед № 120 от 29.04.2008 г. на кмета на общината. Установено е, по делото, че от посочените 14 имота имоти с № 037008, 037001 и 011008 са собственост на заинтересованото лице - "Михайлов-МП" ООД. Имотите с № 202021 и 011008 са били засети от кооперацията и след предаването им на заинтересованата страна са били ожънати и реколтата прибрана от заинтересованата страна. Имотите с № 028016 и 028041 са били заявени от заинтересованата страна в Разплащателната агенция. Съдът е приел, че по отношение на тези имоти не е установено от ищеца по безспорен начин да са настъпили вреди вследствие на отменения административен акт. От назначената експертиза по делото е приел за установено, че вредите, които кооперацията е понесла от лишаването й от възможност да прибере реколтата, са в размер на 10 995,99 лева. Този размер е намален съобразно чл. 5 от ЗОДОВ, като съдът е приел съпричиняване от страна на ищеца. За да приложи този законов текст, съдът е приел за установено, че ищецът е засял останалите спорни площи, с негово знание заинтересованите лица са извършили агро-мелиоративните мероприятия и продукцията е прибрана от третото лице помагач, без да е налице противопоставяне от страна на ищеца. В тази насока са кредитирани свидетелските показания, експертизата и нотариалните покани и в крайна сметка е прието, че ищецът не се е противопоставил обработката на земите да се извърши от третото лице Мичев при спазване на споразумението от 2006 - 2007 г., като кооперацията умишлено е протакала решаването на отношенията си с третите лица помагачи. След преценка на доказателствата съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав за отговорността на държавата, респ. общината, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината, по посочения закон. Доказателствената тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението за вреди. Вредата като правен институт представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Като е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена и тя се състои в претърпени загуби и пропуснати ползи. Границата на отговорността се разпростира до вредите, които "са пряка и непосредствена последица от увреждането". В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите за ищеца произтичат от отменен частично незаконосъобразен административен акт - отмяна на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с решение по адм. дело № 295 от 2008 г. на Административния съд - Русе. Наличието на отменен административен акт не е достатъчно обаче за ангажиране на отговорността на държавата или общината по реда на ЗОДОВ. Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва единствено с отмяната на административния акт и не следва да се доказва. С оглед на това настоящата инстанция счита, че са налице сочените касационни основания за отмяна на решението. Не се спори по делото, че между ищеца и заинтересованите страни са съществували договори за аренда и договори за наем, подробно описани в решението на съда, а именно такива, сключени с Милен Тошев Мичев - частен земеделски стопанин, и с "Михайлов - МП" ООД. Същите са обработвали земята през 2006 - 2007 г., след което са настъпили спорове между ищеца и арендаторите дори относно границите на обработваните земи. В тази връзка арендаторите са изпращали нотариални покани до ищеца за изясняване на споровете и трасиране на земеделската земя. Налице е и признание, че преди да влезе в сила заповедта на кмета на общината, ищецът доброволно е отстъпил земите на заинтересованите лица и същите са обработвани със знанието и съгласието на кооперацията. Установено е, че заинтересованото лице "Михайлов - МП" ООД е придобило собственост по силата на нотариална сделка върху имотите с № 011008, 037001 и 037008. Установено е също така, че със знанието на ищеца заинтересованите лица са извършили мелиоративните мероприятия, а след това са ожънали и прибрали реколтата. При тази установена фактическа обстановка правните изводи на решаващия съд не съответстват на доказателствата по делото и решението се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В случая се касае до исково производство и тежестта на доказване е на ищеца. Ето защо, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да се докаже, че са настъпили вреди вследствие на отменения административен акт и че тези вреди са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл неправилен е изводът на съда, че чрез отменения частично административен акт ищецът е претърпял вреди вследствие на неправомерното отстраняване от земеделската земя. Безспорно е установено по делото, че са налице спорове между заинтересованите лица и ищеца във връзка с ползваните по договор за аренда и наем земи и в тази насока са както твърденията на страните по делото, така и събраните писмени и гласни доказателства. Ето защо, дори и да е претърпяла вреди, кооперацията не може да защити интересите си чрез иск по ЗОДОВ. И това е така, тъй като не са налице останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсва вреда от отменения частично административен акт и не е налице причинна връзка между постановения акт и настъпилия вредоносен резултат. С оглед изложеното и на основание чл. 222 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,