Решение № 10634 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ВМВ-2020 ЕООД, ЕИК 205169741, чрез адв. Демерджиев, против решение 1250/08.02.2024 г., постановено по адм. дело 3244/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-16001621007225-091-001/04.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 569/17.11.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация разноски по делото в размер на 9 811,35 лв. В касационната жалба са заявени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно аргументите, назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото опровергава фактическите констатации в РА, послужили за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Дори да са налице пропуски или непълнота на експертното заключение, решаващият съд е следвало да отстрани служебно същите с поставяне на допълнителни задачи или повторна експертиза. Касаторът поддържа, че изводът по същество е в противоречие с регулярните проверки от инспекторите на НАП в търговските обекти и представените доказателства. В касационната жалба и в писмената защита са развити подробни съображения във връзка с доказателствената стойност на данните от използвания софтуер за отчитане на продажбите, намерен при проверката. Формулира искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК и не изпраща представител в с.з. В постъпило по електронен път становище от 26.08.2024 г. излага аргументи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от касатора, без да сочи допълнителни съображения. Прокурорът от Върховната прокуратура поддържа мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорения пред Административен съд - Пловдив РА Р-16001621007225-091-001/04.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 569/17.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на ВМВ - 2020 ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 97 589,08 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 21 624,95 лв., за корпоративен данък (КД) по ЗКПО за 2019 г. в размер на 2 884,28 лв. и лихви в размер на 685,87 лв., за 2020 г. в размер на 5 624,64 лв. и лихви в размер на 625,01 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е отбелязал, че ревизионното производство със съответния предметен обхват е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001621007225-020-001/16.12.2021 г. След проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът не е намерил процедурни пропуски и е потвърдил валидността на РА като издаден от материално компетентни органи по приходите. На следващо място в съдебното решение са разгледани извършените процесуални действия от ревизиращия екип, установените факти и събраните доказателства по случая, довели до корекция с РА на декларираните резултати по ЗДДС и ЗКПО. Не е било спорно, че през ревизираните данъчни периоди основната дейност на жалбоподателя е търговия на дребно на детски дрехи, играчки и др. Използваните обекти от дружеството в гр. Пловдив са били проверени с цел анализ на данни в електронен формат, за което са съставени протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателства 4 бр. от 07.04.2021 г. В протоколите е отразено копирането на информация, съдържаща се в софтуера за управление на продажбите на задълженото лице (изключение прави обектът в ж.к. Тракия, Хлебозавода, поради хардуерен проблем с компютъра в него). Анализът на данните свидетелства за превишение на регистрираните продажби спрямо отчетените чрез фискалните устройства и декларирани в подадените СД по ЗДДС. Събраните доказателства от проверката на данните са присъединени към ревизионната преписка. В хода на ревизията е било установено също, че част от издадените фактури за продажба на стоки от доставчици на задълженото лице не са намерили счетоводно отражение по с/ка 304 Стоки. Резултатите от извършените проверки на третите лица-доставчици Авенди ООД, Аксон България АД, Бебелан ООД, Бебелан България ООД, Беболино ЕООД, Ел Комерс ООД, Космополис ООД, Мамут ЕООД, Нестле България АД и Талес 07 ЕООД са поместени в р. IV, стр. 10-11 от РД Р-16001621007225-092-001/03.06.2022 г. Ревизираното лице е било уведомено своевременно, че предвид установените данни за недекларирани приходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, основата за облагане за ревизираните периоди с ДДС и с КД ще бъде определена по аналог. За изясняване на делото по искане на жалбоподателя са разпитани като свидетели М. З. и В. З., съответно бивша съпруга и дъщеря на управителя на ВМВ - 2020 ЕООД и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Свидетелските показания и отговорите на вещото лице са дадени на самостоятелно място в решението и са обсъдени при постановяването му. Административният съд е мотивирал крайно заключение, че констатациите на органите по приходите са основателни и в съответствие с фактическата обстановка по делото. С възражението отношение на доказателствената стойност на данните от техническите носители на информация (ПП Търговец, версия 7.600), жалбоподателят е опитал да обоснове както липсата на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията, така и неправилното определяне на данъчните основи по ЗДДС и ЗКПО. Допустимостта на конкретното доказателствено средство съгласно чл. 54 ДОПК и събраните данни в тази връзка са подложени на съвкупна преценка от съда. Според направените изводи, ангажираните свидетелски показания и заключение на ССЕ не доказват защитната теза. Същото следва от критичната оценка на приобщените писмени доказателства от ревизиращия екип, данните от извършените проверки на ревизираното лице, вкл. спорните данни, достъпени и обезпечени по надлежния процесуален ред. Липсват и доказателства за обжалване на действията в предвидения 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождението на обекта. След преценката на събраните доказателства решаващият състав е посочил, че в случая се налага несъмнен извод за наличие на още едно обстоятелство - по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Анализът на фактическата обстановка от органите по приходите е обективна и всички релевантни обстоятелства са преценени правилно. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни между страните. Същите са установени правилно от административния съд, независимо че с касационната жалба се прави опит да се аргументира противно становище. Решаващият съд е допуснал, приел и обсъдил подробно всички заявени доказателствени средства от жалбоподателя в хода на процеса, но чрез тях не се опровергават констатациите на органите по приходите. Изложените мотиви за отхвърляне на жалбата срещу процесния РА са основани на доказателствата по делото. Наведените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Предметът на правния спор по делото е квалифициран прецизно от първоинстанционния съд. В случая главните въпроси са два: 1. Относно наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на процесната ревизия на ВМВ - 2020 ЕООД по особения ред; и 2. Оценка на ангажираните доказателствени средства от жалбоподателя и събрания доказателствен материал по делото, с оглед проверка на извода на решаващия съд за законосъобразно определяне на основата за облагане с ДДС и корпоративен данък с процесния РА. В ССЕ са обективирани констатации по всички поставени задачи от жалбоподателя, пояснени допълнително чрез отговорите при разпита на вещото лице в с.з. на 17.05.2023 г. Касационните доводи не насочват към неправилна или непълна преценка на релевантните факти и отговорите на вещото лице. От експертизата се установява по безспорен начин различна от сочената в РА предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК: фактът, че водената счетоводна отчетност от ВМВ - 2020 ЕООД не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. В хода на съдебното производство до момента касаторът не е изложил възражения срещу констатациите за неосчетоводени фактури за покупка от доставчиците Авенди ООД, Аксон България АД, Бебелан ООД, Бебелан България ООД, Беболино ЕООД, Ел Комерс ООД, Космополис ООД, Мамут ЕООД, Нестле България АД и Талес 07 ЕООД през ревизираните периоди, което е приетото в РА/РД като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизията - данни за укрити (неотчетени) приходи по повод осъществяване на търговската дейност. Доказателства за счетоводно отразяване на представените при проверката на третите лица фактури и осъществени последващи продажби със стоките не се сочат от жалбоподателя. Неотносими за преценката са касационните доводи за коректно приложение на метода на средно-претеглената стойност в счетоводството на ВМВ - 2020 ЕООД. С оглед на това се явява правно издържано заключението на съда, че всички изяснени обстоятелства в тази връзка само затвърждават крайния извод за неотчетени приходи от стопанска дейност през ревизираните периоди. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Решаващият съд логично и обосновано е обвързал данните, установени в заключението на вещото лице по ССЕ със свидетелските показания и останалия доказателствен материал по делото. Твърдението в касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 201 ГПК е изведено от контекста на процесуалните задължения на страната. Първоинстанционният съд е съобразил гореизложеното при изграждане на изводите си по въпроса дали жалбоподателят е провел успешно насрещното доказване на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на фактическите констатации по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Недоказани на този етап остават изразените съмнения в действията на органите по приходите по проверка и разчитане на данните от информационните файлове на програмния продукт Търговец, версия 7.600, установен в търговките обекти. Показателен в тази връзка е отговорът на поставената задача към вещото лице по ССЕ да представи детайлна информация относно описаните в РА и РД стоки дали са били заприходени в активите на дружеството и кога, на каква стойност, кога са продадени и пр. Налице е обективна невъзможност размерът на данъчната основа да бъде определен по общия законов ред. Първостепенният съд не е възприел заключението на ССЕ безкритично и е извършил съвкупна преценка заедно с останалите доказателства по делото арг. от чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Във връзка с предоставената възможност да бъде оборена презумпцията по чл. 54, ал. 3, изр. 2 ДОПК жалбоподателят е заявил изрично в с.з. на 08.06.2023 г., че вече е оттеглил доказателственото си искане за назначаване на СТЕ за повторен анализ и съпоставка на данните от използвания програмен продукт. Обстоятелствата, че в базата данни на Дейта Плюс ООД не съществува клиент ВМВ - 2020 ЕООД за периода 2013- 2023 г., за липса на договорни отношения между дружествата и проведени инструктажи и обучение на управителя и неговия персонал, не са свързани с решаването на повдигнатия данъчноправен спор. Фокусът в случая е поставен от съда изцяло върху приложението на нормите на ЗКПО по повод на установените с РА укрити приходи за 2019 г. в размер на 131 852,88 лв. и за 2020 г. в размер на 337 478,21 лв., както и на ЗДДС по отношение на разминаването с отчетените приходи за данъчни периоди от м. 01.2019 г. до м. 04.2021 г. (443 069,61 лв. с данъчна ставка 20% и 99 724,12 лв. с данъчна ставка 9%). След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. С оглед крайния изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 4400лв., които са дължими съобразно материалния интерес на спора, но намалени с оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на процесуалната активност на ответната страна, която не е изпратила по делото отговор и представител, а само становище по съществото на спора, което до голяма степен се припокрива като съдържание с изложеното пред първата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,