Решение № 1997 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния му представител ст. юрк. А. Димитрова срещу решение 782 от 07.06.2023 г. по адм. дело 2541/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово Решение peг. 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. в съответната му обжалвана част. В касационната жалба се съдържат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че въз основа на представените по делото доказателства, съдът е направил неправилни правни изводи. Счита, че митническите органи правилно и законосъобразно са направили извод, че декларираната договорна стойност на стоката с 14 за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Твърди, че данните, отразени в счетоводството на дружеството не доказват реалната митническа стойност на процесната стока. Поддържа, че при отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност на стоката и определянето на нова такава митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с решение по дело С-291/15 на СЕС. Изложени са съображения, че след извършен анализ на база на наличната информация в митническата информационна система за периода 22.09.2021 г. до 22.12.2021 г. не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за идентични стоки , с оглед на което митническите органи са преминали към прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б. от Регламент /ЕС/ 952/2013 относно сходни стоки и съответно са взели предвид като база за сравнение декларирана митническа стойност на стока с произход Турция по друга митническа декларация от дата 26.10.2021 г. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът "Ей Ди Логистик България" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Св. Желязкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е било Решение per. 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., издадено от директор на ТД Митница Варна, с което е отказано приемане на митническа стойност на декларираната стока 14 по посочената митническа декларация с вносител Ей Ди Логистик България ООД и е определена нова митническа стойност на стоката, респ. задължение за доплащане на ДДС в размер на 7 533,64 лв. ведно с лихви за забава. Относно въпроса за промяната в тарифното класиране на процесната стока дружеството с протоколно определение от 17.05.2023 г. по адм. дело 2541/2022 г. по описа на АС Варна е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу процесното митническо решение в частта, с която е определен нов код по Тарик за стока 14 по MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. с 6004100091 и производството по делото е прекратено. Съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на митническото решение в обжалваната му част досежно отказа да бъде приета декларираната то дружеството митническа стойност на стока с позиция 14 трикотажни обагрени платове от памук 6392 кг. по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., относно определената нова митническа стойност на процесната стока в размер на 49 985,44 лева, извършените корекции в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16 на митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., установените нови размери на дължимите държавни вземания, определените за досъбиране държавни вземания за ДДС в размер на 7 533,64 лева ведно с лихви за забава. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспореното решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, с формални мотиви без да извърши задълбочен анализ на представените от вносителя доказателства относно декларираната митническа стойност на внесените стоки. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на митническия акт в съответната обжалвана част. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ, въз основа на които е стигнал до правилни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по смисъла на чл. 221, ал. 2, изр.2 АПК. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесната стока. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В процесния случай правилно АС Варна е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като в хода на развилото се административно производство дружеството е представило всички документи, с които разполага, в т. ч. договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г., SWIFT за сумата от 52 397,53 EUR, извлечение от банкова сметка, сертификат за произход, търговски фактури за последващи продажби, с които документи е безспорно доказана декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице по ССчЕ, видно от което е налице плащане по банков път на посочената във фактурата сума и платената сума отговаря на декларираната. Приетото от митническия орган, че липсват представени поръчки, оферти и кореспонденция, а приложеният международен договор е рамков без уговорени конкретни количества и единични цени, са напълно неоснователни с оглед факта, че в хода на производството от дружеството са изискани документи в доказателство на декларираната стойност на процесната стока, а не са изискани конкретно поръчки, оферти и кореспонденция. Извършеното сравнение в база данни не е достатъчно, за да се обосноват основателните му съмнения. В тази връзка следва да се посочи, че липсват мотиви в решението на административния орган, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, след като по делото се установява, че е налице съществено различие в съдържанието на ползваните за сравнение стоки. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. Бланкетното посочване в митническото решение на митническа декларация на трето лице от приблизително същия период /26.10.2021 г./ относно стока 2 трикотажен плат памук смесен 70 % памук, 25 % полиестер и 5 % еластан 4392 кг нето тегло, със същия тарифен код по ТАРИК 6004100091, с произход Турция не означава, че органът е изпълнил задължението си да мотивира акта си относно приетата като осреднена митническа стойност в размер на 7,82 лв./ кг, доколкото общото е, че се касае за платове, но липсва анализ на характеристиките и съответните съставни материали на стоките, предмет на сравнение, качеството, търговската марка, търговското равнище, на което се предлагат. Това обуславя извода за необоснованост на извода на митническите органи, че стока 2 по цитираната МД 21BG003010031593R0 от 26.10.2021 г. е сходна с процесната стока по смисъла на чл.1,§ 2, т.14 от Регламента за изпълнение. От друга страна, в случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава изразеното от митническите органи съмнение, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. С оглед на така изложеното, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски в размер на 1320 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък, договор за правна защита и съдействие от 20.07.2023 г. и фактура 1482 от 20.07.2023 г. Не е налице основание за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,