Решение № 3832 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2017 г.

Решение № 3832 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на икономиката и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " срещу решение № 13552/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8569/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение - тричленен състав. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - "Медицински център Пулс" АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Ч. А., със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменено писмо изх. № 26-М-55/09.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ОП РКБИ), с което за установено нарушение при провеждане на процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтиране и първоначално изпитване на 16 (шестнадесет) срезов компютърен томограф за нуждите на "Медицински център Пулс" АД, на осн. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията е наложена финансова корекция в размер на 25 на сто от разходите по засегнатия договор № BG161PO003-2.1.12/4 МС-01-181/ Su-01 от 25.09.2012 г. с изпълнител "Сименс" ЕООД на стойност 410000 лв. без ДДС, сключен след проведена процедура за определяне на изпълнител, чрез открита процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). При разглеждане на спора по същество, тричленният съдебен състав приема, че решението на ръководителя на управляващият орган (УО) да наложи финансова корекция е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Спорният по делото въпрос е свързан с преценката дали включеното в обявлението за обществената поръчка условие "Сервизът да е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и да разполага с квалифицирани специалисти". представлява такова нарушение на правилата на ЗОП (отм.) при възлагане на поръчката по смисъла на чл. 9 от Методологията, респ. - попадащо в приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, което да обуславя прилагане на финансова корекция. За доказване на поставеното изискване възложителят е изискал представянето на документи, в т. ч. и "Лицензия за работа с източници на йонизиращо лъчение на оторизирания сервиз, който ще извърши монтажа и сервизното обслужване на апаратурата, валидна към датата на подаване на офертите". Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, тричленният съдебен състав приема, че управляващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 1 Закона за безопасно използване на ядрена енергия (ЗБИЯЕ) която предвижда, че лицензия или разрешение се издава на дееспособно физическо лице или на юридическо лице, регистрирано в Р. Б., с оглед на която разпоредба кандидатът не би могъл да използва чуждестранен еквивалентен документ. Във връзка с горното е обоснован извод за противоречие на административния акт с чл. 15, ал. 3, т. 4, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗБИЯЕ. Законът предвижда, че монтажът, инсталацията и техническата поддръжка като дейности с източници на йонизиращо лъчение изискват притежаването на лицензия за тяхното осъществяване, която се издава в срок до един месец и същевременно, че лицензия или разрешение се издава на дееспособно физическо лице или на юридическо лице, регистрирано в Р. Б. В тази насока по делото е приобщено и становище от Агенцията за ядрено регулиране, съгласно което действащото българско законодателство и Закона за безопасно използване на ядрена енергия не допуска дейност с източници на йонизиращо лъчение, каквато е сервизирането на рентгеновия апарат-предмет на обществената поръчка, да бъде осъществявано от юридическо или физическо лице с лицензия, издадена от чужда държава или еквивалентен документ. С оглед разпоредбите на ЗБИЯЕ - чл. 18, ал. 1, т. 3, лицензията за работа с източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗБИЯЕ се издава в срок до 1 месец от получаването на заявление за издаване с всички необходими документи. Съгласно установения ред в Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия към заявлението за издаване на лицензия за работа с източници на йонизиращо лъчение с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и услуги се прилагат редица документи, изброени в чл. 60, ал. 1 ЗБИЯЕ и за разглеждане на заявлението и за издаване на лицензията се дължат съответни такси съгласно Тарифа за таксите, събирани от АЯР по ЗБИЯЕ. Тричленният състав приема, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗОП, съгласно която при процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доколкото кандидатите или участниците трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация за да могат да изпълняват в своята страна съответната услуга, възложителят може да изиска от тях да докажат наличието на такова разрешение или членство. Лицензията е разрешение за извършване на съответната услуга. При анализа на приложимата норма, е изведено, че разпоредбата дава възможност да се изисква разрешение което вече е издадено от държавата на чуждестранните участници, но тъй като в случая чл. 60, ал. 1 ЗБИЯЕ не допуска използване на чуждестранен еквивалентен документ, е изискано разрешение /лицензия/ от АЯР. С оглед на горното, тричленният състав приема, че