Решение № 4860 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15514/2018 г.

Решение № 4860 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15514/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. В. срещу решение № 2145/09.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2597/2018 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена заповед № 143 - ФК/20.08.2018 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на "Порт кафе" ООД – гр. В. "запечатване на търговски обект – кафе – бар, находящ се в гр. В., Морска гара и забрана за достъп до него за срок от 3 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Неиздаването на фискална бележка при покупка на стоки касаторът излага доводи съобразно законовите изисквания в тези случаи да се налага принудителна административна мярка (ПАМ). Счита, че нарушението е безспорно установено и подкрепено с надлежни доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Порт кафе" ООД. В представени по делото писмени бележки претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Порт кафе" ООД – гр. В. чрез процесуалния си представител адв. И. К., я оспорва по изложените в съдебно заседание съображения и в депозиран писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на "Порт кафе" ООД първоинстанционният съд е приел, че липсва първата от кумулативно предвидените в чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС предпоставки за налагането й, а именно да е извършена продажба, която да не е регистрирана по установения ред. Според съда са налице несъответствия между фактическата обстановка, обективирана в протокола от извършената проверка, от една страна, и в АУАН и в оспорения акт от друга. Първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства, че е извършено плащане в брой, за да се счита, че неправомерно не е издаден касов бон. На следващо място се сочи, че от страна на органа не са изложени мотиви, относно определения срок на мярката и не може да се определи какви са били мотивите му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не са посочени конкретни фактически обстоятелства и обективни дадености от действителността, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а в случаите, когато това не е направено, представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на 1 бр. кафе - лате, 1 бр. мляко меланж и 2 бр. цитронада на обща стойност 20, 46 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 20, 08 лв. Предвид, че общата стойност на контролната покупка да е в размер на 20, 46 лв. не означава, че не е било налице плащане от страна на проверяващия. нещо повече, изрично в протокола от извършената проверка е отразено върнато ресто от 0, 54 лв., което показва, че плащане от сервитьора при контролната покупка е било прието. Установеното наличието на положителна разлика в касовата и фактическата наличност е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, посервитьорради което при възникнало за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, включително и свидетелски показания, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. В протокола от извършената проверка се отбелязва, че при извършената контролна покупка не е издаден фискален бон, а служебен. Несъответствие е налице и във връзка с описа на паричните средства в касата и дневния оборот, което също сочи на извършено нарушение. Неправилно съдът изцяло е кредитирал показанията на разпитаните свидетели - С. П. - сервитьор, който е обслужил проверяващия приходен орган и Н. П. - дневен управител в заведението, където е извършена проверката, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото. Издаването на касова бележка за контролната покупка едва в 20, 29 часа, а не към момента на консумацията, не може да санира извършеното нарушение, нито да докаже, че процесната сума от контролната покупка е приета в посочения час. П. съд е мотивирал съдебния си акт и с липсата на монета от 1 лв. в описа на паричните средства в касата на заведението предвид твърдението на проверяващия, че част от платената сума е съдържала монета от 1 лв. Описът на касата изрично е посочено в него, че е извършен към момента на започване на проверката и в него не са описани съдържащите се в касата монети, а само общата им стойност от 11, 30 лв. При така установеното следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен и на друго основание – липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като е определен минимален срок от 3 дни, а и изрично в мотивите на заповедта за ПАМ са изложени мотиви за продължителността на срока (стр. 2 и 3 от заповедта) и в които е посочено, че при определянето на този срок се спазва принципа на съразмерност и с целената превенция, която се постига с налагането на ПАМ. предвид, че обектът е посещавано място от туристите в активния летен сезон, когато е и извършена проверката от приходния орган. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател в депозираните по делото писмени бележки, на същия следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение