Решение № 227 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2015 г.

Решение № 227 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молби на А. К. Б. и А. А. Б. за отмяна на влезлите в сила решения на Пловдивски районен съд № 854/06.03.2013 г. по гр. д. № 6206/2004 г. и частично потвърждаващото го решение на Пловдивски окръжен съд № 1813 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 2286/2013 г. С тези решения в общ дял на П. К. Б. и Р. В. Б. е поставен апартамент Б на втория етаж в жилищна сграда, построена в У. ****-***. **** по плана на [населено място], а в общ дял на молителите са поставени апартамент А на първи етаж, стопанска сграда, построена в същия имот, както и У. ***-***. **** г. по плана на [населено място], при осъждане на П. и В. Б. да заплатят 12 965 лв. парично уравнение. Молителят А. К. Б. основава молбата си на твърдения, че е налице ново писмено доказателство от значение за спора - скица на поземлен имот с идентификатор *****. ***. ***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив под номер 15-221967/02.07.2014 г. Според молителя скицата удостоверява ново обстоятелство, тъй като влязлото в сила решение е постановено въз основа на неправилно становище на ОЕСУТ за поделяемост на имота, което пък становище е дадено въз основа на грешни данни относно идентификатора на имота. Като основания за отмяна сочи и следните обстоятелства: при постановяване на решението си съдът не е определил правилно делбените квоти; не е обсъдил възраженията му за незаконосъобразност на административни актове; и с решението си не е ликвидирал съсобствеността. Молителката А. А. Б. обосновава молбата си с доводи за допуснати процесуални нарушения от съда, лишаващи я от възможност на участва в производството по делото и довели до ненадлежното й представляване. Твърди, че призовките до нея пред първоинстанционния съд (не уточнява за кои съдебни заседания или с какви указания) са връчвани не на процесуалният й представител адвокат В. Г., а на адвокат В. В. Призовката за съдебно заседание по гр. д. № 2286/2013 г. на Пловдивски окръжен съд била връчена на адвокат Ф. М., която не била оправомощена да получава съобщения от нейно име. Ответните страни П. К. Б. и Р. В. Б. оспорват молбите. По молбата на А. Б. заявяват, че скицата на имота с идентификатора, на която молителят се позовава, е издадена два месеца след датата на подаване на молбата и не може да обоснове уважаването й. Излагат и съображения, че доказателството не е ново, тъй като скица за същия имот със същия идентификатор е представена и приета като доказателство в производството по гр. д. № 6206/2004 г. на Пловдивски районен съд. Не се касае за ново обстоятелство, тъй като становището на ОЕСУТ към [община] е дадено именно въз основа на идентификатора, на който се позовава А. Б. в молбата си за отмяна. По молбата на А. Б. ответните страни заявяват, че същата не е била лишена от възможност да участва в производството по делото. Получила е лично преписи от исковата молба и призовки за съдебните заседания, била е представлявана при провеждането им, като адвокат Василев не е без представителна власт, а е надлежно упълномощен от нея. Върховният касационен съд намира молбите на А. и А. Б. за допустими, но за неоснователни. Молбата на А. Б. следва да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. В случая не се касае за ново обстоятелство - такова, което да не е било възможно да бъде посочено и установено в приключилото съдебно производство - а се касае за обстоятелство, съобразено при постановяване на влязлото в сила решение. И. на спорния имот, удостоверен в скицата, представена в настоящето производство, е същият, като посоченият в скица изх. № 226/05.01.2010 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - [населено място] (л. 491 по гр. д. № 6206/2004 г. на Пловдивски районен съд), приета като писмено доказателство в съдебно заседание от трети февруари 2010 г. Именно тази скица е послужила и като основание за вземане на решението на ОЕСУТ по протокол № 17/10.11.2010 г., с което е приет проект за изменение на ПУП - ПРЗ, въпреки възраженията на А. К. Б. Следователно твърденията на този молител, че се касае за ново писмено доказателство и за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, са неоснователни. Касае се за обстоятелство, установено в производството пред инстанциите по същество и взето предвид при постановяване на решенията им, поради което то не се явява "ново", независимо от това кога е издадена скицата. Касателно доводите на молителя А. Б., че във влязлото в сила решение не са определени правилно делбените квоти, не са обсъдени възраженията му за незаконосъобразност на административни актове и че с него не е ликвидирана съсобствеността, те не могат да бъдат съотнесени към никое от предвидените в ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Касае се за твърдения за неправилност на дадените от съдилищата по същество разрешения, чието разглеждане е възможно само по реда на редовния инстанционен контрол. Този ред е изчерпан, след като състав на I г. о. на ВКС по гр. д. № 542/2014 г. не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 1813 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 2286/2013 г. С постановяването на това определение въззивното решение влиза в сила (чл. 296, т. 3 ГПК) и възражения срещу неговата правилност повече не могат да бъдат правени. Молбата на А. Б., съобразно наведените от нея твърдения, следва да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - невъзможност да участва в делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила по връчване на призовки и съобщения. Такива нарушения обаче не се установява да са извършени от първоинстанционния съд. Самата молителка не е уточнила кои призовки и съобщения са връчени на лице, което не е упълномощила, но е посочила, че неовластеното лице е адвокат В. В. Както основателно възразяват ответните страни, този адвокат е редовно упълномощен от А. Б. да я представлява до свършване на производството пред всички инстанции (пълномощното е приложено като л. 239 по гр. д. № 6206/2004 г. на Пловдивски районен съд). Пълномощното не е оттеглено, така че връчването на призовки и съобщения до А. Б. чрез адвокат В. В. е редовно. Редовно е и връчването за съдебно заседание пред въззивната инстанция, дори ако е извършено на неупълномощен адвокат, щом той се е съгласил да приеме призовката. А. Б. не е правила възражение за нередовно призоваване пред въззивната инстанция, участвала е в производството пред нея чрез редовно упълномощения адвокат В. В. и е подала касационна жалба срещу въззивното решение. Това означава, че дори призоваването й да е било нередовно, тя не е била лишена от възможност да участва в делото, възползвала се е от тази възможност и е била надлежно представлявана. Поради това молбите за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а на ответните страни да бъдат присъдени разноските в производството. Молителят А. К. Б. е депозирал молба за отмяна на определението за даване на ход по същество по настоящето дело по съображения, не е могъл да се яви в съдебно заседание поради внезапно заболяване, а пълномощията на процесуалния му представител са оттеглени. Съдът не е уведомен за оттеглянето на пълномощията до датата на съдебното заседание, а уведомлението след тази дата е ирелевантно, по аргумент от разпоредбата на чл. 35 ГПК. Поради това молбата следва да се остави без последствие. По изложените съображения Върховният касационен съд