възложителят е могъл да изисква от кандидатите лицензия от Агенцията за ядрено регулиране на оторизиран от производителя сервиз за монтиране, първоначално изпитване и сервизно обслужване на предлаганата апаратура. Тъй като в случая не е допустимо инвеститорите да представят разрешение за извършване на дейността от собствената си държава, следва да представят лицензия от АЯP. Обоснован е извод, съобразно който дори да се приеме, че изискването на възложителя за предварително представяне на "Лицензия за работа с източници на йонизиращо лъчение на оторизирания сервиз, който ще извърши монтажа и сервизното обслужване на апаратурата, валидна към датата на подаване на офертите" е ограничително, както за чуждестранните, така и за български юридически и физически лица, както и че лицата следва да имат възможност да представят тази лицензия към момента на сключване на договора, а не към момента на подаване на документите за участие в конкурса за обществена поръчка, то не това нарушение е посочено като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт. Акцентирано е върху недопустимостта в съдебното производство да се изменят или допълват мотивите на административния акт. Тричленният състав излага мотиви досежно неправилност извода на административния орган, че нарушавайки принципа за равнопоставеност, възложителят е въвел ограничителен критерий за подбор на кандидатите, засягащ правото на участие на чуждестранни лица в обществената поръчка. Съдът намира за недопустимо с оглед правилата на ЗОП въвеждането на различни условия или представяне на документи за удостоверяване на нови факти във фазата на сключване на договор със спечелилия състезателната процедура кандидат. Избраният за изпълнител участник следва да покрива изначално определените от възложителя критерии за изпълнение на поръчката, като разпоредбата на чл. 42 ЗОП (отм.) потвърждава този извод. Преценката за годността му да реализира възложената дейност следва да се извършва още на етап подбор въз основа на приложените от него документи. Немислимо е при отсъствие на надлежен (валиден) документ, удостоверяващ изискуема правоспособност, тази липса да бъде санирана при вече приключила процедура за избор на изпълнител. Задължението на класирания на първо място кандидат да представи определен набор от документи за целите на самото сключване на договора има друго предназначение и не предполага първично установяване на съответствие с изискванията. Предвиденото от възложителя условие е напълно съобразено с предмета на поръчката. В заключение е прието, че заложеното от възложителя изискване не е дискриминационно и не ограничава участието на чуждестранните участници. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия споделя изцяло изводите на тричленния състав и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " (ОП) е една от седемте оперативни програми на Р. Б., които се финансират от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС като министърът на икономиката е ръководител на управляващия орган на ОП, което се установява от множество публични актове, включително и от Устройствения правилник на Министерство на икономиката. За спазване на националното и европейското законодателство при изпълнение на оперативните програми Р. Б. е приела национални мерки като основна част от тях се съдържат в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, но и в приетите преди влизането му в сила Методология и Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредба/та). Методологията и Наредбата са част от действащото законодателство при издаване на оспореното пред първата инстанция писмо от 09.06.2016 г., като с изключение на Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията, са приети и влизат в сила преди провеждане на обществената поръчка, въз основа на която е сключен договор № BG161PO003-2.1.12/4 МС-01-181/ Su-01 от 25.09.2012 г., за който са наложени финансовите корекции. Към 25.09.2012 г. основните категории нередности, съставляващи нарушения на националното законодателство в областта на обществените поръчки във връзка с провеждането на обществени поръчки на стойност, равна или по-висока от праговете по чл. 45а от Закона за обществените поръчки, са описани в приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2011 г., в сила от 11.01.2011 г.), като за тях са посочени препоръчителни размери на финансовите корекции. Приложение № 2 е заменено с приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията с нейното изменение, обнародвано в ДВ, бр. 52 от 2014 г. в сила от 24.06.2014 г. С Методологията се урежда определянето на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки или на договори по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 и при изпълнението на сключените договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци". Предвид горното, следва да се отбележи, че в отмененото приложение № 2 на Методологията липсва идентично по описание нарушение, поради което се налага извода, че в случая не е налице нарушение, защото описанието на изискването към всички участници, формулирано в т. III. 2.3. от обявлението и документацията не е неправомерно и/или дискриминационно. Изискването не ограничава необосновано конкуренцията, не поставя в неравни условия потенциалните участници, защото то е към всички тях, които трябва да положат еднакви усилия, за да се снабдят с определени документи. Изискването би затруднило всички еднакво без значение от мястото им на стопанска дейност, регистрацията или друг критерии за връзка с една или друга държава. Неоснователно е възражението на касатора досежно същността на вмененото на бенефициента нарушение, за което е наложена процесната финансова корекция, изразяващо се не в незаконосъобразност на поставеното от възложителя изискване за представяне на лицензия за работа с източници на йонизиращи лучения, издадена от Агенцията по ядрено регулиране на сервиза, осъществяващ монтажа и техническата поддръжка на медицинската апаратура, предмет на поръчката, а в момента, към който същата е изискана. В тази връзка, според касационния жалбоподател, лицензията следва да се представи едва на етап подписване на договора за обществена поръчка, а не както в случая - на етап подбор на участниците. Видно от процесното писмо на министъра на икономиката мотив за налагане на корекцията е фактът, че "възложителят изрично не е допуснал възможност чуждестранните икономически оператори да докажат годността си с еквивалентни (на лицензията) документи от държавата, в която са установени", с оглед на което необосновано е ограничил участието на тези лица в процедурата. Констатираното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 5, вр. с т. 9 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, а именно - "неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор". Във въпросното приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията, законодателят дава точни и ясни описания на всички визирани в същото нарушения. В конкретния случай неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор са налице в случаите, "в които потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради неправомерни критерии за подбор". Фактическият състав на вмененото нарушение изисква неправомерност на даден критерий за подбор и оттук релевантни са самото изискване на възложителя за притежаване на лицензия от АЯР и неговата законосъобразност, а не моментът към който следва да се представят доказателства за изпълнението на това изискване. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган е длъжен да посочи в своя акт фактическите и правните основания за неговото издаване. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Основателни са възраженията на ответника по касация, че "доразвитите" в първоинстанционното производство от УО фактическите основания за издаване на акта с приобщаване към тях и незаконосъобразност на момента, към който е изискана лицензията, не следва да се приемат като основание за издаване на акта. В касационната жалба УО премества акцента и застъпва тезата, че именно незаконосъобразността на момента на изискване на лицензията е единствената причина за санкциониране на дружеството. Предвид гореизложеното, тричленният състав законосъобразно приема, че е недопустимо в съдебното производство да се изменят или допълват мотивите на административния акт. Обоснован е извода, че допълнително изложените, в хода на процеса, основания са ирелевантни към правния спор. Решаващият съд правилно приема за приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП, а не сочената в административния акт норма на чл. 49, ал. З от ЗОП. Притежаването на лицензия за извършване на определена дейност по своята правна същност означава, че дадено лице е получило разрешение за осъществяване на съответната дейност, след като е отговорило на определени нормативни изисквания и съответствието на това лице с въпросните изисквания е било проверено от компетентен орган, на който законът (ЗБИЯЕ) е възложил изрично тези правомощия. Предвид гореизложеното, настоящият състав споделя становището, че заложеното изискване за лицензия е свързано с техническите възможности на участника да изпълни предмета на поръчка. Наличието на лицензия обуславя правната възможност на дадено лице да извърши съответните дейности. Установеният от закона режим е специален, разрешителен (лицензионен) за осъществяване на дейността и приложение намира хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП, съгласно която в хипотезите, когато участниците следва да притежават специално разрешение, за да изпълняват съответната дейност, то възложителят може да изисква от тях да докажат наличието на такова разрешение, в случая - лицензия. И тъй като това изискване е касателно по отношение изискванията към участниците, респ. ползваните от тях подизпълнители, то правилно същото е било заложено като критерий за подбор и правилно възложителят е изискал участниците да представят доказателства за изпълнението на това условие именно към момента на подаване на офертите. Въз основа на изложеното, изводите на тричленния състав на съда, че преценката за годността на един участник да покрие изначално определените критерии за изпълнение на поръчката следва да се реализира още на етап подбор са правилни и законосъобразни. Противно тълкувание не само противоречи на Закона за обществените поръчки (съгл. чл. 68, ал. 11 и чл. 69а, ал. 2, т. 1 от ЗОП комисията осъществява проверка за съответствието на участниците с критериите за подбор на база документите, представени към оферта), но по съществото си е и нецелесъобразно. Основателни са доводите на ответника по касация, че в тръжната документация възложителят е предвидил възможност участниците да осигурят необходимия сервиз, отговарящ на нужните условия, чрез различни способи - чрез участието на лицата в процедурата под формата на обединение, чрез използването на подизпълнители за изпълнение на част от дейностите, чрез използването ресурсите на трети лица при условията и реда на чл. 51а ЗОП. Това означава, че е дадена възможност на всеки участник, включително и на чуждестранен икономически оператор, който би проявил интерес към поръчката, да участва в процедурата, ползвайки ресурсите на който и да е сервиз, отговарящ на поставените условия, най-важния от които е лицензията от АЯР. Възражението на касатора досежно допуснато от съда нарушение на материалния закон, предвид неотчитане на обстоятелството, че в хода на провеждане на проверяваната процедура е постъпила само една оферта е неотносимо. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на административния акт - писмо с изх. № 26-М-55/09.06.2016 г. на министъра на икономиката. Съдебният състав правилно е изяснил спорния по делото въпрос, а именно - дали заложеното в обявлението и тръжната документация изискване за лицензия на сервиза представлява нарушение на ЗОП и ако да - попада ли в приложното поле на приложението по чл. 6, ал. 1 на Методологията, което да обуславя налагането на финансова корекция. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности, като законодателят е регламентирал специални правила за протичането на тези процедури и за определянето на финансовите корекции по основание и размер. Безспорно от първостепенно значение е доказването на нередността, т. к. липсата на нередност изключва и всякаква отговорност на бенефициента за нея (чл. 10, ал. 1 от Методологията). Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието "нередност" и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. на Съвета (отм.). В тежест на органа е да докаже, че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални вреди на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан разход в бюджета. Наличието на финансови последици не следва автоматично от факта на извършване на нарушение, не се предполага по хипотеза, а следва да се обоснове, вкл. при прилагане на пропорционален метод на определяне на корекцията. Правно обоснована е, в тази връзка, преценката на първостепенния съд, че липсата на нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, обуславя липсата на нередност, което изключва изследване на останалите елементи - нанесена финансова вреда или потенциална възможност за такава и непосредствена причинно-следствена връзка между действието и вредата. В процесното съдебното решение не се говори за резултатни и "на просто извършване" нарушения. Преди всичко следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност - "има или би могло да има". Това тълкуване на разпоредбата е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение I. v C., С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение C. L., С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47, както и последното решение W., EU: C: 2016:562, т. 44). Когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 2 от Методологията. Това законодателно решение е в съответствие с Насоките на Европейската комисия и приетите от нея критерии за вземане на решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки. Установените от законодателя ставки (показател на корекцията в процент) би следвало да са определени при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 от методологията. И тъй като това е валиден нормативен акт, който не противоречи на национална разпоредба, а е и в съответствие с Насоките на Европейската комисия следва да се приеме, че определените в нея пропорции са в съответствие с принципа на пропорционалност. Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, защото финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи бенефициента да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Анализът на относимата правна уредба в разглежданата материя води на извод, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като при всички случаи следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. Правилно и в съответствие със събраните доказателства съставът на седмо отделение на Върховния административен съд е приел, че в случая не е налице твърдяното нарушение, описано в оспореното пред него писмо на УО, поради което само тази констатация е достатъчна, за да бъде отменен административния акт като незаконосъобразен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 3 500 лв., на които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да бъдат присъдени в тежест на бюджета на Министерство на икономиката, независимо от направеното възражение за прекомерност. Направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждения не са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия