Решение № 6926 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2012 г.

Решение № 6926 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр София срещу Решение № 4964/10.09.2012 г., постановено по адм. дело № 4677/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 2001007487/03.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не е съобразена със събраните доказателства, в резултат на което е формиран погрешния извод, че проведеното ревизионно производство е трето по ред. Намира, че след като с първото решение на Директора на Дирекция "ОУИ" оспореният РА е обявен за нищожен, то осъществената впоследствие ревизия не би могла се определи като повторна, респективно - следващата - като трета. Навежда довода, че нормата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК е неприложима в хипотезите, при които решаващият орган е прогласил РА за нищожен, тъй като тези актове се издават на основание чл. 97, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -"Аудио Консулт" ООД гр. София, чрез процесуален представител, в о. с. з. и с писмени бележки по съществото на спора оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд София - град е обявил нищожността на РА № 2001007487/03.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 568/31.03.2011 г. Така формирания краен правен извод е основан на констатациите, че процесните данъчни периоди на м. 08 и м. 11. 2005 г. за задълженията по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.) са включени в обхвата на три ревизионни производства, приключили с издаването на три РА - № 20000803520/17.10.2008 г., който е обявен за нищожен с Решение № 544/21.04.2009 г., РА № 2000905194/13.11.2009 г., който също е обявен за нищожен с Решение № 679/11.05.2010 г. и оспореният РА № 2001007487/03.01.2011 г., оставен в сила с Решение № 568/31.03.2011 г. на Директора на Дирекция " ОУИ". С първите две цитирани решения на горестоящия орган административната преписка е върната за възлагане на нова ревизия за същите данъчни периоди. Съдът е приел, че тези релевантни обстоятелства са безспорни между страните, чиито становища очертават спора като правен и концентриращ се върху въпроса - допустимо ли е възлагане на трета по ред ревизия при наличие на два РА и две Решения на решаващия орган, с които тези РА са обявени за нищожни. За да отговори на него, решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, установяваща забрана за повторно връщане на преписката за нова ревизия. Преценил е, че след като с второто Решение № 679/11.05.2010 г. не е спазена визираната императивна норма и преписката е върната за възлагане на трета ревизия, то издадените в нейно изпълнение, но при липса на правомощия трета ЗВР и последващите я актове са нищожни. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Правомощията на решаващия орган при обжалване на РА по административен ред са регламентирани в чл. 155 от ДОПК, съобразно ал. 5 от който не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. По аргумент от ал. 4, това е еднократно допустимо в случаите на непълнота на доказателствата, които не могат да се съберат в хода на производството по обжалването или пък в неговите рамки не могат да се отстранят допуснатите при извършването на ревизията съществени нарушения на процесуалните правила. Така посочените основания за отмяна систематично предхождат разпоредбата на ал. 5, която установява обща забрана за повторно връщане, без да разграничава формите на незаконосъобразност на РА. Независимо, че по отношение на нищожните РА в нормата не се съдържа изрично уточнение, то такова не е и необходимо, тъй като извод за приложимостта й и в тези хипотези следва по аргумент за по-силното основание. Логическото правило сочи, че след като е забранено по- малкото, по-лекото, по-ограниченото по обем, то забранено е и по- голямото и по- тежкото, респективно, че след като забраната, установена в чл. 155, ал. 5 от ДОПК е важима за отменените поради унищожаемост РА, то тя е приложима и спрямо нищожните. Ето защо, неоснователни са доводите на касатора, че в тази хипотеза е налице неуреден случай, който изключва приложението на чл. 155, ал. 5 от ДОПК и на основание § 2 от ДР на ДОПК обуславя приложението на чл. 97, ал. 1 от АПК. Действително, в дял първи, глава шеста от АПК не се съдържа забрана за повторно връщане на преписката на по- долустоящия орган, но приложението на общите разпоредби на АПК в случая се дерогира от специалната норма на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Тя е императивна и съобразена със спецификата на данъчните правоотношения, като от една страна цели да гарантира правна сигурност на ревизираните субекти чрез препятстване на перманентни данъчни ревизии, а от друга - да обезпечи своевременното приключване на ревизионното производство при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Именно поради това правомощието на решаващия орган за връщане на преписката е лимитирано и се изчерпва с еднократното му упражняване независимо от формата на незаконосъобразност на първоначално издадения РА. Директорът на Дирекция "ОДОП" не разполага с компетентност за повторно връщане, с оглед на което волеизявлението му за това е нищожно. От там, всички последващи актове, издадени в изпълнение на нищожния акт също са недействителни, поради което както третите ЗВР и ЗОКО, така и оспореният трети РА са нищожни. Достигайки до същия краен правен извод и обявявайки тази най - тежка форма на незаконосъобразност на РА, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение