Решение № 276 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1523/2011 г.

Решение № 276 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1523/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Б. П. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 16264/2010 г. на Софийския районен съд, и "преразглеждане" на делото, тъй като не били "разпитани свидетели" и по този начин не се стигнало "до обективната истина". В съдебно заседание искането се поддържа от служебен защитник на подсъдимия с твърдението, че при постигането и одобряването от съда на постигнатото споразумение за решаване на делото е било нарушено правото на П. на защита. Становището на представителят на ВКПр е за оставяне на искането без уважение, защото твърдяното процесуално нарушение, на което единствено се основава, не е налице. Върховният касационен съд намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно. След внасянето срещу А. Б. П. на обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, извършено в София на 9.V.2010 г., по който обвинителен акт е било образувано делото, чието възобновяване се иска, между прокурор от Софийската районна прокуратура и служебният защитник на П. е било постигнато споразумение за решаване на делото, изготвено в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 381, ал. 4-6 НПК. Споразумението е било представено и поддържано в проведеното на 7.III.2011 г. съдебно заседание, и одобрено от съда след изпълнение от подписалите го на изискването по чл. 382, ал. 4 НПК, при което П. е заявил, че "доброволно" е "подписал споразумението", разбира "последиците" от него и е "съгласен... с тях" като се отказва "от разглеждане на делото по общия ред". С постигането на споразумение и отказ от разглеждане на делото "по общия ред", обвиняемият или подсъдимият се отказват включително от разпита на свидетели и не могат впоследствие да възразяват, че декларирайки това съгласно чл. 381, ал. 6 НПК са нарушили свои процесуални права, още по-малко пък да ги претендират допуснато от съда при одобряването на споразумението процесуално нарушение. Впрочем обективната истина по делото е напълно разкрита - противно на твърдяното от П. -с показанията на свидетелите Д. Н. П. и В. Ст. И./л. 12 и 13 от досъд. разсл./, с акта за установяване на административно нарушение и надлежно оформения отказ на П. да даде кръвна проба /л. 29 и 30 от досъд. разсл./, с данните за съдебното минало на осъдения със 7 предходни осъждания, 3 от които, през 2007 и 2008 г., са за шофиране в пияно състояние /л. 14-24 от досъд. разсл./ и за множеството му санкционирания за управляване на МПС без съответна правоспособност и в пияно състояние /л. 32 от досъд. разсл./, а избирайки делото да се реши със споразумение, П. се е облагодетелствал с определеното минимално за съответния вид наказание. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение