Решение № 14091 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2012 г.

Решение № 14091 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бонита" АД срещу решение № 409 от 20.02.2012 г. по административно дело № 3108/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил изцяло жалбата на "Бонита АД", представлявано от изпълнителния директор Димитър Николов Паланов против заповед № 11ОА2472 от 26.09.2011 г. на и. д. кмет на Община Пловдив, с която на дружеството са определени задължения за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. общо в размер на 16 007,49 лева и лихви за просрочие върху тях общо в размер на 8 585,33 лева за недвижим нежилищен имот - сграда - транжорна, находяща се в град Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 176а. За да постанови решението си, решаващият състав на първо място е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на процесната заповед, с оглед на обстоятелството, че настоящото административно производство е започнало и неприключило към 31.12.2011 г., тъй като с решение № 435 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 1539 по описа на Административен съд Пловдив е отменена предходната заповед № 10ОА1359 от 21.06.2010 г. на кмета на Община Пловдив за определяне на такса битови отпадъци и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Т. е., започналото през 2010 г. производство по издаване на административен акт, с който да се определят задълженията на "Бонита" АД за такса битови отпадъци, не е приключило към настоящия момент и за това производство е приложим старият ред за установяване на задълженията и за обжалване на актовете - редът по АПК. Съдът е приел още че оспорената заповед е законосъобразна и при издаването й не са нарушени материалноправните разпоредби. От доказателствата по делото се установява, че от "Бонита" АД е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 1609100503 от 26.02.2009 г. за собствения на дружеството недвижим имот - транжорна, придобита на 01.12.2004 г., с отчетна стойност 299 205,46 лева. За имота са представени разрешение за строеж № 190 от 21.12.2003 г. на главния архитект на район "Северен" на Община Пловдив и удостоверение № 133 от 01.12.2004 г. на главния на главния архитект на район "Северен" на Община Пловдив за въвеждане в експлоатация на строеж: "Транжорна", находящ се в имот 872, кв. 12 по плана на СИЗ - V част, ул. "Брезовско шосе", град Пловдив. Въз основа на извършена проверка от главен инспектор в отдел "Ревизии" към Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Пловдив е съставен доклад № 147 от 31.08.2011 г. Проверката е извършена във връзка с определяне на задълженията на "Бонита" АД за такса битови отпадъци за посочения по-горе недвижим имот, тъй като е установено, че дружеството има непогасени задължения за периода 2005 г. - 2010 г. общо в размер на 16 007,49 лева за битови отпадъци и 8 585,33 лева за лихви за просрочие до 30.08.2011 г. Дължимостта на таксата за битови отпадъци е обоснована с чл. 62, 64 и 66 ЗМДТ. За периода 2005 - 2010 г. на основание чл. 63 ЗМДТ кметът на Община Пловдив е издал съответните заповеди за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги - заповед № ОА-1624 от 22.10.2004 г. за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2005 г., заповед № ОА2032 от 28.10.2005 г. за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2006 г., заповед № ОА-2255 от 17.10.2006 г. за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2007 г., заповед № ОА-3094 от 24.10.2007 г. за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2008 г., заповед № ОА-3154 от 23.10.2008 г. за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2009 г. и заповед № 09ОА-2791 от 28.10.2009 г. за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2010 г. На основание чл. 9 ЗМДТ Общински съвет Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяка година се определя съобразно определените промили в решенията на Общински съвет Пловдив, които са, както следва: за 2005 г. - решение № 537, взето с протокол № 24 от 18.12.2003 г.; за 2006 г. - решение № 8, взето с протокол № 1 от 19.01.2006 г.; за 2007 г. - решение № 5, взето с протокол № 1 от 18.01.2007 г.; за 2008 г. - решение № 513, взето с протокол № 22 от 18.12.2007 г.; за 2009 г. - решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г.; за 2010 г. - решение № 463, взето с протокол № 23 от 17.12.2009 г. С тези решения Общински съвет Пловдив утвърждава и план-сметка за дейностите по чл. 66 ЗМДТ за всяка година поотделно. Съдът е приел, че "Бонита" АД не е сключвало договори с районната администрация за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, затова задълженията на дружеството са определени пропорционално върху данъчната оценка (отчетната стойност) на имота съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Според съда началният момент, от който "Бонита" АД е задължено лице за такса за битови отпадъци, е м. 01.2005 г., тъй като имотът е придобит чрез строителство по стопански начин, окончателно е завършен и е въведен в експлоатация през декември 2004 г. Определените задължения са съобразени с разпоредбите на цитираната наредба и решенията на Общински съвет Пловдив, с които за всяка година се определят промилите за облагане с такса за битови отпадъци. При така изложените факти, съдът е стигнал до извод, че при издаване на оспорената заповед са спазени материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В доклад № 147 от 31.08.2011 г. са изложени подробни мотиви, които са споделени от съда. В тази връзка съдът е приел, че не е нарушение на административнопроизводствените правила фактът, че мотивите на административния акт се съдържат в друг акт, съставен в хода на административното производство по неговото издаване, С оглед представените по делото заповеди с № № ОА-1624 от 22.10.2004 г., ОА2032 от 28.10.2005 г., ОА-2255 от 17.10.2006 г., ОА-3094 от 24.10.2007 г., ОА-3154 от 23.10.2008 г. и 09ОА-2791 от 28.10.2009 г. на кмета на Община Пловдив, съдът е приел, че имотът на "Бонита" АД, находящ се в гр. Пловдив на ул. "Брезовско шосе" № 176а попада в района с организирано събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци, тъй като ул. "Брезовско шосе" е посочена изрично в изброените по-горе заповеди на кмета. Според Пловдивския АС размерът на самата такса е определен съобразно действащата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив и решенията на Общински съвет Пловдив по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата за битови отпадъци. Подробно е изложен в цитирания доклад начинът на определяне на таксата за всяка календарна година, който според съда е обоснован и законосъобразен. Съдът е приел още, че предвид дължимостта на основното задължение за такса за битови отпадъци дължима е и лихва за просрочие. Съдът не е възприел становището на процесуалния представител на "Бонита" АД, че дружеството само е организирало сметоизвозването и сметосъбирането си, за което са посочени договорите, сключени с "Екарисаж - Загоре" АД и "Екарисаж - Варна" ЕООД, за предаване и приемане за термична преработка на странични животински продукти от категория 1, 2 и/или 3, за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., доколкото страничните животински отпадъци не са битови. Съдът е обсъдил и останалите възражения и доводи на жалбоподателя като ги е отхвърлил обосновано като неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира така постановеното решение за правилно. По делото няма спор, че касационният жалбоподател - "Бонита" АД, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив ул. "Брезовско шосе" № 176А, за който е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1609100503/26.02.2009 г. По делото няма спор относно декларираната отчетна стойност на имота. От доказателствата по делото се установява, че имотът се намира в регулационните граници на града, в район "Северен", на ул. "Брезовско шосе", съгласно приложените по делото заповеди на кмета на община Пловдив, за който район се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Следователно неоснователно е възражението на касатора, че имотът не попада в район с организирано сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на честотата на териториите за обществено ползване, както и обезвреждане на така събраните отпадъци в депа за битови отпадъци. Същият не е оспорил, нито е представил доказателства, които да опровергаят приложените по делото заповеди на кмета. На второ място, правилно Административен съд - Пловдив е приложил материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци са били реално извършвани и определените за тях такси са дължими. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугите не се предоставят от общината. Както се посочи по-горе, територията, на която се намира имотът на касатора, е включена в район, в който според заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата и обезвреждане на битови отпадъци, т. е. услугите са предоставяни от общината. От една страна касаторът е генерирал битови отпадъци - факт, по който не се спори, а от друга същият не е доказал твърдението си, че не е ползвал реално услугите на общината, които се предоставят в населеното място - т. е., че битовите му отпадъци са извозвани и депонирани за негова сметка, като в тази връзка не са представени доказателства за получено разрешение за осъществяване на такава дейност, за действително транспортиране на отпадъци и разтоварването им в депо за битови отпадъци и др. Правилно Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата против акта, като е приел, че услугите са реално предоставени и размерът на таксата е определен в съответствие с декларираната отчетна стойност на имота и размера на таксата, определен с решение на общинския съвет за процесната година, като първоинстанционният съд задълбочено е анализирал в мотивите на оспорената заповед, съдържащи се в представения доклад. В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 71 ЗМДТ. Таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения, също се дължи. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице и тази хипотеза, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага изводът, че на територията на община Пловдив съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, са извозвани и разтоварвани в това депо. Като се имат предвид горните съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи такса за всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, в размера, в който са определени в заповедта, с оглед на което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,