Решение № 6523 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2016 г.

Решение № 6523 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото е постъпила касационна жалба на Н. Н. А. срещу Решение № 468 от 20.09. 2016 г., постановено по административно дело № 213/2016 г. на Административен съд- П. (АС П.) в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 1000 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението в частта относно присъденото обезщетение, поради нарушение на материалния закон- чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска да се уважи в пълен размер предявената претенция за присъждане на обезщетение, като се присъдят още 800 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу посоченото решение на АС П., в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 200 лева, ведно със законната лихва от 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита постановеното решение в тази му част за необосновано и неправилно. Иска отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковата претенция на Н. Н. А. По делото са постъпили: Отговор и Молба от 13.03.2018 г., подадени от Н. А., чрез адв. Попова от АК П., с които се оспорва касационната жалба на ГДИН и се иска оставяне в сила на процесното решение. В постъпило Становище от 16.02.2018 г., на ГДИН се иска оставяне в сила на съдебното решение в отхвърлителната част. Касационният жалбоподател Н. Н. А. в съдебно заседание моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен и моли същия да се уважи изцяло като се присъди справедливо обезщетение за понесените от него неимуществени вреди. Вторият касационен жалбоподател ГДИН в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и се отхвърли исковата претенция на ищеца. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Н. Н. А. срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията" за сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - яд, страдание, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство през периода от 11.02.2016 г. до 30.03.2016 г. вследствие на незаконосъобразни бездействия и действия на служители от администрацията на Затвора - гр. П., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалвания съдебен акт - Решение № 468 от 20.09.2016 г., постановено по адм. дело № 213/2016 г. на Административен съд- гр. П. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Н. Н. А. сумата от 200 (двеста лева) ведно със законната лихва от 15.02.2016 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение, настъпили като резултат от незаконосъобразно бездействие и действие на административен орган - неизпращане на писма - до ЕСПЧ и ГП на РБ, като за разликата до 1000 лв. искът е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен. За да постанови този резултат решаващият съд счита, че бездействието на Началника на З. П., изразяващо се в неизпращане на два броя писма до ГП на РБ и до ЕСПЧ, както и действието му - връщане на писмата обратно на лицето са незаконосъобразни. Писмата не са изпратени в четиринадесет дневен срок, а същите са изпратени с едномесечно закъснение. Намира, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е доказан по основание относно претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и унижения, вследствие на незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на З. П. Намира за доказан факта, че ищецът е бил поставен в положение да претърпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 29 от Конституцията на Р България, тъй като му е отказан достъп до съд и прокуратура. Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че следва да се присъдят 200 лв. - по 100 лв. за всяко напуснато и върнато писмо. В останалата част до претендираната сума от 1000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е установено да е било засегнато здравето на ищеца или неговата психика в по- голям размер. Настоящият съдебен състав на ВАС счита касационната жалба на Н. Н. А. за НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГД "Изпълнение на наказанията" за ОСНОВАТЕЛНА. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН. С оглед наличните данни по делото НЕ са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното изследване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция, при неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват забавено изпращане на два броя писма до ГП на РБ и до ЕСПЧ. Писмата не са изпратени своевременно, а със закъснение, с което действително може да се претендира нарушение на правото на кореспонденция по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧОС и чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Въпреки тази констатация динамиката и характера на адм. правоотношение, както и последиците от него не обуславят основателност на претенцията на ищеца. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за обосновани доводите на ГД "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът за неоснователен и недоказан. По делото не е установена настъпила вреда, чиято значимост да обусловя обезвреда по реда на ЗОДОВ. Спецификата на случая сочи, че забавеното изпращане на писмата е поради съществувал спор относно това кой да поеме пощенските разходи за кореспонденция. Съобразно чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция. Изпращането на писма се извършва като се осигурят пощенските разходи, което е в тежест на лицето. Пощенските разходи за тази кореспонденция на лишените от свобода са за тяхна сметка - чл. 90, ал. 3 ЗИНЗС. За възникване на задължението по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС да се платят разходите за кореспонденция за сметка на мястото за лишаване от свобода следва да се установи липсата на средства от лишения от свобода за изпращане на писмата по пощата. Едва след като се установи документално липсата на средства, администрацията следва да поеме тези разходи, задължена е да обезпечи финансово кореспонденцията. Изискването затворникът да не разполага със средства следва да се прецени с оглед наличните приходи и конкретните разходи за изпращане на писмо по пощата. Именно в случая предвид изясняването на този въпрос е било налице забавено изпращане на две от многото писма, които са изпратени от ищеца за периода. След установяване на липса на средства от лицето по чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС спорът е разрешен в негова полза и съответно разходите за кореспонденция са поети за сметка на мястото на лишаване от свобода, с което писмата са изпратени. Неоснователно от съда се приема, че са налице реално претърпени вреди. Не са налице причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН негативни преживявания, които да излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. на справедливост не изисква присъждане на обезщетение. Забавеното изпращане на писмата не е било решаващо за упражняване на правни възможности и лицето не е загубило процесуални права да сезира компетентни органи. В случая за процесния период А. е изпратил 16 броя писма до различни институции лист (48 от делото). Освен това настоящият съдебен състав констатира, че не са събрани и доказателства за настъпили за лицето значителни увреждания от емоционален характер. Адм. съд е формирал извода си за наличието на вреда въз основа на показанията на свидетеля Г., като е приел безкритично показанията му, без да отчете неговата заинтересованост, тъй като А. е негов свидетел по друго дело (лист 51). Показанията на свидетеля са общи и дават бегла представа за относителен душевен дискомфорт на ищеца през процесния период. Няма данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по- голяма времева продължителност, които да се квалифицират по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Липсват данни, ищецът да не е получавал предназначената за него кореспонденция, изпратена му от негови близки или от държавните органи, с които той е контактувал през този период. В процесния период А. е изпратил общо 16 броя писма. Предвид посоченото неправилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е основателна. Решението, с което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. следва да бъде отменено и вместо него иска да се отхвърли и в тази му част. Предвид това касационната жалба на Н. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Следва да се остави в сила решението в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над 200 лв до пълния предявен размер от 1000 лв. С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на разноски, в тяхна полза се дължат направените такива за двете инстанции по 100 лева или общо 200 лева. На основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК Н. Н. А. следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,